6 Нежните залези … из … Красивото Цвете

6 Нежните залези  HRRISSTOO ICO AUMENNA  –  из…Красивото Цвете

                В нежните залези на чувствата в живота си прозираш съкровената светлина …

Постепенно прозрях красотата на нежните залези в обичта на душата жадна за любовта принудена да обича и болката от скръбта на тъгата, хранеща се с чувствата за да продължи да усеща и да запази жива светлината на живота, чрез истински силни чувства в сърцето си … бореща се да запази живо .. будно сърцето си….

– Кажи ми какво обичаш … Кажи ми какво най – често обичаш да правиш .. Кажи ми как обикновено се развличаш или как постоянно се забавляваш .. Кажи ми какво е единственото ти развлечение всеки твой ден … Кажи ми какво е твоето единствено забавление в сивия свят на твоето ежедневие в живот ти лишен от истински приключения … Та някак си постепенно да мога аз да прозра в сърцето ти болката … в светлината на скръбта и тъга на нежно красивите залези на твоя тъжен и мрачен живот лишен от чиста и нежна, съкровена любов … В светлината на нежно красивите залези … в насладата на твоите ежедневни развлечения и забавления прозира сянката на скръбта и тъгата от болката, мрака от скуката в душата на живота лишен от сърдечна и чувствена, искана и бленувана, пълна с усещания цветна любов …

-Какво … нещо се замисли … не си се замисля… изглеждаш ми малко потресен учуден…

-Нима ежедневните забавления и развлечения, занимания разкриват … болката … липсата на любов … та аз досега никога … никога не съм …. и потъна в мълчание … анализирайки спомени от делата си в своя изминал живот. Припомняйки си точно какво бе правил … мъчейки се да осъзнае защо … защо постоянно избягваме сблъска … защо, от какво ни е страх, от какво бягаме … та не искаме да погледне ме право в очи реалността, реалността такава каквато е … и да я приеме ме въпреки всичко … въпреки всичко това дали ни харесва или не .. да я приеме ме и да се помъчи ме да открие ме смисъла … да открие ме някак си причината за случващото ни се … да се опитаме да разгадае ме поне малко от бримките в причинно следствената верига на нашия изминал живот и когато открие ме съкровеното и прозрение и …

 И Изведнъж потъна в унеса на своето размишление, леко изненадан от светлите и тъмни страни, които разкриваше в себе си, .. бе леко учуден и удивен от постоянството на глупостта и заблудата на това бъде толкова лесно роб на удобството да избяга от сблъска с реалността с помощта и привързаността на някакви смешни и страни навици постоянно повтарящи се спиращи растеж и разцъфването на неговата душа … Изведнъж постепенно започва да излиза от унеса … леко огорчен .. леко смутен … но … но и леко развеселен от разкритията които направи за себе си и живота си … май в прозирането на илюзорността на привидността в представите беше смисъла … 

– Какво … нещо се смееш … какво се хилиш … забавляваш се нещо … а …

-Смее ме се … смее ме се, но винаги пак го повтаряме … винаги пак повтаряме грешките си вместо да се по учи от тях … Смее ме да .. а ама не е смешно май .. а … може би сме пристрастени към чувството … към чувството на скръбта на тъгата … единственото силно чувство, което усещаме останало някак си живо останало, когато изпаднем от … в … и затова … и затова си причиняваме болката и повтаряме грешката … за да изпитаме отново наново силно чувството … В изпитването на чувството … в изпитването на чувството е уловката … с чувството което ни само останало ние храним изтерзаната си душата ..  а и чрез него подържа ме жив огъня в сърцето си .… дори и тогава, дори и с това … в това отрицателно чувство, което изпитваме за нас това е насладата … дори и тогава … дори и да ни боли … пак го повтаряме … така продължава ме все още, още да чувстваме … да се усещаме, че все пак живеем и чувстваме живи сме … И изведнъж се сепна и спря …

– Яаа … я дай да почакаме залеза … да почакаме залеза, да му се по – насладим … да му се по – насладим за последно … да изпълним сърцето със скръбта .. с тъгата си … с болката … и после да започваме … да започваме …

– Какво … какво е това после започваме … после май пак го отлагаме … вместо да го започне ме, да го започне ме и то веднага … Явно си бил доста жаден … доста жаден, а душата ти гладна и жадна е стенела … жадна и гладна за чувство на обич и на любов, за чувство на обич и на любов към нещо и някого … и тя .. тя клетата е обикнала … е обикнала дори и скръбта в тъгата ти … болката … та все пак някак си да успее изпита в себе си живеца от чувството … скръбно и тъжно, но все пак живичко .. наше си .. . а ти пак продължаваш да чакаш без сили .. повтаряйки отново, като в коловоз отново наново и отново наново в ежедневността на рутинността грешката … да потъваш отново и отново в тъжното скучното, строгото … Все пак имаш и друг избор .. имаш избор на друга реакция … Може да се усмихнеш и на скръбта и на тъгата и на гнева и на безсилието си в болката с усмивката си може да бъдеш велик … Направи малко усилие … Спри се … Спри се и помисли … помисли и кажи ми … какво чакаш … да не би нов изгрев в залеза … да не би нов изгрев в залеза на своя външно светъл, но вътрешно мрачен и скучен, сив, еднообразен и тъмен тъжен, недоволно гневен  … лишен от истинска радост, от истинско щастие твой скъпоценен живот .. В който уж имаш всичко .. но май си лишен от истински чиста, съкровена и мила нежна любов … Дори и привидно всичко да имаш и всичко да ти бъде наред .. нещо в сърцето ти търси друга радост .. друго щастие … но то не материално, то е любов …

Това разбиващо смисъла в представите прозиращо хвърляне … изведнъж те подсича и ти олекваш … и все пак дори да си в шок … дори да си в потрес от осъзнатото в тъмното изведнъж ти проблясват някакви семенца светещи на новата истина .. която смирено и в кротост .. в съкровено мълчание я оставяш благоверно да покълне, като чувствено усещане в сърцето ти … да покълне вътре в сърцето ти и да даде път на светлина и живот с любов … лъч светлина на съзнание за нов смислен изпълнен с чиста искрена радост живот…

– Когато осъзнаеш болезнено, какво правиш сега и какво си правил досега … разбираш случващото се .. ставащото .. в теб и извън себе си …  Вътрешната ти трансформация изведнъж се пропуква, чрез и през болката … и ти в това състояние болезнено осъзнаваш как протича в безсмислени глупости и илюзорни гонения някак през пръсти безвъзвратно живота ти … прозираш истински … каква стойност има всеки един миг от даденият ти настоящ и единствен скъпоценен живот… и как без радост и без любов безвъзвратно изгубен е …. И там .. там някъде се налага … дори да не искаш … ако не искаш да пропилееш останалата част от богатството, което ти е дадено като живот … Да се изправиш и да по изтупаш малко прах та на сериозността, негативизма и отрицанието .. Да направиш поне малко усилие да се по усмихнеш и да вземеш твърдо решение поне за малко да се опиташ и да спреш лудия бяг, бързия ход на времето в живота си .. да по забавиш малко темпото … като внесеш малко ред в хауса .. малко промяна в статуквото … по окажеш малко съпротивление в бързия ход .. инерцията на ежедневните ти проблеми в течението на настоящия си живот …. Малко по малко да се опиташ .. постепенно да промениш всичко .. Бавно, полека, постепенно и методично да се да се опитваш да се избавяш малко по малко от грешните сухи скучни, ограничено, остарели модели на мислене, поведение, чувстване, реч .. на вредните навици .. веригите в твоя … вече така скъпоценен и мил осъзнат смирено любящ … незаменим с нищо светло осъзнат живот… но ..

Но за това, като искаш … Необходима е дързост, смелост и сила да се изправиш и да започнеш веднага с нещо … и то първом отвътре без да му мислиш много много какво как .. малко да се усмихнеш .. да светнеш .. да цъфнеш от вътре … Жив си … какво толкоз е станало … станалото си, станало, не го мисли толкова .. не му се взимай много на сериозно, че става малко смешно .. смущаващо … По усмихни се ..  по разсмей се малко просто така … над себе си малко над смей се .., на глупостта… на илюзиите си … които толкова дълго си хранил в жалкия си сериозно тъжен, скучен без смислен живот … Я дай … я дай една холивудска усмивка на сто процентово щастие, като първа победа над мрака в себе си точно сега … Покажи величие изправи се .. По изпъни се малко .. По изпъчи … Вдишай със свеж въздух малко енергия и живот .. Влей нов светъл лъч на мъничко щастие в твоя явно според изражението в лицевото ти скучен и сив, еднообразен и монотонен ..  лишен от ежедневната свежа малка и нова страна радост мрачно тъмен не толкова смислен живот без любов …

Направи нещо ново, нещо различно и странно нещо, което досега ни си правил .. а си желаел.. Нещо нов за да има промяна и светла искрена радост в твоя живот…. Направи каквото поискаш поне по един път на ден … Направи каквото по – иска душата в сърцето ти … тръгни към звездите… към светлините на своите мечти … към своя цъфтеж .. към своето щастие …

Умът изпаднал в размисъл потъна съзнателно в сърцето ми … и нещо започна да се пробужда в заспалото несъзнавано уж будно, а спящо явно съзнание … Започна да се пропуква ледът в замръзналата без топло чувство душа … Нещо отвътре започна да се пропуква и да набъбва и да расте, да покълва мъничко, сладичко цветенце светлика в озареното ми сърце … посадено от топлината на капката съкровена сълза от чиста любов …

ако желаете да получавате информация за книгата Красивото Цвете при написване и на други глави и за заявка при отпечатването й емайл на bookforyou@abv.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.