1 Красивото цвете на светлината … из Красивото Цвете

 HRRISSTOO ICO AUMENNA  –  из…Красивото Цвете    

КРАСИВОТО ЦВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА        из.. Красивото Цвете    

Красивото Цвете в нашата душа, което разцъфва с Радостта в Любовта във вътрешния покой на мира любовта на духа… Една история за живота който обитава в сърцето ни … и различните му аспекти в които цъфти .. или в които вехне и чезне живеца в и лицето тъжно скърби …

Ти си и Не Зримия Градинар и Не Видимата Райска Градина на живеца в сърцето си … или пък не Райска, а Видимо Адова.. ако си с отрицание нехаен и не съзнаващ за менталната си природата в сърцето си и в ума .., и ти и пак ти си  … и …и Красивото Цвете в Нея което с радост в любовта си цъфти  или пък … Бодливия Трън който в дразнението си в гнева те боде и в тъгата и скръбта те боли …, и само от Чистотата на Добротата Твоя зависи дали Ти или То с Любов Ще Цъфти или Ще вехне в и с Недоволство унило    и Само от Избора твой и от Светлината на Радостта в Любовта изпълнена с Благодарност…, от Топлината на Грижата в сърцето ти твое с която ти Ги даряваш ще зависи какво е…, дали то ще цъфти и свети усмихнато и щастливо… или ще вехне обезсърчено, тъмно, унило  … ти сега избери …

… Светлината и топлината на Любовта в Радостта, когато си Благодарен … В Красотата на Ентусиазма и Вдъхновението … Във Въображението дълбоко в страстта на сърцето ни … Нещо и някой карат душата ни да цъфти … Да цъфти, като красиво цвете озаряващо лицето ни в светлина … В и с озаренията на представите ни за някоя съкровена мечта     С оплоденото от красотата на образа … От вдъхновеното, възбуденото, ентусиазирано въображение, като нежно красиво цвете в красотата на образа светъл с любов в мечтите сияйно цъфти … Или пък не … просто сме го оставили да вехне в отчаяние точно тук и сега вътре в нас … Спри се за миг обърни се навътре в себе и си се виж … разбери … усети … Дали ти цъфти в радост и в любов цветето или вехне тъжи …


1 Вълнуващото възхищение те опива и бавно навлиза с диханието в кръвта

Когато усетиш магията да витае наоколо … Чувствайки как тръпне с очакване нещо в твоето сърце да разцъфти … Имайки ясно усещане, че … че Щастието всеки миг изведнъж ще те навести … ще навлезеш леко в филма и нещо изведнъж в теб при теб ще се прояви.. Ще се случи … нещо отдавана желано, мечтано в живота ти …  Ще заживееш като в приказка, като в сън…В чудния свят на въображението ти с красивата си представа за нещата в живота що имаш … ти с нея и в нея ще навлезеш във вълшебството на ума … Ако то с любов в радост с благодарност в мечтата цъфтиш … В този приказен миг след миг след миг и пак и пак щастлив миг в това трайно магично усещане ще оставаш и с излъчването си …  Синхроничната ще привлечеш в потока на щастливото случване ще навлезеш … Превръщайки с чувството си вълшебно мрачната реалност в ума ти в красив филм .. и там от там ще сияеш щастлив ..

Щастлив си ти… Ако в щастие живееш щастлив … Живеейки щастлив изцяло за и в мига си щастлив … За всеки миг изпълнен с вяра и с надежда .. с любов и с красна радост в сърцето си ти там цъфтиш … С любовта, преследвайки си целите и мечтите … и живееш щастлив, като в сън … В това трайно щастливо усещане е хубаво съзнателно да можеш сам да навлизаш и да стоиш …

Точно там, там когато в щастието си ти … в това силно магично усещане … Душата ти с блажени чувства пълни …. С неземна радост обливай сърцето си …. с трепетно очакване изпълни .. отдай се на усещането си силното и велико … знаейки, че в момента душата цъфти … С блажената радост в насладата на любовта навлез ни … В разливаща се топлината и светлинна на покоя в сърцето ти за минутка поне се поспри … ПОСЪДИ С ЛЮБОВ ЖИВОТ В СЪРЦЕТО СИ … Усети как Светлина и топлина от това чувство блажено цъфти …как, чрез кръвта в плътта ти се разнася омая … И … и не за друго … а за да имаш възможност, когато при трудност и при беда не си там ..Да можеш да се издигнеш над нещата със силата и пак да изживееш същото в живота си във възторжените въодушевения на страстта … От всеки миг изтръгни вечността с радостта си … от възторга в гърдите си някъде там … Силен бъди усмихни се насила и жадно вдишай от диханието на любовта .. За да запалиш светлината на огъня със страстта в сърцето си … и да засилиш многократно трепета на пламъка на живеца си там  … На усещането си за чувството, че живееш велико и в трудността и в тегобите и в скръбта … Изтръгни с това силно чувство резонансното в словото от немощта на гърдите си … крилатия огнен плам в словесността която нашепваща словото дава ти сила и мощ, плам в трудността …  И не … не за друго просто така да обичаш и да се радваш безцелно … а за да създаваш и да градиш ..за да можеш да посадиш трайно живот, чрез  Словесността на мъдростта в градината на душата си … Сила и живот в сърцето си с любовта дори в трудност и при беда… Та едно малко красиво цвете да започне там да цъфти с любов в радостната си светлина там … Защото това там е някъде вътре в теб и когато си с Любовта в Радостта в Разумността на Мъдростта, когато си Благодарен за всичко … Започва в съзнателността на словесността с вълнуващо възхищение да ти се разкрива …

Вълнуващото възхищение, което започва бавно да те опива и да навлиза с диханието в кръвта …

Когато погледнеш някой или нещо толкова красиво, че от вълнение ти спре дъха …и възхищението от това усещане не можеш в себе си повече да го задържиш…. точно тогава в този миг нещо отдавана забравено, като чувствено усещане се събужда.. с красотата на целия си блясък и топлина … , с непреодолимо желание за живот и страст в сърцето ти …И точно тогава от семето на един шеметно изживян миг.. напъпва смесеното на съкровеното чувство на ентусиазъм, вдъхновение и възторг … От което се ражда светлината в сърцето ти с любовта, с радостта, с благодарност и съкровено признание  … С изгрева на слънцето в твоето възбудено от красотата въображение … изведнъж в съзнателна, обожателка, съзерцателна светлина озаряваш се … И всичко това някак си прави живота ти поне с малко по светъл, по топъл, по приятен и по красив … И да точно тогава…. точно в този момент…, момент изпълнен с блажена наслада и щастие… Красивото цвете разцъфва в светлината си ….с разливаща се топлина в плътта … от чувството на любовта в градината на душата ти … в събудено с любовта за живот в светлината на радостта си сърце ….

 Раждането на светлината … с любовта в радостта  

Мечтателя….Не се обезпокоявал от нищо и за нищо не се терзал…., само наблюдавал и съзерцавал живота…, усещал и чувствал красивото с обожание … в него горяло мечтание…. с радостта на покоя блажено летял…, имал визия за мечтата …пред погледа на взора в сърцето си…., и толкова силно и страстно нещото съкровено за него само силно желал…., че просто изтръпвал в безумното и неистово свое желание…., изгарял от огън бушуващ в страстта …., в безмълвието си тихо и съкровено се молил…., неистово силно за желанието си само мечтал….и така вътрешно в тъмата на несъзнаваното си светел …и водене от светлината на образа към целта и мечтата сияещ вървял …

                                                                               

1 Ези или Тура … каквото и да ти се падне в живота .. усмивката избери като реакция и при дете .. доволен бъди светлина избери и свети  … и двете са страни на една и съща ментална монета като сърце и ум запомни … два стани на една и съща планета … но с избора ни на усмивка завърта се съзнанието ни към огрята от светлината страна .. или без усмивка попадаш в тама .. избери светлината деня с усмивка в нощта на съня …

От Осветлена или от тъмната страна живееш в момента ти на твоята планета … в сърцето ли си ти … или в ума …  от тъмната или от светлата страна си ти на твоята единствено странна планета .. ти цар ли си ..или пешка невежа …  Една и съща ли е през деня светлината в нощта .. в представата ти за света .. която се ражда и живее според разбиранията и съзнателността на ума … в мисълта … в делата ..  в словесността ….

               

Бях стигнал до там … Бях стигнал до там от където връщане скучното, обикновеното няма … Бях стигнал до един странен кръстопът в моя живот… и трябваше за себе си да реша кое е по важно за мен мислите на разума или чувствата на сърцето … и нещо да избера …

                …Как можех да кажа на сърцето си спри … Спри недей да се подаваш и да чувстваш това … това е лудост .. Недей да искаш толкова силно, неистово любовта … Когато страстта на желанието му ме преизпълва с чувства…Когато желанието му е толкова силно така … Когато неистово силно желае, диво страстта… която го кара да тръпне, да се вълнува да гори в огън и да свети, да разлива емоции с топлина от горящите чувства  в кръвта … или пък не да оставя тялото ми без тази магия да се съсухря и с годините да се състари и изгние…

 Как можех да кажа с разума на сърцето си .. Това е лудост .. недей … спри …, недей толкова силно да го желаеш .. Когато желанието му за което толкова силно мечтае го кара да тръпне, страстно да бие, да се вълнува да гори щастливо в пожар от емоции и да разнася блажената топлината по кръвта … обгръщайки ме целия в сияние, живот вибрации и омая .. или пък не да оставя тялото ми без любов и страст да се съсухри бавно и в пустинята на разума сив без мъничко радост да се свие и с годините да 

Как да спра да бъда глупав, като хлапак .. Как да порасна и да остана от вътре със живо дете  …Как да стана поне малко разумен, когато виждам как живота през пръсти невъзвратимо тече .. .Как да спра да бъда хлапак когато сърцето ми така чаровно държи си на своето .. на лудостта на страстта… неподвластно непокорно на разума .. така диво и толкова живо, че би се усмихнало на всички упреци и съвети от тяхна страна … и с разбиране снизходително … би се изсмяло на сериозността със съчувствие … Как би било възможно да загърби всичко което му носи някак си щастие  .. да загърби всичко което досега е обичало ..Всичко в което е вярвало.. Всичко в което досега се надявало … За да порасне съвсем малко и да узрее в разума оставяйки щастието като възможност сега … Когато в скучния разум го няма това щастие … Това е все едно да се отречеш от себе си и да оставиш на някой друг да изживее живота ти  … Да чакаш някой да бъде щастлив вместо теб … Някой друг да изживее твоите мечти ..да те води към по пътя твоето щастие .. като щастието е пътя и то е процес .. За мен това дори и да е разумно няма голямо значение за сърцето ми … Разумния строг тон е нещо по онова време беше твърде ограничително …. спрямо полета ми на мислите в полета на мечтата при лудия бяг на страстта … при горящи емоции в чувствата … Как да надмогна себе си .. Ако всеки ден не откривам нещо ново и с него не разширявам  границите на разума .. и ако съм всеки ден все така …Ако само живея нормално, спокойно и скучно комфортно живота си … ако не предприемам всеки ден в неизвестното, непознатото … теглен от диво, лудо, странното, любопитното в страстно преследване на на новото на мечтата … целта.. Хвърлен в поредното приключение всеки ден да откривам нещо ново в света за света… Та аз ще умра всякак си докато още живея … ще съм мъртъв от вътре докато от вънка привидно съм жив .. Когато аз съм мечтател, създател … за мен живота е живот на ръба …Там където се откриват нови територии и възможности … Там където се разширяват старите граници представите с разбиране в разума … От там…от там някъде започва за мене и светлото и красивото… романтичното от там някъде изгрява за мене слънцето в деня …. В преследването на целите и мечтите .. в изживяването на моето щастие .. в изцеждането на насладата от мига … цъфти и свети моето щастие  … за мен това беше светът …

Но все пак …все пак Разума имаше някакво основание … имаше някакво право … Трябваше да послушам и мъдростта в гласа на разума и поне малко за малко да по спра тази буйна и дива, непокорна природа в страстта, която със всеки изминал ден с всяко едно нещо постоянно нарастваше .. с несъзнателно неудовлетворение …. трябваше да и дам цел и посока да я устремя към мечтанието и желаното, възможността … Защото вълнението на чувственото усещане болезнено всеки ден покъртително в неудовлетвореността се усилваше  … и идваше неизбежно момента в които силата на страстта ми нищо не би могло да я спре да ме само разруши… ако не се внимава нормално е  .. Това където гради е същото и което руши … Важен е фокуса и посоката към която ще го устремиш да цъфти … Трябваше да дам на този ураган от емоции творческо направление… трябваше да се възползвам от силата и нещо градивно в живота да съградя с течение на годините …Но трябваше да я синхронизирам към тази на другите …с Общността  …. За да навляза в потока на синхронността на общото случване … Малко да я коригирам и да я настроя ….да я приспособя … Но нали винаги е била и такава силата и съдбата на пионерите и водачите, откриватели прекалено страстна и огнена, страна, различна, дива и непокорна, необуздано творчески, свободна и търсеща прекалено различна за да бъде нормална за възприемана от общността … Тогава разума тихо ми казваше … Зарежи тези глупости.. тези детинщини и се захвани с по практични, полезни за тебе неща … Прави се на овца скрита сред вълците …Съзирай хората с големи чисти сърца …Съзирай овците сред хората те са тези с добрите сърца .. Но овците изядоха вълците … странното и различното … не допускаха новото в хората да се случва … нямаше и развитие ако останех в тази овча страна на еднаквостта  … трябваше да има и от другото странното … иначе как би имало развитие в света .. Без за страните тези които мислят за луди че поемат на пътешествие към целите и мечтите си и оставят своята сигурна закостенялост в света в която няма и никак развитие ..

Аз го послушах …  започнах да се пренастройвам по малко … и да култивирам в себе си дивото, непокорното … за да съхраня ..  учех се да обяздвам в сърцето си силата на необуздания кон на страстта …

Учех се да го разпознавам и в другите … за да можех тяхното да го видя и себе си да разбера … Когато срещнах някой по пътя си … Някой които беше различен от другите … Някой който някак си носеше вътршна светлина в туй що правеше … Някой който дори и да беше сам сред гората в планината или някъде на морето или в тълпата сред хората да беше дори … и там пак въпреки всичко в самотата си съкровено си мечтаене .. сияеше и без слънце и без причина да има за него  .. но винаги бе с усмихнато, ведро и светло, доволно лице …

Тогава щом забележех щастливеца … Тогава с усмивка поне вътрешно му казвах с поглед ЗДРАВЕЙ КАК СИ ПРИЯТЕЛЮ … Заглеждайки се много внимателно в светлината на погледа … в щастливо красивите му очи … за да прозра каква беше там болката … болката, която го беше направила толкова силно щастлив … Силен да се изправи над общото отрицание и някак си по своему да бъде слънчев, щастлив .. Опитвах се да прозра каква беше светлината в душата му … Опитах се да прозра и колко голяма е любовта, която носи в сърцето си … А  и най важното … има ли място там и за любовта, която и аз бих могъл да му дам …

Когато усещах, че има възможност за случване да има в него желание и взаимност и той да сподели светлина .. донякъде по естество ме разбираше и на подобното позитивното в живота с поглед откликваше просто така  … Аз веднага откликвах с усмивка и му дарявах цялата си любов, доброта … а и с нея дарявах сърцето си … и взаимно между две припламваше леко искра … Просто за нещо случайно го питах .. Заговарях го нещо … и се опитвах да го усетя.. да го почувствам и разбера … но когато той не разбираше … не разбираше смисъла на това което се случваше в сърцата ни… просто продължавах с усмивка  .. на там  … на там където друг ще откликне .. ще се усмихне и …

И усмихвах се и …и не обелвах и дума за красивото, за изкуството, за магията на живота в света  … за радостта … за любовта …за светлината на красотата, която винаги търсех сред хората … Гледайки с щастливи светли оптимистични очи на живота за да видя как се гледа и то онази щастлива светла страна когато е тъмно  …. Просто за спорта леко си се усмихвах …. за насладата .. за забавлението от общението с други същества … Знаех, че той не разбира просто нищо от всичко това … а и беше уморително и отегчително и за дама ни непрекъснато все да си обясняваш това или онова .. Той … или тя няма значение … просто не съзнаваше светлината в момента в себе си и в другите .. и продължаваше да си прави това, което си правеше постоянно в живота … Не беше нужно да му нарушавам илюзорността …Беше сигурно потънал в проблемите .. все още не беше успял да обикне скучното в ежедневността .. нямаше го момента на игра в5 деня .. В момента не се радваше искрено  .. Явно не му беше до забавление … не се наслаждаваше на живота с безгрижие  … като щастливо дете на мига  ….Аз разбирах, че той беше взел на сериозно, сериозното и че беше взел на сериозно и имаше ум вместо сърце .. би трябвало да има и хора които го правеха въпреки всичко  .. трябваше да усвоя ….

Тогава аз не говорех за нищо което мен ме вълнуваше … не им споделях нищо… не им давах и обяснения … не си губех времето с изтощителни и напразни приказки … те бяха безполезни и несъществени …умовете им бяха заети с по важни неща … За любовта, радостта, красотата в живота нямаше място в техните работи .. какво да говорим  .. Просто превключвах на друго, настройвах се на тяхната им сериозна вълна … Говорех им за това, което тях ги вълнуваше за сериозни им и важни неща.. Пак забавлявах се не можех да си позволя .. да се наскърбя натъжа от това .. Проявявах разбиране … Милосърдие ..  Влизах в роля която от мен се изискваше .. Говорех им с факти и в цифри усмихнато и премерено ….Виждайки ясно кое, колко струваше и от другата скрита страна на живота … За мен беше важно да съхраня слънчевата страна… поточността, синхронността …. Радостта от живота вълнението докато преследвах целта .. това май не са пълни глупости а най важното .. Когато живота без усмивка протичаше.. Въпроса беше как да го спрем за момент и нещо да се насладим на мига … да върнем отново игривостта с радостта в живота магията … Да ми приказвам красиво и цветно .. ако нещо случайно ме питаха … чак толкова май не си струваше с много подробности да навлезеш в сериозността … Трябва и поне малко природно образование за да съзнаваш коварността от това … А си бях много добре образован психично подкован реалист … прилично облечен в позиция поведение … Имах си свой стил и добър вкус към живота … Та всеки от тях добре ме приемаше .. Приемаше ме дори на сериозно с разбиране, даже ми вярваше … пълен майтап …А аз просто слагах маската … и с привидно сериозен външен вид вършех забавно не забавни неща …Опитвах се най внимателно да разбера какво ги вълнуваше ….да разбера какво толкоз го вълнуваше за да успея да го направя сияещ чудак ..какво за него бе главното, важното и значимото…  какво обичаше….  какво му харесваше…  какво го караше да сияе и да се изпълва с чувство на щастие ….Беше ми интересно да разбера каква беше за него красотата в живота … каква беше за него магията  … какво толкоз вижда когато гледа към своите мечти …каква беше песента която чуваше с удоволствие ..каква беше мелодията на неговото разбито или щастливо сърце …. Кога и как  светлината в погледа му се изгряваше и залязваше .. Какво караше лицето му да свети и душата му да цъфти .. Чудно ми беше дали усеща аромата на моето настроение ….магията на чара ми как го опиваше и омайваше с обаятелното си съзерцание ..

ЗАЩО ЛИ  … Защо така неусетно на мига се променяше … и така сладко сияеше когато му гаврех за нещо което толкоз много обичаше … В очите му засияваха милиони звезди с мечти …Дори и това мен да не ме и вълнуваше .. аз го правех … правех го защото сиянието му .. Сиянието му само ми стигаше … Сиянето му ,.ми беше достатъчно с него да сияя и аз .. да паля от светлината му. . А с нея душите и сърцата щастливо  цъфтят.. Какво от това дори и за мене нещата в които той или тя вярваше да бяха пълни глупости … За него те бяха света …. а в Света светлината на радостта и любовта, добродетелта за мен в този момент когато бях с него бяха най важното .. Другото ако имаше си беше бонуси .. Човек се учи и израства дори в това …Да стои и от двете страни едновременно .. Едновременно да вижда другата във всяка от тях …  Това си е постижение … ако успее и да режисира поведенията и да реди обстоятелствата в  кадъра според взаимното щастие, интересите и на двете страни, целите .. това вече си е талант ..

И сърцето ни и ума казват все АЗ… и двете са аз… и две различни лица .. две различни страни на една и съща монета .. .Две лица на тъмна и осветлена страна на една и съща планета … Но каквото и да изберете като правилно за вас все ще е печелившия зар ако слънцето е изгряло във вас дори и да сте в този момент от другата тъмна страна през нощта  … ви съзнавате и въртенето и светлото какво е в деня … Важно е да се помни, че светлинна изгрява с усмивка в сърцето .. а с грижи ума помръква, залязва в мрак … Това, ще кажете всеки го знае .. но се огледайте .. и вижте колко са светещите и колко са потъналите в мрачното, привидно сериозното в ума … Изгрей разцъфни с усмивка в сърцето си … с любов живот в радостта посади …

ако желаете да получавате информация за книгата Красивото Цвете при написване и на други глави и за заявка при отпечатването й емайл на bookforyou@abv.bg

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.