AUMENNA – Красивото цвете – Пролог към книгата
HRRISSTOO ICO AUMENNA – Христо Божков – AUMENNA 
Пролог – Пробуждане HRRISSTOO ICO AUMENNA – из…Красивото Цвете
… Какво ли търси нощем сред гората, момиченце малко с дръзко сърчице…нима за да изгони демоните от душата ги предизвиква дръзко, силно, смело и така зове…
… Какво ни дърпа, какво ни тегли, какво толкоз винаги търсим, какво толкоз силно ни привлича в проявата на едно необичайно остроумие на разни различни дарования и таланти, какво толкоз силно ни привлича към горящата страст на едно живо и будно сърце, което не е мъртво или заспало….защо…. може би в проявата на колебаещите му се добродетели проблясва и скритата му душа в която се таи и надежда, тлееща между буйната и не ненаситна, необуздана и гореща страст на разпалената му фантазия….на една почти дива непокорна и луда природа вдъхновена и опиянена от възторга на ентусиазма на една красиво желана и страна, страстна мечта…
Привечер
“Малка спретната къщурка с две коли от пред с изглед към морето и басейнче за късмет “ – си мислело цветето гледайки втренчено в синьото небе пред себе си в едно обширно и безкрайно море …изпълнено с Красива любов … прегръщайки силно залеза на любовта в живота му от слънцето горящо в сърцето му… плачейки вътрешно, молейки се силно и страстно в душата си… – Как си слънчице… Как си слънчице мое… Има ли Вяра с горяща Любов в сърцето ти… Има ли Светлина на Надежда в очите ти…Любовта да ли те прегръща омайно с голи и топли, нежни ръце….
Вътрешния му глас…изведнъж пробуден … събуден от болката, го попитало…
– Какво правиш….Какво правиш красиво цвете… Дори през деня да живееш Красиво в мечтите си…. Нощем … нощем в съня си, .. когато си лягаш и оставаш в ума си сама …И леко и неусетно започваш да се сънуваш, че се сънуваш .. тръгва в главата ти филм …но в просъница Виждаш се…Виждаш си образа, тялото … силуета на сянката … Виждаш, че си щастлива, привидно си радостна, …смееш се през деня, но в нощта …. В нощта усещаш нещо топло липсва в сърцето и светлината не свети с усмивка в лицето ти … интересно е будна докато спиш …. Кое е реално… Кое е различното…. Кое е реално за теб ….Може би това привидно видение в деня … или дълбокото смътно усещане с което ти сама знаеш много добре какво точно иска и неистово силно желае твоето сиротно сърце …. И тази сладка пареща болка никой и нищо не може да спре…. Никой и нищо не може го спре то да иска, силно и страстно неистово то да желае Любов … Да бие силно, диво, лудо и необуздано за това, което то винаги иска въпреки всичко и всички … а то е ЛЮБОВ …
.В красивия залез се надежда таи…, но за красивия изгрев сърцето тупти …
На утринта
– Как си ти… Какво правиш … – попитало Слънцето, докосвайки нежно Красивото Цвете с топли лъчи …
-Не знам… Може би никой не знае нищо … Никой нищо не ми казва …Просто Цъфтя … Ааа ти … А Ти за кого Светиш Слънчице…го попитало недоумяващо Цветето…
-А ти…а ти за кого Цъфтиш Цветенце …. му отвърнало троснато слънцето …
– Душата без любов е пустиня… – си помислил в момент на слабост Самотния Връх на Егото, докато Съзерцаваше отражението на Слънцето в Светлината на Красотата излъчвана от аромата на Цветето ….
…Когато търсиш в тревата детелина…Какво ли търси твоето сърце…Каква е тази мъничка причина…която карате да си играеш и да сияеш така чаровно, като мъничко дете…
– Имаш ли смелост да преследваш мечтите си…Смелост да тръгнеш натам … Натам от където връщане няма …. Натам накъдето те тегли сърцето ти….Да видиш какво толкоз силно привлича го …Какво толкоз силно го тегли натам… Имаш ли дързост за да изтръгнеш бодливия трън на недоволството, на страха, на гнева от сърцето си…На Тръна от посаденото в душата от разума ти бодливо дърво… От семената пося ти по пътя ти в стремежа ти към все по добро … Да изтръгнеш из корен и да не оставиш неудовлетворения демон на тлееш копнеж на желание в сърцето ти…Пареща болка, която изтръгва, изгаря душата ти….Ти бягаш от нея…, но тя остава и пари вътре в теб… И те боли и изтрива усмивката от лицето ти…измъчва те и енергията ти постоянно цеди… Отнема и Малката радост, покоя в съня ти, убива ги тихо и нежно когато в мечтите си някак си така сладко спиш…
…..Изтръгни … Изтръгни тази болка, стъпчи я….Освободи с дръзка ярост и смелост своята душа… Последвай сърцето си, преследвай мечтите си… Изживей своята желана силно съдба….
Гласът на Ехото се разнесе в съзнанието на вдъхновеното от възторга на възбудено от ентусиазма на въображението в огрялото от Светлината на любовта щастливо сърце цъфтяща с радостта в цветето….
– Не се страхувай да преследваш мечтите си… Не се страхувай да поглъщаш жадно страстта… Оживяваща с усещане в тялото ти, усилваща чувствата ти, даваща ти крила… – продължаваше да отеква гласът на ехото в радостта от усещането за просветление …
Щом впериш поглед в звездното небе… усмихва ти се някой сред звездите … напомня ти за хиляди мечти…нашепва ти… да продължаваш пътя към мечтите …
Да ли очите светят или са звезди… каква е тази всепроникваща ме радост та тялото ми от любов и за живот крещи… от щастие обезумял разцъфвам и сияя … в насладата ми съзерцаваща мечти… дали със всеки миг ръста… или небето сякаш май се приближава и смалява….
Всеки ден едно и също…. нищо, нищо докато не дойде любовта, любовта с която всичко се променя за винаги и вече нищо не е същото…и никога повече няма да бъде…
И всеки път когато я търси ме, когато не я търси ме и намираме, всеки път постоянно когато се питаме….
-Кажи ми…, кажи ми какво е за теб любовта…? Какво е живота…? Какво е смъртта….?
-Опиши ми с думи …, опиши ми с мисли, с чувства дълбоки красиви, с поразяващо искрени, силни слова …опиши ми как и кога…, къде точно се поражда любовта… , но не просто така… дълбай навътре в себе си, навътре в своята смирена от болка душа…в своята гола и боса, жадна и гладна, плачеща, молеща се, искаща в живота си любовта …за да откриеш там някъде парченцата истина….
-Никой не може да каже как и кога, къде точно се заражда любовта? Или как и кога точно истинското приятелството поражда …или прераства в … в любов… . Това е нещо подобно като когато един вир или един съд се пълни капка по капа и идва един момент, мига в които една капка го препълва и той започва да прелива…. Така и в поредица от прояви на любов, близост или приятелство идва една, която грабва и открадва сърцето ти…препълва го с любовта и то започва да прелива…. превръща се в извор от които започва да извира любовта…. Превръща се в извор от които жадните за любов пият страстно…мъчейки се да утолят жаждата си …
– Да…жаден бях… Не знам как ме намери… Не помня как ми донесе любов със страстта … Очите ти просто мълвяха… Желание в мълчание за любов точно сега …. Започнах пак да обичам. Защо ли бях спрял? Защо ли бях спрял да живея…?. Е да живеех…, живеех но само че без любовта, а живот без любов е мъртвило ….
– А какво ти дава любовта? Какво дава любовта на влюбения? Какво си дават влюбените един на друг? Какво все пак е любовта?
-Не знам…, не знам никой не знае със сигурност. Тя ..тя е толкава малко, толкава малко е …почти нищо … А е толкова, толкова много… всичко е… Тя е като огън който гори в сърцето ти и стопля душата ти …давайки ти живот изпълнен със светли емоции, топли чувства и невероятни приятни усещания. ..Но внимавай с огъня, приближиш ли се много може да се изгориш отдалечиш ли се започваш постепенно да изстиваш, мярата е в средата откъдето идва благодатта, блаженството на тръпката от умерената топлината на усещането за бавно горящия адреналин кипящ в кръвта ти в един живота изпълнен с красота….
– Какво е това чувство, какво е това усещане… Защо е толкова силно желанието ни, жаждата ни за любов ..?
– Чувството и усещането за Любовта за тези които се обичат едни друг е щастието и радостта, която черпят един от друг от взаимното си присъствие от мисълта едни за друг изпълвайки се със страстни чувства и силни желания излъчващи магично сияние от силното влияние на привличането и химията протичащи от взаимната им духовна, душевна и физическо плътска симпатия взривяваща буря от флуиди по между им. Един екстаз от преклонението им пред идеала и идеята за обща красотата и съвършенство в реалността на разбиранията им… може би …
– Ами желанието …, защо е толкоз силно желанието и копнежа на сърцето за любов?
– Непреодолимо е…, непреодолимо е желанието на душата и сърцето за любов… за любовта която осмисля живота ни… Мислил ли си… мислил ли си какво значение и смисъл има всичко което правиш, ако то не те прави щастлив…
– Знаеш ли, мисля, че няма значение какво правиш, важно е да се научиш да обичаш всичко което правиш и да го правиш с цялата си любов и загриженост все едно е смисъла на живота ти целия ти свят и да изключиш всичко останало…
-Така е… достатъчно е само да погледнеш в сиянието озаряващо лицето на влюбения за да можеш да видиш какво се крие зад пламъка в очи му…за да можеш да видиш какво се крие зад илюзиите с които гори страстта на надеждите му, които носи в сърцето си.. За да разбереш как те карат слънцето на всеки един нов ден да свети с все по ярка и силна светлина.. За да можеш да разбереш как мечтите му носени на крилете на любовта отнасят душата му в блажената вечност на покоя, далеч от сивото ежедневие в забравата в приказния живот изпълнен с магията наречена любов….
– Да, като се замислиш обичащия някак си прилича на скулптор…, на скулптор който извайва мечтите в сърцето си.. Извайва същността на душата с любовта си.. За него тя става нещо като мраморен блок, отделяйки ненужния негативизъм от нея тя засиява като сияние отразено в лицето му, като блясък в очите му…като ентусиазъм и вдъхновение в делата му…и каквото и да прави той го прави с любов влагайки в него душата си… каквото и да докосне, който и да докосне той го дарява с любов палейки огъня в сърцето му, в докосването си влага цялата си душа, дава му повече от това което дава с ръката му, дава частица от себе си, а с нея дава цялата си любов в миг споделена съдба… помага им да запалят огъня… не оставя никой по пътя си в мрак…Дори да загуби от това, не отдава значение важното е че се е раздал в любовта а чрез нея е проявил всеобхватната връзка на любовта продължава потока си във Вселената …
Не проспивай живота си, не забравяй ужасната реалност на живота лишен от любов.
Ако не помним дебнещата пустош на мрака на живот лишен от любов някой ден тя ще дойде и ще превземе сърцето ни, ще обсеби душата ни чезнеща в глад без любов.
Обичай, раздавай обичта си на хората. Помагай им да пробудят сърцата си, да изчистят тинята в тях, дай да запалят от огъня в твоето стани чат от тях. Помагай им да по съдят цвете в сърцето си цвете с аромат на любов, със спомен оставяй частица от себе си, спомен за вечно горяща любов.
Сподели любовта си с другите, дай им частица от себе си, дай им свой то сърце. Дарявай с дарът и дарителя. Нахрани душите с любов, чрез нея давай и себе си, чрез нея се дава на теб.
… Светлината и топлината на ентусиазма и вдъхновението карат душата да цъфти да цъфти като красиво цвете с представите на възбуденото от красотата въображение ….
Нова книга Щастието Новия Софтуер, Четенето на глас како иновативно интегрална практика ..за книгата инф. 0988872442
за книгата инф. 0988872442 
Какво представлява AUMENNA – Красивото Цвете?