От Съвпада Сатурн, Плутон – Сонетно Послание от Малкият Принц
Единствено Звездите Пазят Светъл Спомен
За Твоя Смях, когато си в Сияние Играл
Когато Носил си в Сърцето Звездна Роза
Ухаел си с Любов в Радостта и в Сияние Звездите си Броял
Но с Времето Фенерите в Сърцата ни Угасват
Не Светят в Блясъка си Ярко Жив, Живота на Земята бавно си Минава и Върти се
И Изгреви след Залезите, Идват все тъй някак много Рядко
Тъга Навлиза в Душите ни и Ние се Превръщаме в Овци
И не Броим Звезди, а Някакви Монети Жалки
Не Пляскаме от Радостна Възхита с Ръце
Царе сме Всички на своите Измислени в Самота Планети
Сърцата ни от Затъмнението на Ума не Виждат Съществената за Очите Красота
Оплетени от Мислите си Клети, Цветът на Житото в Косата си Остава не Мечтан
И само с Лисицата и Змията, на Пустинята в Сърцето, се Чува Гръмкият ни Смях Засмян