44 Вълшебството е, когато сме Заедно в Любовтa

44 Вълшебството е, когато сме Заедно в Любовта … из Ауменна Красивото Цвете

-Как да я Пусна, като я Има … Как да я Оставя, като е Жива … Без Любов Какво въобще Има … Как да Гледам през други Очи на Света, ако съм го Видял през Очите на Любовта в Светлина, Красота … Как да Чувствам, как да Усещам на Живота Вкуса в Деня, ако в Сърцето ми Аромат на Любов повече няма да Има … Как да Докосвам с Любов, ако в Ръцете ми, не Любов, а друго Има … Как да Вдишам Свежест, Живот, ако с Любов сгушен в Любов, Озарен в Топлина на Светлина, Възкресен не се Будя … Толкова е Красив Живота Пропит с Любовта, че Душите с Мъдрост в Добродетел Екстазно Въздига … Сила и Жизнерадост от Духа в Плътта, Необятно с Безпределност се Влива …

Бяхме стигнали до там, че Любовта беше навлязла необратимо в сърцата ни … Беше се просмукала в дъха ни … Обсеби душите ни с прелестта на цялата си красота … И беше толкова силно като усещане, че нищо друго като значение повече да не има … Каквото и да правихме, да я оставим, да я изтръгнем от сърцата си, тя ставаше още по-силна и непреодолима … И въобще не я беше срам, а вътрешно се усмихваше на всяка една съпротива … Явно ни беше избрала да се проявява, чрез нас … а за това си трябват поне двама … с един филма на самовлюбеност беше вече бе игран и красивото без двама някак си смисъл повече спря забавно да има … Даже не знам дали бяха останали някакви условности, съпротивата винаги рухва след всеки сблъсък с любовта, с доброта … Даже усилва се порива и те помита в смирени сълзи на жива река … Пречиства душите, олеква им … Молиш ли се за Любовта Вечно да продължи в Живота, в Света … Очистваш се, ставаш лек в Светлина … и болка спира да има … Ако имахме всичко друго, но любов нямахме … и имахме избор всичко или нищо без любовта … Какво да ви кажа … Любов Вечно трябва да Има … Живот без Любов … Това просто не е същото Приключение, не Приказка, в която Вълшебства Красиво Живеят , не Филма, който започва още от сутринта, цял ден забавление, Щастие, екшън и Любов Вечерта …

-Скъпа Мога да ти Предложа Любовта си и да Поканя и Твоята … Другото е от нас да си го случим във времето … Мога да кажа само това Обичам те, Обичай се с Красиво и Чисто Сърце, с Доброта … 

– Когато Усещам Любовта от Сърцето ти всичко е Толкова Спокойно обляно в Светлина, Разляно в Слънчева Топлина … Вълшебство е когато си в Любовта …

-Вълшебно е, когато сме Заедно в Любовта … Как си Представяш Живота без Любовта … ако някога си го Видял през Очите на Сърцето си с Любовта … Дълбай с Топлина в Светлината на височина му … когато е Окрилено, Озарено в Съкровена Мечта … Лети Високо с Духа му в Светлина …

-Обичай ме Скъпа, Обичай ме … Каня те Там Където е Любовта … Скъсай с Миналото си и Влез в Едно Ново Бъдеще … нещо по сериозно от досегашните ти нива … Обичай ме, като беше в Началото Покажи ми Душата си с Любовта … Обичай ме, Обичай ме с цялото си Сърце и Душа …  Обичай ме, така като никога не си Обича досега … Обичай ме Непреодолимо Силно така че нищо да не може да помрачи Любовта ти в Деня … Обичай ме, Обичай ме толкова, че да покажеш на хората, как се Обича в Света … Обичай ме, Обичай ме със страховете си и с всичките си притеснения … Обичай ме с цялото си Сърце и Душа … Обичай ме скъпа, Обичай ме, защото само Любовта си Заслужава Сега …

Обичай ме Скъпа, Обичай ме, защото никой друг не те Обичал толкова досега … Обичай ме, защото Обичта ще те Пази от всичките притеснения … Обичай ме, и нищо друго да няма значение, защото Свещена е Любовта … Обичай ме Скъпа, Обичай ме Света с Любовта си на всички нива … Обичай ме, Обичай ме, Обичай ме, толкова много, че да познаеш с Любовта си всичко Съществено в Света … Обичай ме, Обичай ме и нека Любовта ми ти Дава и Сила да Постигаш всяко Желание и Мечта … Обичай ме, Обичай ме и нека Любовта ми ти Дава Смелост и Вяра да Покоряваш и да Продължаваш да Завладяваш Света … Защото Любовта е Магия, Вълшебството, което Променя и Хората, и Живота в Света .. Обичай ме, Обичай ме и Ми го Казвай да Видиш как Любовта с Обичта Пълни твоето Сърце и Душа с Роса, с Топлина, Озарява се Лицето ти Усмихва се в Светлина … Обичай ме, Обичай ме, така като никоя друга не би ме Обикнала никога в Света … Обичай ме и аз не знам как да е по-силно от нищо друго така … Обичай ме, така че нищо друго да няма значение освен Любовта и Обичта ни Сега … Обичай ме и забрави за всички Химери в Ума си …Обичай ме, защото Любовта ти е Дар от Горе и щети Покаже Пътя към Светлина …Ще има ли нещо по-важно за тебе, ако Любовта ти не е в Тебе какво би ти дало миналото отново, ако не обърнеш търсенето си към Духовното, в неизвестното, за да започне Приключение в Любовта …

-Обичам да Обичам, да Обичам , Обичам да се Радвам на Мига, Обичам, да Обичам всичко Живо, Обичам да съм с Вълшебството, Възможността … Обичам се, да се Обичам, за да Обичам, за да Обичам всичко що Съзная в Ума, Обичам, за да Продължавам да Обичам и нищо друго да не от Значение така … Защо с Обичта с Любовта ми Идва Всичко, Идва с Магична Светлина с Топлина,  Обичам в Добротата на Сърцето да се Къпя, Обичам да Сияя в Чистота с Искреността … Обичам щото нищо друго няма Смисъл, няма ли с него Любовта с Обичта в Светлина … 

– В Думата Обичам Има Много Смисъл … Цялото Значение на Любовта …

 – Но се Разкрива само на този, който Обича да я Произнася с Любов …

22 Необратимото

Из Аумнертимията, от Петата Част на Допълнението

Ауменна – Красивото Цвете

Един биографичен роман разказващ вълнуващо за най-съкровеното в живота на Автора …

За това как започна всичко с Красивото Цвете … Как се стигна до тук … И Как се появи ТО в живота му … За всичко това, което се случи тогава, което се случва сега и ще продължава да се случва в живота му … Разкриващ същността на тайната на Красивото Цвете във всеки от нас … Проявяваща се, като жизнерадостна вибрационна същност, която при някои ситуации от живота ни вехне, а при други с Любов Щастливо в сърцето Цъфти … Лицето с Радост в Благодарност Свети, Блести … А в тялото с жизнерадостната вибрация живота щастливо, красиво тече …

   из  AUMENNA – Красивото цвете

22 Необратимото … 

22 Непреодолимото … или Слизането на Земята …

Любовта … Любовта, Земната … само тя може би най-сигурно да свали летящия в облаците и да го върне отново към Реалността с Светилната на Красота си … Защото Земята Пълна с Красива Любов е най-красивото и приятно място във Вселената … Дори и тя самата да е пълна с Красива Любов … Може би затова душите идваха тук на Земята … да Цъфтят Красиво в Любовта си Заедно …

Понякога … Съдбата, Живота … Непреодолимо те тегли, те тласка събитийно на някъде … Те тегли на някъде със сърце … Тегли те с Любовта му към другото … където с Любов от друг живот го непреодолимо зове … Зове го към срещата, към която се бе врекло някога … но по преди във вековното минало някъде … там в далечното … С Голяма, Непреодолимо Силна Любов … Може би някакво вътрешно вричане … Там на сърцето си някакво … само, когато било е в душата си … Сега Не знам точно … само то си знае за своето вричане … Врекло се да търси своята голяма непреодолимо силна любов и в друг живот … През животите във Вселената, да я търси с магичното … Любов, с която да захрани душата си, като я срещне със Светлина … с Любов, с Радост, с Мъдрост, с Живот Пълнен и Вечен …

Та случва се … в живота ти… Да чуеш за някое по значимо, важно за тебе събитие … Някое на което ти се ще да отидеш, да се пречистиш, да се слееш с другите … Да се заредиш с позитивизъм, с любов … Но не просто случайно … а някакво събитийно честване … Някое на което, ще си направят труда да отидат, не само постоянните … но и другите … Тези, които ще отидат от уважение към повода, на нещото там … Може би за тях … то ще е по-значимо … от значимото на постоянните … и може би това Голямото, което е Вътрешно … ще събере две души през Времето сега за Голяма Любов …

Още от дълбока древност по сборовете, по сбирките на празниците … на племената и общностите, така са се събирали и припознавали душите на двойките … Там на сбирките с песните, танците … са им се припознавали и душите им, една друга с Любов … Защото в песните и танците е имало и все още има само Светлина, Радост, Тръпка Живот, Доброта, Топлина и Любов … 

Та така и аз бях видял в интернет за някакво такова си честване … 21 години играене на Паневритмията в един Софийски Парк … но това не е важното … по-важно е другото или друго, за което се по размислих няколко дена след това синхронично събитие …

Какво място и средство бе Паневритмията за събиране на сродни души, за Светъл Живот с Мъдра Любов … За Живот Посветен на Чистото, Светлото, Мъдрото и Красивото, и не само това, но и Доброто в Душите им, Съкровеното … За живот и приятелства в братството, в общности, в приятелски кръгове … За създаване и формиране на едни нови клетки, на Семеен Живот с Красива Братска Чиста Любов … Ново ниво на Съзнание … но всяка Любов започва от някъде … а нашата май беше започнала по отпреди … някъде на зад във времето … през животите … И сега се раждаше пак за Живот с Любов да се Прероди …

            -И тя дойде .. изневиделица, неочаквано … Там на Танца … на Паневритмията … Хвана ме за ръката и се просмука в сърцето ми … И тя дойде с нея … и вече нищо не беше същото … нищо не беше като преди … Сърцето винаги чака своите съкровени мечти в любовите … Винаги гори в очакване, любовта с мощ да го връхлети … Да го отнесе с мощната си сила на някъде … Някъде където всичко е някак си … Някак си вълшебно и светло е … Всичко е същото, но не е както преди … Вече я има магията … Лягаш си и се събуждаш светещ, горящ … Пропива те топлия вятър от всякъде … Мощен вихър енергия, който пропива като вълна … Като топла вълна когато просмуква се в пясъка … Като слънце, което с топлината си стапя в сърцето леда и теква онази омая в кръвта … Май се наричаше Любовта … Олекваш и се Изпълваш с Прекрасност от всякъде … Все едно дъжд вали, а са щастливи сълзи … и малки светлинки блещукат в очите ти … Станали са звезди … Звезди, които греят и светят с мечтите ти … Мечти, в които и слънце от Любов грее и дъжд вали … Красива дъга е навсякъде, а сърцето щастливо цъфти … Има една музика, има една музика, с която Вселената ти Шепти … Шепти ти за онази Любов Необятна … Безпределната в Топлина, Светлина … Топлината и Светлината, които те Изстрелват в Пространството … Където Светлината и Топлината Красиво в Сърцето Цъфти в Красота … и става все по – Хубаво, защото Сърцето Красиво, Вълшебно  Цъфти …

И вдъхновението се излива сега от сърцето в ръцете ми … и словото нежно ред по ред в новата глава от Красивото Цвете само се реди … за да пропуква камъка в сърцето ми, като скулптор с длето … отронващ пласт по пласт … Извайващ красиво душата ми … за да я освободи и от ненужното, в свобода да цъфти … Колко му трябва на сърцето ни … Капка любов и то красиво цъфти … Нека цъфтят Красиво Душите ни … Но нека цъфтят душите ни с Необятността на Безпределността … Когато с Любовта протегнат невидимите си длани и докоснат с Вълшебство си вяска душа … С която влизат в досег с Непроявеното … Непроявеното проявяващо се като живот светъл и вечен с Духа .. .И влиза във всяка Душа в Светлината си …  Във всички светли и чисти души, умове и сърца с Любовта … Любовта … Любовта … Тя просто те хваща … Хваща здраво и силно ръката ти, поглежда те втренчено и чака гърма на гръмотевицата й да те порази … Да я припознае душата ти, да си я спомни, да си я спомни, както когато било е там някъде по преди … и любовта ѝ е толкова силна, че нещата се случват сами … Не знам как ще е за в бъдеще, ще се смогва ли … Няма да е както преди … Просто Вселената се грижи за синовете и дъщерите си … Те просто да се обичат и да обгръщат всичко с любовта си … и всичко друго само ще се нареди … И ще дойде онова необятното … необратимото … във всеки, който е готов да го сподели  … Филма с любовта не спира, повярвай ми … Всичко в живота цъфти  … Свети и Сърцето Красиво Цъфти … Щом сърцето се радва .. дори и да плаче и да го боли … Не знам, ако продължа да не излезеш от зоната на комфорта си …. Или просто всичко около теб щастливо вече обляно е … и всичко красиво цъфти … Кажи сега … Цъфти ли ти Цветето … Един глас постоянно в съзнанието шепти … Успя ли Любовта да го оплоди … Словото просто текна и се изля от сърцето в ръцете ми … И новата глава от Красивото Цвете се зареди …  Любовта успява да провокира красивите ми страни … Дръзка е Любовта … Само на дръзките сърцето красиво гори … на тези, които смело скачат в необятното … Щом сърцето им в пожар страстно гори …

–Покажи ми … Покажи ми своята Красива Любов … Покажи ми Чистотата на Любовта в Сърцето си … Покажи ми, с какво Живота се нарича с Трепет Живот … С какво Любовта те отнася на някъде … С какво Любовта Необратимо те тегли към своя Живот пълен с Любов …

– Необратимо е, когато някой докосне с Доброта и Любов Сърцето ти … Необратимо е, когато в сърцето ти взриви целия Космос с Любов …

-Мощно Слънце изгрява в душа … С творческа мощ се буди живота, с любов … по цялата земя нахлува светло сияние … Светло утро е … и се будиш пълен с живот, с любов, като нов … усмивката сияе в лицето ти …

-Явно започваш да усещаш, когато се Излъчва Любов от гърдите, с Живот … Върти се всичко извътре обръща те … Държи те здраво някъде в душата ти, силно е … Започне ли да те Облива с омаята си, дъжд на щастието вали … Безпогрешно и неимоверно рефлектира всичко в природата ти … Оглежда се любовта в твоите чисти и светли очи … Познава себе си … Вижда себе си отразена в сърцето си с любовта … Топло и Светло е в него, само всичко Разбира се … Божествена Светлина има в живота ти … С Божествена Осанка Светла отвънка, огън в корема, с пожара отвътре страстно гори … В мястото където се Излива Целият Космос, на Големия Дух от сърцето ти … Усилва ли се нещо силно в тебе … да Любовта Страстно Гори … и не Спира … Пожар е някак си … Едвам се Търпи … но може винаги да се понесе и много повече … Да ти се сучи нещо вълнуващо след някой друг ден и час … и може неочаквано да понесеш Цялата Любов от Вселената, да се Прояви през твоето чисто Сърце за всички останали … да се къпят в нашата любов … Готова ли е сега душата за Голямата Игра в любовта … Май ще пораства без време … Такъв й бил късмета .. Наметала си го е така някъде … Намечтала си, си го е някога по преди … Щом Обича всичко готова е … нали за това идва любовта да се прояви … С дръзкото заиграване … готова да плува като русалка в необятно  безпределното море от любов като преди … 

И Любовта в Мен Питаше от Сърцето ми Нейната …

 -Колко живота душата ти ме бе търсила … Колко пъти се бе взирала във всички мъжки очи … Колко пъти ме бе търсила … Колко дълго ме бе търсила в сърцето си … с надеждата Вселената нещото да ти вести … Да зърнеш ликът ми … пред взора на затворените очи .. и да започне да се надига нещо в корема ти … Огънят по гръбнака с тръпки обливащи да запълзи .. и да усещаш как превзема всичките ти крепости и сетни …. А лицето ти неусетно в доволство блажено да просветва и да цъфти … Колко пъти ме бе търсила … навсякъде където бе ходила … с очакване дали това усещане ще се появи … и дали при среща с някой, ще пропълзи като буря в душата ти и очите ти ще светнат като красиви звезди … И как съхрани огъня, който е от други животи и вечно в душата гори … Гори тоз пламък вечно в душите ни … гори и пламва, когато човека се появи … И таз буря като мълния подкосява краката ти, когато в корема избухне вълшебството и съществото в омаята се обезмълви  … Покой облива сърцето ти и тишината на неизречимото красиво във вътрешността ти шепти .. Но все още нищо не е започнало … Все още голямото предстои … Да го оставим да ни се случи … Дарът на любовта, мъдро, красиво да разцъфти … Да го отгледаме заедно … Да не допуснем в началото да се изпари … Да провидим голямото в малкото … Да нахраним душите си с любов и мечти … Да се радваме с мъдрост на съкровеното и във нещо полезно, непроявеното да се изрази … Да бъде плод на мъдра, разумна любов, добродетелта в делата ни … та да бъде явно за всички, на какво е способна тя Любовта … И просто да кажем за изживяното на Вселената в Душите си … Много, много Благодаря за Вълшебството във Вечността на Безвремието … всичко това по най-прекрасен начин съкровено ни се яви …

Да запазим пламъка … Длъжни сме … Защото после всички ще палят от нас … Ще имат жива история … затова сме изпратени … Новото ще е по друг начин в нашите нови съдби … Сега духовната любов ще се излее от любовта между хората … що се вижда и усеща в околността … Вълшебството продължава, когато сме заедно … и спира когато сме по отделно сами … Е, има я … но индивидуално е … и не същото … Когато си с някого, Любовта ви е като общо дете … и трябва за него да се полагат грижи и от двамата … за да не се изпари … Тя е като Живо Същество … Едно е и е Светло, Красиво е … и живее Едновременно в душите и на двамата влюбени … и когато са заедно Красиво, Щастливо Цъфти …

Но ставаше още по интересно, историята някак сама си се пишеше … Всичко някак си започваше да се навързва само … от само себе си … Странно … Досега пишех книгата в миналото … Разказвах Красиво, Вълшебно Живота си … като Приказен Филм …. Описвайки вълнуващо миналото си … А сега филма се случваше в настоящето … Книгата отново се беше събудила за живот … Странното беше … не че започнах отново с писането ѝ … Странното беше, че участвах в писането ѝ … Написаното се случваше в настоящето … бях в него и то в мен … бях в филма, в книгата, в която сам бях и автор, и главен герой, и сценарист, и статист наблюдаващ случващото се през призмата на своето писане, и режисьор-продуцент … Сам Продуцирах и Режисирах филма си … Сам пишех сценария … Сам бях свой Главен Герой … А вече се появи и нов участник, с когото започнахме да пишем заедно книгата … или поточно главата, в която се появи той … Може би Той беше Тя за по уточнение, за поточно някак си … Тя беше Любов … Тя бе Любовта … Любовта беше причината да започна да пиша със сълзи на щастие, изпълнен догоре с любов … Ред след ред сълзите от щастие капеха, след ред, подир ред се пълних и заливах текста отново с Любов … Беше се върнала Отново Магията на предишното писане с дни, с часове … Часовете в Дните бяха Мигове … Миговете бяха Вечност, Вечност прекарана в писане … бяха Извор на Съкровената ни Любов …  И всичко си се случваше някак от само себе си … Ние просто решавахме какво да си го направим … как да ни се по случи, по-забавно и по-интересно, как да ни ставаше по-хубаво, като в филм … Нали ние бяхме актьорите … Сценаристите …. Питахме се как да напишем или да отиграем всеки нов бъдещ ред или сюжет … за да е по-интересно и вълнуващо, когато сме заедно … Имахме съвпада на Венера с Уран … и други разни Аспекти от синастрията на рождените карти  … но за тях може би по натам … Беше по-цветно от всякога … Беше безкрайно вълнуващо когато сме за заедно … Двама луди, когато са влюбени са повече от Един … Когато са Едно Цяло в Умовете, в Сърцата, в Телата си … са Едно Цъфтящо Цяло, Едно Ново и Пълно Заедно, Пълно с Радост, с Мъдрост, с Благодарност и Съзнание за Любов … Цветето Имаше Нов Етап в Осъзнаването си … Беше дошъл етапа му във Взаимното … в Цъфтежа и Разцвета му … бе стигнало на Етапа да Цъфтим Заедно … не че досега не ми се беше случвало … Но сега се случваше едновременно с писането … Цветето се бе Събудило за Съвместен, Осъзнат, Мъдър Живот Пълен с Любов …

Та да не се отплесваме с много приказки … Някак Сладко е … И да се върнем отново към случката … Сърцето на пламъка или къде беше заровена донякъде завръзката или очакваното на предстоящото в тази история … А тази история не беше, като досегашните … Тя беше по предсказана, малко по отпреди … От разни гадателки, врачки и вещици или каквито и там да са виждащи, вещи в изкуството на предсказването жени … Около мен беше пълно с такива, намираха ме от всякъде … просто аз бях този, който им гледаше само вярно на тях … бях този, който гледа на врачките … все пак бях астролог … или поне бях написал книга по астрология … Зодии и Планети в Сонети … Как да си направим Хороскоп от Сонети сами … нещо не правено досега … хороскопи в сонети … и докато я писах една идея ми изкристализира в съзнанието .. Астролог не Ставаш … Астролог се Раждаш … иначе нямаше как да напиша такава книга … Все едно Шекспир и Нострадамус да седнат и да се опитат да напишат такава книга и то заедно … и не сигурно да ли ще я направят така добре … но това да си остане тайна само за между нас … Да не е пред хората … Да е по така в книгата … Шегувам се разбира се, но пък може и да е истина … Една друга пък от тях викаше .. ти си повече ясновидец от колкото астролог … астрологията ти само за параван пред хората … И тя беше мъдра жена, пак от виждащите … и тя имаше снимка на Ванга … на профила си … явно виждащите си я имаха за идеал … Но да продължавам нататък … да доразкажа за предсказанието, което беше в това отклонение и сега да видим какво ще изскочи от там … Та една от тези Четящите в Акаша, която била 5 в света … по думите на една друга също много голяма, за която също ще стане дума по натам … Не че и другите не бяха споменавали за Специалната, но специално тази, каквото и да си говорим постоянно ми натякваше за Специалната … Постоянно ме вкарваше в този ми филм за Специалната … Как като съм я видял са ще ли да ми се подкосят краката … Да ми се замае главата … Да остана безмълвен, като гръмнат, пълен с любов … Веднага съм щял да я позная … Да позная, че тя е специалната … Щяла да бъде Красива Жена … Жената на живота ми … Жената с Главно Ж … И как тя щяла да ме промени и да обърне целят ми досегашен левентски, спокойно свободен живот … Ставаше си страшничко за едни щастлив в любовта си ерген, доволен в живота си, когато някой му заговореше за такива отговорни и привидно сериозни неща … Все едно някой изваждаше пушката си и я насочваше към мен … готов да дръпне спусъка … Почнеше ли неочаквано да ми говори за нещо по-сериозно и дългосрочно … за някакво си обвързване … било то и най-хубавото нещо в моя живот … А тя … тази моя другарка … гадателката … като си говорехме нещо се повтаряше …. За жената, не се притеснявай … ще я познаеш щом я видиш … Няма случайни неща … Няма да я пропуснеш щом е за тебе … Ще стане всичко, като е записано в акаша … Ти само вярвай в себе си и в мечтите си … Бъди спокоен и работи единствено по мечтите си … Душата ти е на много висок градус … Излей Душата си Красиво … Пиши на Световно ниво … Ти само пиши на световно ниво и изливай Красиво Душата си, за да успееш в професионален и личен план … Всичко се Случва с Благодарност и Вяра … Вярвай, Визуализирай и с Признателна Благодарност, Действай с Любов и Вяра всеки ден по Мечтите си … Твоето Назначение да Просветляваш хората със Слово и Вяра, Доброта и Красива Любов … Всяко нещо се случва в точното време и чака своето време и място за осъществяване … Бъди само смел и спокоен, вярвай в успеха си и не се тревожи за нищо … Не се отказвай от нищо, за което мечтаеш … Някой неща са напред във времето и чакат … Не слушай никой и се пази от лоши хора … Може би имаше предвид за нещо донякъде себе си … Не знам … Та почнах да се оглеждам за специалната … Да се вглеждам в очите на дамите и хоп след около седмица … Бам … Появи се една от Специалните … Специалната …. Изневиделица … Вярно си беше специална, не беше просто каква и да е жена … Е … Беше от Силните … тези при които усещаш влиянието им върху себе си … Пак беше от Виждащите, Вещите, Вещиците … Специална Жена с Главно Ж … Стана по фейсбук … в днешно време всичко се случва по и в фейсбук … Мерна ме в една от групите за гадене и астрологична прогностика … Групи от където се набираше опит, контакти на база на коментарите и разни други неща … но само за зрящите и вещите … другите просто бяха зрители на някои, от които им се безплатно предсказваше … И бам … с един коментар ме закова, заигра и хвана за фейсбук приятел и веднага на лични атака почна се … явно била ме е забелязала и изследвала по от преди … И  веднага почна

– Ти знаеш ли кой си точно … Каква ти е мисията тук … и какво се очаква от тебе … Не трудно да погледнеш профила на човека и да видиш с какво се занимава, и да навържеш нещата … Да кажеш две, три думи, да му изчеткаш егото … Отварям и профила й … и Гледам супер мацка … погледа й … прониква в мене с власт, нежност, сила и могъща страст  … Гледам и тя имаше снимка на най-известната ни пророчица Ван … та след известни диалози и разменяне на реплики кой, кое е и колко е, с разни предсказания за мен и аз за нея …  си призна леко, че сега е подобрена версия на пророчицата с името започващо с В … и сега е в туй младо и красиво тяло, за да може да си върши по-лесно работа и мисията по-добре … Времената са други … Други са и хората … ако не съм ѝ вярвал да питам тази, където ми предсказала, че ще я срещна … Да съмѝ имал потвърждението … То и аз скромно съм бил някаква подобрена версия на ……… някакъв Духовен сортировач, Духовен Фенер някакъв … пак на някой наш много Голям … сега надраствам нещата … и че не съм последовател, а наследник на … и ще продължа традициите … определен за … но това разбира се ме предупреди да си остане тайна и тайна ще го оставя дълбоко скрита в себе си … не за друго, а да не ми се смеят лаиците … Зрящите сами ще се сетят … Е понатовари ме с една Голяма раница … за мисията ми, за живота ми, за какво ми предстояло, това, онова … Тежест на мисия непосилна за всеки, повярвайте … и то неслучайно … щото нещо съм се по размотавал в друг живот и не съм си свършил работа та сега нямало мърдане … И то с успокоителните думите, че ми се дава толкова, колкото мога да нося, ни повече ни, по-малко … Ще кажа едно от нещата, които ми каза и вече е факт неоспорим и то не за друго, щото знаеше, че ще я има в книга … май затова се свърза с мен   … А то е, че ще напиша книга за 7 дена и тя щяла да ………….. ще го спестя, за да видя дали ще стане и то факт, като първото … Отгоре чакала ли и разчитали на мене … А аз тогава завършвах Зодии и Планети в Сонети, 309 сонета 500 стр. Труда на живота ми досега … И се сопнах леко, ти знаеш как се пише книга за 7 дни … но след едни месец книгата 7 Дена в Добродетелта, като написване в суров груб вид бе факт за 7 Дена … И тогава бам … изведнъж шок … нещо се обърна в мен с уважение към тази жена … към дарбата й, и към всичкото, което е … Въпреки, че тогава я проверявах всякак си, с неверието си и цялата си странност за нещата, които говореше за мен и за нея … Проверявах я затова колко Вижда и какво Вижда, с разни лесни трикове … Как ми е сресана косата сега, после гол ли съм в момента и …. и разни други закачки … имаше химия … енергията течеше като река … Намекна ми да не злоупотребявам и да я уважавам … Въпреки, че тя се пренасяше в телата на момичета, с които правех любов … Усещах я … дори и не го отричаше … Бам … и изведнъж един облак енергия влизаше в момичето, с което бяхме заедно … Усещах ги тези работи … И аз можех да се излъчвам .. занимавах се с енергийни практики … Знаех за какво става въпрос … а и май си ме по харесваше … още в началото леко подхвърляйки … Ей, този Дъ … какви хубави деца правил … е Хубавец съм си … от Скромността ще да е .. тя Краси Човека … а и не бях, кой да е … желан ерген бях сред зрящите, знаеха кой съм, какво правя, с какво се занимавам и струвам, какво ще стана, едно друго … Надушваха плячката … Хитри са … а и са със способности … нормално да се понаредят на опашката … Момиченце си харесало момченце … нормално е .. Постоянно си ме строяваше … Да не си пилея енергиите с жените само … да се съсредоточа върху писането и мисията ми … Смирението бил моят път … и да не си позволявам Гордост, чрез знание и способности … Скромно да си вървя в пътя и да служа на хората с Любов, Вяра и Доброта … Да Уча хората и ще Уча хората, чрез знание, вяра, любов, мъдрост и доброта … Да не се притеснявам за нищо … Чрез Вярата, Скромността и Познанието, Добротата в сърцето ми ще дойдат и Благодарностите и всичките ми необходимости в живота … Дори и Специалната ми жена … и тя била много специална и щяла много да ми помага в пътя ми … Вяска сутрин и вечер да се Моля и да Благодаря, да Визуализирам Мечтите си с Благодарности … и разни, други такива неща … Обичам властни, красиви и умни жени, със способности … Послушах я … Стегнах се, спрях се само с една и се хванах за писане … Имахме интересни диалози … Силни сблъсъци на Егата и Азовете ни … Когато двама Големи се съберат да си обсъждат разни тематики … Веднага пламват искри … Взривява се обстановката … но е някак вълнуващо … Словесната Битка … Сблъска на идеите … и разни способности …на едно друго от моженията в невъобразимото … Темата за Виждането винаги съм я обсъждал със зрящите … Като толкава виждат и гледат защо не създадат нещо за хората … Защо не създадат нещо, което да е от полза за целия свят … Като толкава виждат може ли да кажат какво е в ядрото на торусното поле, как се управляват вибрациите с ритмите … че техните виждания са само в формата или разни пак там все известни неща от съдбите на хората … Които без познание и без разбиране …  все едно виждаш нещо и не можеш да кажеш точно какво е … Без принципно да го разбереш, това разбиране ли е … Подобно на дивака, ако му дадат нов компютър … за него е просто ненужна, неизползваема вещ … И че по-важно от Гледането и Наблюдението е Виждането … а то винаги е относително според познанието и разбирането в ума … И че само това, което е зад виждането е истинно и ценно, и опиташ ли се да стигнеш до него, ще стигнеш безкрайността … Все Визии с познание, виждане разкриващо се само за хората с познание и разбиране в ума … Много са медитиращите … Много са минаващите в нирвана отвъд … Малко са свалящите от безкрайното, колективното несъзнавано практики, прагматични за влизане и излизане в сърцето и в ума, нещо прагматично и полезно за хората … И колко е важно да се наблюдава живота през очите на хората как тече времето, как се променя света  … Та през ума и сърцето ще усетиш и почувстваш каква е истината в теб и в тях през очите и словата на другите ще видиш душата им … И колко е важно да се научиш да гледаш и да виждаш живота на другите през Словото … Това, което наблюдаваш и виждаш за хората през словото в думите … В думите за зрящия е скрит може би цял един свят … В думите всеки отразява себе си, вижданията, разбиранията си, интересите и мотивите … И че когато Говориш на някой, знай, че говориш на себе си … И затова аз мога по нейните предсказания за мен да прочета нея безупречно … По това, което ми казва за мен и на мен, веднага мога да разбера и видя нея, чрез словото ѝ … Та ние бяхме на такова ниво, че си говорихме дори, когато мълчим … без да си пишем по месинджър … Самото и присъствие в сърцето ми и моето в нейното ни беше достатъчно, за да се себе творим, да летим … Дори и постоянно да се джафкахме … Май си беше любов … Или Силна Симпатия … но за мен всичко беше Любов … Дори и тя … Та тя нали ми каза да питам тази, която ми е казала, че ще срещна специалната … Дали е тази, за която ми се представя на мен … И че как те двете ще ли да се запознаят и да работят заедно … И как аз съм щял само да ги запозная, и как това било само моята мисия, да ги свържа с другата …. Абе въобще филм … Та Свързах ги, събраха се, запознаха се … тръгнаха леко на срещи периодични заедно, да обменят вижданията си, затова онова … Та там на срещите … няма как да не и обменят дума за общия им познат … Как с тази с акаша съм бил няколко живота с нея заедно, брат и сестра, мъж и жена, любовници … та тоя живот са ни разделили, за да е по-сигурно … И за какво ви разказвам всичко това … И на двете рождените астрологични карти имаха нещо общо с моята … и то доста с тази, която беше с В …. Да кажем астрологично, беше родена на Асцендента ми … а нейният беше на точката на съдбата ми и моето МС беше обратно на нейното в картите … или просто казано, нейното най-високо е моето най-дълбоко и обратното и как слънцето ѝ понеже е на асцендента ми, Огрява личността ми … А пък другата с акаша … нейния Асцендент беше на моето МС … и разни други общи точки, и от на двете картите … С две думи събират се хората, съдбата събира ги, виждат се … Разменят си приказка това, онова … Доста Странен Триъгълник … но ще запазим в тайна това, онова … Или само да кажем, че тази където нарекох с В … беше казала първо на друга, че в този живот не трябва да бъдем заедно, с тази в акаша, с която сме били заедно в предишен живот … Пък после като видя, че не може да ни скара и сдърпа с дружката ѝ …Започна да ѝ пълни главата с обратното … Смени плочата … Чудно защо … Абе въобще странен триъгълник … И после се изпокара и с двамата … Момиченце си харесало момченце … после се дръпнало … И най-накрая да навържа всичко с настоящата история да спомена, че беше точно предсказана срещата със Специалната, от едната от зрящите, от тази с акаша, където и с нея щях да се срещам по това време … Предсказано с дати, с букви и с имена, и други подробности .. но за тях тишина … И то преди другата да ѝ се беше скарала, как може да ми казва всичко какво съм искал да зная … все едно ми била частна гадателка … не можело така … Тя пък ще ни казва какво, как и кога, с кого … Затова и след това се дръпна от нас … не можа да радели дружбата … някъде по отпреди във времето …

Та тази, която е сега Специалната, в настоящата главна героиня в историята ни, имаше общи точки в рождената карата с моята … Няма как нали е Специалната … Съответно по логика и с тези на врачките … Сещате ли се на къде ви водя … Беше настъпил момента да срещна Специалната … Пък разбираш ли, тази където предрича, същата тази Среща със Специалната … Беше Планувала да се видим от 2 години точно сега … или тогава, когато настъпваше времето да се срещна с специалната … Бе перфектно изчислена по нейната рождена карта, да е в синхрон с моята, да си се случи срещата в пространството … И по рождените карти показваше същото за такава среща между нея и за мен … нали малко Астролог съм си … та знам, кога, какво що може би …  И хоп, тя тъкмо пътува към моя град да се видим и всичко е уговорено какво, къде, как и кога … И хоп, преди Срещата с нея  …  Неочаквано Среща с друга Специална Жена … Там на това обществено събитие, честването на 21 годишнината на играене, на Паневритмия в един Софийски парк … С подобни точки по астрологичната ѝ карта на нейната с моята …

Съдбата си знае работа … То затова ѝ беше казала преди другата в началото … В този живот дори не е и трябвало да се виждаме … с тази с акаша … Та на срещата с Гадателката в акаша, която беше дошла да се видим … Отидох с Специалната от тази история … С тази, за която тя ми беше Предсказала … Абе въобще филм … Тримата заедно … Аз с две жени, с които съм бил заедно в предишен живот … Сега ги събрах заедно … А и едната беше предсказала за появата на другата … Описанието на Срещата, на трима ни … точно сега ще я пропусна … не беше от най-красивите … Питах я директно това ли е жената, за която ми беше предсказала … това ли беше Специалната жена за мен … Не, не и не …. отрече всичко пред очите на специалната от тази история, на срещата … Каза, че не е тя жената, не е това специалната … Просто флирт … Като преди това ми беше казала, че е на 97 процента сигурна … Да действам смело … Ревността проговори избухващо … Имаше явно скрити планове за нея и мен в душата си и за този живот … Любовта през времето във животите не можеш да я спреш лесно … Пожара продължава да гори силно и в този живот … Момиченце си харесало момченце … казват хората … Но съдбата си знае работа … сега ти изпраща друга бурна голяма любов … Любов, с която и с нея си бил някога във времето, в други животи по от преди … И ако е било така силно разтърсващо, както страстно гори сега … Ако и с това сърце си се вричал за Любов в друг живот някога … И сега и то търси своята голяма любов … абе въобще … Въпроса е с кое ще те срещне съдбата първо … И с кое сърце ще се разбереш да изживееш любовта си докрай и в този живот … Ето как почнах да участвам в режисурата на собствения си филм … Пишех едновременно и историята в настоящата глава и привършвах Ауменритмията, Словоритмия на Принципността, и същевременно наблюдавах как се развиват събитията, и как ще е по-интересно да си го наиграем заедно с другия настоящ главен герой- Специалната … Пък онази другата гадателка с буквата В … където я кръстих … беше предсказала, че ще пиша за нея в някоя от книгите … е ето, вече е факт съкровената ѝ мечта … Известна е … Знаела го е, че ще го направя … И че ще сме щели да се видим чак тогава … Само не знаела точно, в коя книга ще е … Мислеше, че ще е в тази където ще я напиша за 7 дни … 7 Дена в Добродетелта … Даже после ме пита в нея ли съм писал за нея … Не … Сега в настоящата … Трябваше ми повод и добра сюжетна линия и ето, сега повода сам си дойде … Върза се към главата … Филма все повече се нареждаше … Продължаваме … 

 Веднага след срещата положението беше меко казано Розово … Трябваше да изпробвам и Специалната и Врачката … Да разбера Истината за себе си дълбоко в душата си … нали и с двете съм бил в предишни животи заедно по-преди … При такива случаи е доста объркващо … Изборно … Необходимо е да си зададеш няколко въпроса в сърцето … Особено ако има и в настоящият ти живот някой друг … Все едно пита теб някой друг, но питаш себе си … Кой съм Аз, къде съм, какво точно правя и защо, какво се случва, какво се получава и накъде вървя … Също и Защо ми е всичко това … Това ли Иска Сърцето ми точно сега … Щастлив ли съм в случването си … Светя ли в момента Щастливо и Цялостно … Цъфтя ли в Същността на Душата си, в Радост Екстазна в монета тека ли, като жива река … Ако не … Защо сега, не правя нещо да Светна във вътрешна Светлина, да Тека, като река в Любовта и да Цъфна с Радостта в света, в мига с мисълта, със словото, с дейността … Ако Искам Силно тази Голяма Разтърсващо Силна Любов … Какво е първото нещо което ще направя … Ще си я позволя ли да ми се случи … Ще я изживея ли докрай … Ще я съхраня ли, ще горя ли в нея или ще я убия с его и предразсъдъци, със сигурността на страха си … Или пък ще скоча смело и дръзко в дълбокото, готов да плувам цял живот потопен в море от любов …

В случая Специалната Главна Жена в историята, беше със Слънце в Скорпион последен градус на моето МС, съвпад с Плутон и Меркурий в Стрелец на моя Нептун, в 5 дом … и Нептун на Деасцендента, в Козирог и Уран в Водолей, в 7 Дом … Някой, ако не разбира от Астрология … Това момиче или е 6 от тотото, ако се Влюби Безмерно Много с Цялата си Душа в мен … и започне да гледа на другите мъже, не като на мъже … а просто като на приятели … Или нямахме никакъв шанс … За да остане завинаги е нужно много повече от обикновена Любов … Ако тя е Специалната и това е Много Силно и е Било Вречено между Двете ни Души от друг Живот и сега се Познаваха беше прекрасното … Или беше Голяма Бомба, Безумна Авантюра, която сега се изживяваше във времето …и която може да ме раздели с нещо сериозно в този момент … На Този Етап Рискът Струваше ли си … Струваше ли си Любовта ни, за да продължим … Всичко това и казах след срещата … И предложих едно упражнение по Рождената и Карта … Малко Астрология от по-новата … Вечната … Разказваща за Любовта в детайлите … А Специалната Жена … Специалната за мен е винаги Настоящата … Защото ако не е … това не е Любов, това не е Приключение … и по-добре е да Обичаш и да се Радваш сега на настоящата, тя да ти е Специалната … Отколкото да живееш в пародията на очакването за някакъв измислен филм … Да Обичаш е винаги по-вълнуващо … и е всеки ден приключение, красота, щастие, екстаз и любов… Мотива на първата ми книга …Щастието Новият Софтуер, беше че, Човек цял живот търси Истината, докато не започне да я живее …  Живей за в мига, докато преследваш целта … И всичко на живо се случваше … Беше си Филм … но за него ще научите в книгата Ауменна Красивото Цвете … като излезе някога …

За повече информация и поръчки на други книги по куриер от същия автор:

тел. 0988872442 и aumenna@abv.bg,

Имате възможност да прочетете някои глави от Книгата: Ауменна – Красивото Цвете и Други интересни статии на сайта http://www.aumenna.com/

Да Попеем Заедно – текст 1 по Химна

Текстове по Известни Български Песни

текст 1 по Химна

първи куплет

Любовта е в Мен Сега,

а с нея Радостта

Слънце Сърце ми Огрява,

а Лицето в Светлина

пр. Любима Моя Красива,

Чиста и Свята

Твоята Любов, Твоята Радост

Те за Мен са Светлина

втори куплет

Бях в Трудност и в Беда

но Останах в Любовта

Тя ми Дава Сила, Вяра

Пътя си да Продължа

пр. Любима Моя Красива

Чиста и Свята

Твоята Любов, Твоята Радост

Те за Мен са Светлина

Христо Божков – Ауменна

За Деня на Благодарността, от новата ми книга за Благодарността

Само Благодариш, за да Цъфтиш  

Христо Божков – Ауменна

Ако Искаш Положението да си Подобриш

Ако Искаш Отношението да си Преобразиш

Ако Искаш Здравето да си Възстановиш

Ако Искаш Психиката си да Укрепиш

Ако Искаш Положението си да Установиш

Ако Искаш Доходите си да Увеличиш

Ако Искаш Парите си да Умножиш

Ако Искаш Живота си да Промениш

Ако Искаш Щастието си да Продължиш

Обичаш, Радваш се, Благодариш

С Въодушевление, с Вдъхновение Благодариш 

И Желаното ще Продължиш, ще го Увеличиш

Ако Постоянно се Радваш и Благодариш

Няма как да се Объркаш и да Прекалиш

Слънце съвад Юпитер в Стрелец

Слънце съвад Юпитер в Стрелец

Слънце

Юпитер

Стрелец

 

Свещта на Живота

Свещта на Живота

Свещта на Живота Бавно Гори
Запазим ли Мир Светъл в Главата
Гласът в Тишината можем да Чуем
И ако Имаме Вяра Силна в Мечтите
Не би Изгаснал Пламъка при Леки Ветрец
Гори ли Огъня със Светла Надежда
Разпалил в Сърцето Жаравата с Любов
Да не Забравяме да Обичаме, да се Радваме Всички
Да нямаме Условности в Радостта за Живот
Да си Играем Щастливо с Всичко
Светлината на Живота с Благослов да гори
С Добрите Дела, с Благодарност да Свети за Всичко
Свещта на Живота Гори с Благодарност, с Любов
С Вяра, с Надежда, с Добродетел Светим Всички

27 Разбулването на тайната … смъртта на Самурая – помен за Дядо ми

Hrrisstoo Aumennna

Из книгата Ауменна – Красивото Цвете

27 Разбулването на тайната …  Малко от началото и смъртта на Самурая – помен за Дядо ми –  не редактирано в суров вид, някоя запетая, едно друго в момента не ми е до редакция – другата година може и да се редактира и до напише … 

Внезапното прозрение .. Какво става … Какво става а … Цъфти ли цветето …

Сега винаги е в повече от както е писано, че е било преди … много, много повече … въпреки, че пак е същото и се повтаря …  докато книгата не се появи ..

Ето го и краят … а краят се появи в началото… Първото нещо, което написах в първата ми книга беше Началото на края .. но това е друг филм .. Като на шега изминаха две години откакто започнах да пиша тази странно красива история .. а сега вече станаха осем .. а не се знае може да станат и повече .. но  при писането на тази глава тогава вече бяха две .. Пишех я таз книга на етапи с прекъсване от зад напред .. разбъркано, както ми дойдеше …както го чувствах в момента… правила нямаше .. Писането не състезание  .. писането е път … Просто я пишех ..Мира не ми даваше…не ме оставяше…но никога не знаех защо .. знаех само, че нещо отвътре ме караше ..все едно трябваше и нещо спешно се налагаше …а нямаше какво .. Какво да ви кажа беше ми забавно и без това нямах друга по спешна и неотложна работа ..забавлявах се ..израствах, чрез писане …пишех трещях…Беше ми най – смисленото забавление от всичките … Не знаех какво точно ще напиша когато започвах ..Просто започвах да пиша за живота си, чрез живота на цветето …няма как да опишеш нещо което не си .. Описвах, кога вехне в мене и кога то цъфти … Описвайки го от различни страни в разни страни историйки от живота си  ..  Без да знам какъв ще е краят на всяка.. дори и на книгата.., а и не  мислех за него …бях го оставил за най – накрая, като някакво гениално си обобщение .. Просто си пишех…забавлявах се …Продължавах да пиша .. а то милото цвете с писането изресваше, като осезателно присъствие на съзнание за красивото с всяка написана нова глава …

И хоп … изведнъж края .. неочаквано дойде някъде в началото … А аз .. Аз още не я бях написал изцяло нито една глава .. нито въобще цялата книга … само заглавия на главите някак си скицирах, като инженер скелета …

И хоп .. айде …изведнъж .. сега пък ето и краят .. изведнъж историята ми свършваше .. преди още да беше започнала …Забавно а .. Но това сега май няма голямо значение … Сега винаги преживяното, осъзнатото беше в повече от преди …

Та ви разправях .. Докато пишех тази история не знам дали беше естествено … но бях вече мъничко побелял… по мъдрял нещо или поне така си мислех .. забавлявах се с фактите доколкото можеше .. Но се бях отчуждил нещо с това писане .. то е малко щастливо самотен процес ..бях се по отделил от света на другите …от своите приятели .. на всеки се случва да си направи малко рецензия … Търсех истината .. търсех истината за себе си .. търсех истината за своята крехка романтична душа  .. Да ви кажа и аз не знам какво въобще търсех … но знам със сигурност какво безценно съкровище намерих…  Намерих съзнателното присъствие в себе си как цъфти, като красивото цвете в душа ми … В търсенето си бях започнал да прозирам малко по малко точно, каква му е тайната .. но като, че ли нещо малко изпусках .. нещо както, че ли постоянно малко ми отбягваше .. Знаех какво го кара да вехне и какво да цъфти .. Бях го разкрил, като проявление в своя свят и светът на другите .. светът в които исках винаги да живея .. беше свят в който цветето да цъфти  .. Но все още, като чели нещо винаги ми отбягваше .. все едно съжалявах за нещо.. Изпитвах странна неосъзната тъга .. Утешавах се, че може би това не е тъга това е от пътя ..И всичко, което чувствах дълбоко в себе си е някак си, като наслагване от умората на дългото изморително писане … заблуждавах се .. но както и да е  …

Много обичах вечер, когато заспивах да съзерцавам мечтите си ..все едно започвах да ги пиша въображаемо, като главите от книгата …И когато вече заспивах и се унасях …да си ги до помечтавам в съня .. Беше странно вълнуващо …да видиш осъществени всичките си желания, стремежи, мечти ..И всичките да ти се усмихват, като вече осъществени от бъдещето, като сияйни вълшебни звезди .. Осветяващи с надежда в тъмното пътя ми .. А сънищата … сънищата ми магично се преобразяха…Ставаха от само себе си някак пророчески ..приказни .. .съзнателно живи . красиво приказни .. по хубави от празнични дни .. Цветето в душата ми постоянно цъфтеше …А аз се усмихвах заедно със своите осъществени желания и мечти …

Но когато се разсеях…когато се разсеях с нещо странично …и то само за малко…само за малко да не следях внимателно, какво прави умът ми по диктовка на егото .. Приличащо на малко безнадзорно оставено на произвола на съдбата дете ….Като понякога това не се случваше доста често …но беше достатъчно да не осъзнавам в момента как реагирах остро .. строго критично и отрицателно и то за съвсем дребни неща .. Не осъзнавах как зациклях в едно негативно си повторение, като пропадане в кален дълбок коловоз ..  Потъвах бавно полека в тресавището на психиката в блатото, изцапвайки сиянието на душата си с кал … и така постепенно се изгубвах за себе си в ежедневието на грижите и проблемите .. А сиянето на блясъкът на искрените усмивки в очите ми се превръщаха в тъжни солени сълзи ….

И така всеки ден всичко постоянно се повтаряше отново и отново все едно и също .. нищо различно .. Докато една сутрин не се случи нещо изключително ..Изведнъж се разбули тайната на загадката, която криеше цветето да вехне и да цъфти … Внезапно прозрях краят…В едно обикновено въпросче сумтях да уловя изключителното прозрение, което някак си преобърна каруцата … и повече нищо не беше същото … Една сутрин се събудих се с една завладяваща ме мисъл която постоянно се въртеше в главата ми .. Е не беше гениално велика, като мисълта с която се събудих една друга сутрин ..С която направо ми се разбиха представите за красивия ергенски живот …”Човек и добре да живее се жени” .. направо беше покъртителна за едни Дон Жуан ..но както и да е …това беше отдавна … По интересното беше в случая, че след тази мисъл останах сам ..а дотогава имах дългогодишна постоянна приятелка .. Странно а ..какъв обрат това между другото..

Та тази сутрин мисълта която се въртеше постоянно в главата ми звучеше така …”ТИ си отговорен за своето щастие .” …”ТИ си отговорен за своето щастие .” …”ТИ си отговорен за своето щастие .” е имаше и ехо разбира се .. където има огън в чувствата и мислите има и дим …”ТИ си отговорен за своето щастие .”ти си отговорен за съдбата си “ “Ти си отговорен за своите желания и мечти “ ..Ти си отговорен за това в което винаги си вярвал .. за това в което винаги си мечтаел ..за това в което постоянно си се надявал и си очаквал ..а си предал .”  НЕ оставяй огъня на страстта да изгасне  ..Не оставя отъня в сърцето ти от само себе си или от нещо да се погаси .. Направи нещо …Направи нужното  .. Не допускай живеца в душата ти да повехне и да се изпари . .Направи нещо ..не се оставяй на течението .. Не оставяй статуквото да те съкруши … Направи нещо ново различно, нещо разтърсващо и вълнуващо направи …Запали огъня …Запали огъня на страстта в кръвта си .. в себе си  .. Накарай цветето в душата ти и въображението с настроението ти да разцъфти ..да разцъфти .. да разцъфти …Ехото бе оглушително и си кънтеше по цял ден от ранни зори .. Та някъде там между тези галещи ухото ми насърчителни мисли … Съзрях голата истина,  прозрях какъв беше ключът към тайната за цъфтенето ..в постоянното цъфтене на цветето в красивата ми душа да строи светлина  .. Най сетне разбрах каква беше загадката .. Разбрах как и кога всичко се променяше …И от този момент на татът нищо повече за мен не беше същото ..

Въпреки, че пак е същото и се повтаря …  но сега е винаги в повече от както е писано, че е било преди … много, много повече … докато не започнеш да правиш нещо отново някое ново желание сега да се появи .. докато не направиш нещо отново цветето пак да ти разцъфти …

И Всичко това, което внезапно прозрях там в мига … отекващо вътре дълбоко в мен …нещо в мен се тотално обърна … нещо изведнъж изцяло нещата променяше ….

Та за какво ставаше въпрос ..Понеже сме в края на книгата и не бързам да свършвам ..и затова го отвъртам още… мотая се . споко … малко търпение … Искам да по обтегна малко кордата… да по възбудя докрай любопитството … малко дразнещ съм зная накрая, но все пак по интересно е .. крайно забавно е .. но трябва да си има предел  ..и така продължаваме … е не друго  поддържаме възбудено живо и него.., ТО … въображението Ви ..цъфтежа му, ..да ви е цъфвало цветето  … жива да си ви остане магията .. а бе просто ви дразня …Голям чаровен сладур съм да знаете .. малко гад съм си … но от милите и симпатичните …скромно красивите,  диво необузданите, страстните.. дори и в словото  .. Добре де .. продължава ме ..

Та  … Имах едни приятел, не всеки е имал приятел и то истински .. ценно е ..

е … не .. това малко е грубо ..  и Все още мисля го имам … надявам се и за в бъдеще .. винаги… Скъп ми е .. приятел е .. а за някой хора приятелите са нещо голямо .. повече от семейството .. малко стана кръстника ..

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,, прескачам доста и направо на кадъра … Смъртта на Самурая … ДЯДО МИ

Чувството за красота беше много силно възпитано в мен още от детството .. Каквото и да правех го правех така, че да изглежда поне малко по красиво и по добро от колкото е било преди  .. Дори и като говорех и пишех се стремях изказаното и написаното да звучи някак красиво в мъдростта .. Не зависимо от темата в мисълта .. Във всяко нещо, което правех влагах душата си .. Правех го така, че да ме прави някак си с нещо по щастлив .. да ми доставя малко повече удоволствие нещото което правех търсех творчеството ..моментите на игра ..а като се замисля и душата ми си цъфтеше ..от такова едно отношение  ..Красотата е извор на радост .. а радостта малко и ли много те прави малко щастлив ..но това се беше формирало някъде в детството ..

Когато някога правехме нещо заедно с баща ми докато работехме …той все разправяше ..

-Като правим нещо.. дай да го направим, както го правят хората ..както се прави ..като трябва да се направи ….с малко желание и мерак .. Не да се излагаме с туй що правим .. Не го правим на друг .. не го правим на комшията .. За нас си го правим ..трябва да стане хубаво .. за да остане хубаво и във времето …за да му се радваме след това, като го гледаме …Така и го правехме след това .. влагахме сърцата ..  душите си ..

А той по време на работа все спираше да изпуши една цигара … тогава си беше Пушач ..разбирате …Но като спираше да изпуши една цигара .. се дърпаше малко по настрани и гледаше .. Просто да види … Да види Какво Става .. какво сме направили ..и като беше хубаво ..казваше ..

-Е ми Става много хубаво … Става все по хубаво .. и беше много доволен от работа ни .. Направо си сияеше от щастие .. колко му трябваше на човека да е щастлив .. Да е доволен от работа си и да вижда как става все по хубаво …

Това, качество за хубавото естетичното и красиво изглежда го беше наследил от дядо ми … неговия баща .. Дядо ми Христо, Бог да го прости беше голям човек …Човек с голямо Ч единствено на него си позволявам да спомена името в книгата ..заслужава го… И не го казвам само защото ми е дядо или защо ме беше научил на много неща в живота  …Казвам го защото в някаква степен беше един вид вълшебник по отношение на живота ..Вълшебник във всяко едно отношение .. Можеше да направи нещо от нищо ..и винаги го правеше… Беше направил няколко къщи от непотребни на пръв поглед неща .. от отпадъчни материали на други съборени къщи на пръв поглед непотребни неща  .. но когато човек има огромно желание, въображение и мерак ..начин винаги имаше .. Любима реплика му беше .. Номера е да го направиш без нищо …От нищо нещо да стане .. Да го направиш, без да го имаш, като възможност ..само със силно непреодолимо желание .. Като има … Като има всеки знае и може … А за това другото от нищо да стане някак си нещо и желаното .. се изискваше много вродено усещане.. майсторлък …

По професия беше майстор дърводелец ..споменавам го, не за да си помислите, че беше голям майстор, а защото от там сигурно се беше научил да бъде майстор по всичко ..Майстор по отношение на всяко нещо в живота си ..Откъдето сигурно донякъде и чрез баща ми го беше предал и на мен .. Най – ценното качество на големите, на светлите Българи героите на нашата мила страна .. намиращо израз в дребните хорица .. в непреклонността им пред никой и нищо светла душа .., в непримиримостта им пред тежкото,  трудното ..  на ситуацията установеното с времето на матрицата на статуквото на епохата и бита .. установеното от преди в сегашното случващото се, когато се изправят пред трудността .. Непреклонността на тяхната непокорна, волна природа стремяща се към растеж и развитие към вътрешна съзнателна съзерцателна светлина ….Не просто шопски инат .. това си бе израз на тяхната чиста и добродетелна светла душа, жадна за творческо проявление в живота .. жадна за светлина …Една вродено горда, духово светла и извисена, независима и неприкосновена в чувствата и в дела, в словата и мисълта светла душа … Не търпяща условности от никой н нищо над себе си .. свободно и творчески да проявява идеите си в реалността … Една душевно красива в проявлението си, духовна вътрешна чистота .. Израз на вековната природната си мъдрост и доброта…Една неподражаема изтънченост във всяко едно естество в което се проявява живота .. с изявено чувство за естетичност и красота…

А между другото и баща ми си имаше професия ..беше си печатар.. ама беше съвсем от друго тесто  Биваше го повече в това да съдейства и да помага с работа и присъствие … да раздава изцяло своята благородно красива душа … Имаше повече желание отколкото способността да владее изкусно на магията в живота от нищо нещо да прави някак си чудеса  … Но и в чистата страст на едно желание да помагаш с каквото някак си можеш има голяма естетка и вродено чувство за красота .. Но да не се отплесваме повече с близките ми и да минем по същество към по съществените в книгата ми неща ..

Та какво ми остана за спомен от дядо ми Христо преди да си отиде от този свят завинаги .. Той ми завеща най важното нещо, което може да се завещае на един внук ..Мъдростта .. Отношението си което имаше към живота ..Нещо, което изцяло ме изгради в живота .. Изпълни го със смислена естетическа красота, светлина която да търся в деня … И така .. ето тука някъде бе скрита за живота поуката …

Когато дядо ми лежеше на смъртното си легло …и се беше вече предал …Изнемощял от годините в битките от всичките житейски войни, които водеше като всеки дребно голям човечец в живота си…Най накрая се беше вече смирил, възвисил, беше приел неизбежното…края си ..Беше се предал на покоя …Смирил се бе в себе си ..успокояваше дивия и непокорен дух … връщаш го отново към живеца на младостта … Беше приел небесното в края на живота си .. Чакаше  в гордо спокойно блаженство смъртта … май беше готов за едно ново начало .. но това беше някак си между другото … Взимайки с радостен дъх на наслада последно сбогом с живота си … той се наслаждаваше на красивото на онова, което не се виждаше от непросветените в мига …

Защо ли .. Защо ли някак си, се беше предал … и не се бореше … Не за друго, а защото жена му… неговата светла и неизменна муза … Неговото красиво цветенце ….Негово слънчице в живота .. Баба ми… Вече я нямаше .. и нищо в светът му за него без нея нямаше вече с нищо значение … Каква любов .. каква прямота в отношенията си .. каква чистота … Понякога живота има някакви страни примери за сърдечната чистота на общочовешката доброта … Какво по своему между двамата имаха някакво свое си .. тяхно си .. наше си ..шопско си ..самобитно си .. неописуемо по характера си, тяхно си ..семейно си, някакво щастие .. Не истина … просто да ги гледаш от страни и ..  ..  … .. както и да е .. хубаво е да знае човек, че имало и такива някакви хорица .. та да продължим ..

Какво стана тогава там да се върнем отново към разказа … Както си лежеше дядо ми някак си на леглото си .. чакайки в спокойно блаженство смъртта .. Наслаждавайки се на последните си мигове от живота просто така .. Аз имах привилегията някак си тогава да съумея да видя .. тази някак страна картина от идилията на живота в реалността … и някак си да съумея в унеса да съзра как недогасващия блясък в очите му все още жадно блещука, като на новородено .. но при него беше за всяка скъпоценна капка дихание оставаш живот .. И ей така …не знам защо .. от само себе си ..при странната гледка на тази странна картина от живота .. В очакването на края му… Изведнъж ми дойде от вътре някакъв странен пронизващ импулс да извлека най-ценното и най-съкровеното от този безвъзвратно заминаващ си от нас живот .. Въпреки тази страна гледка на очарователна безизходица ..не се оставих да ме погълне чувството за неизбежност в примиримостта … Жаждата ми за живот беше убийствена .. Виждах някак си в тази грозна картина невидимата крастата на живота в присъствието на съзнателността .. Не можех да я оставя да умре в мен заедно с тъгата и скръбта …Знаех за безсмъртието на живота .. Вкарвах в невероятни за другите страни неща …Просто не им се оставях да ме потиснат .. вътрешно за всичко преживяно с дядо ми до този момент Благодарях …и тези си вътрешни ми терзания си промълвих .. казах си  ..

– Христо  …  Ако не го направиш сега ….то кога .. каква ще е вероятността да го направиш и после .. Нещо мира ми не даваше и отвътре постоянно ми пискаше . .Направи го.. Направи го .. Не изпускай възможността…после няма да я има .. после е само сега .. Направи го .. направи вечен мига .. И веднага легнах с трепетно болезнена нежност до дядо ми .. Усещайки, че той вече го знае и чувства, че не може да се спре с нищо непредотвратимия край на смъртта .. И го попитах ей така, както го чувствах…Гледайки го право в просълзените му от неизказано щастие за близостта ни очи ..

– А бе Дядо … Може ли да те питам нещо ..

– Може … и ми се усмихваше в себе си, някак топло и насърчително … с доволното си, с любопитство на любящо просълзени очи …

– Така, като се замислиш малко … Какво за тебе е най-важно по отношение на живота .. и го попитах с такъв интерес в своето любопитство все едно съм най-големия журналист на света ..

А той без никакъв размисъл най-естествено реагира така  ..

-Ха .. Най-важното нещо по отношение на живота .. Оставяйки учудено доволен от странността на въпроса в такъв сакрален за двама ни момент.. Гледайки ме с грейналите си от страст просълзени от неизказно щастие красиви очи .. съвсем спокойно ми отговори ..

– Най важното нещо по отношение на живота е .. Всеки ден да правиш по нещо … Всеки ден да правиш по нещо ново за придаваш нова стойност в измерението на своя живот … Всеки ден да правиш нещо за да вървиш напред и нагоре …Всеки ден да правиш нещо за да правиш живота, които живееш с нещо по добър и по красив … И го запомни добре .. И ден да не оставяш да минава без да направиш нещото … нещото ново по отношение на смисъла на своя живот .. Това е формулата .. това е формулата на живота ни да стане с нещо по красив и по – щастлив .. по светъл и по – красив ..

След такива думи  …Блясък в очите му от огъня горящ в страстта на думите му …с щастливите сълзи се усилваше все повече ..А аз не знам как съм го гледал.. дяволито .. доволно .. нахакано ..Бях си зевзек ..бях си зевзек и си оставах и в такива моменти докрай …И след такива изчерпателни думи пак продължих с въпросите си в усмихнато дяволито си остроумие .. Трябваше да стигна докрай да се извлече най-важното.. Нали винаги търсех в хората, с които се срещам каква беше тяхната истината по отношение на живота .. търсех винаги, как им цъфти цветето .. с какво … Не се свених и тогава пред нищо и продължих си по своему… Не можех да го оставя да си отиде ей така от живота ми без да съм извлякъл имането си .. най-важното от него натрупания опит на мъдростта .. Светлината, която го е водила през живота му, когато е бил в тъмнина …

– И сега, както си вече накрая ….Как е ..как е ..Как се усеща живота   .. гледайки го усмихнато дяволито щастливи .. благодарно .. доволни .. жадни за живот просълзени очи ..

-Като яденето на зряла любеница е ..( любеницата е диня ) … колкото по ядеш толкова по сладко ти става ..и ти се яде все повече и ти се услажда ..услажда  .. Става ти все по хубаво  с яденето .. Така е и със живота моето момче .. колкото повече живееш ..толкова повече ти се живее и ти става все по хубаво ..

Бях потресен след такива силни думи .. Невероятно описание .. какво разбиране .. какво усещане за живота .. И то от човек, който се беше вече предал на покоя .. който се беше примирил със съдбата си .. беше приел края си … И спокойно в блажена наслада изживяваше последните мигове от живота си в компанията на внука си .. Покъртително .. накрая го разбираш колко е бил голям и отвътре .. как и с какво е горял ..

Същото направих и с баба си преди да си отиде от живота .. Но тя ми каза за онази женска сакрална страна .. За това, колко е важно за глупости ..за дребнавости да не се караме ..а да се разбираме един друг и да се обичаме .. за това, колко е важно да имаш сродна споделяща те душа за другар по пътя в живота .. това може би беше най-важното .. но тук говорим за съвсем различни неща .. е да пак е свързано с цъфтенето но в градината с другите цъфтящи, като нас същества …

Но все пак да кажа и две думи за майка ми .. Майка ми .. майка ми, ми беше дала радостта и любовта на добротата и чистота на любящо и живо, туптящо и светло, красиво и топло сърце .. а това май беше достатъчно, за да го има всичко останало ..

Та сигурно може би и оттам …от този съкровен прощален разговор с дядо ми .. някак си ми дойде мисълта в ума, като за отговор на това адски дразнещо ме … Какво става а .. повярвайте ми, когато си в нищото на несигурността.. леко, като бодил на роза боде .. и не виждаш красотата на розата .. когато те питат тогава …Какво става ..Какво става а .. думата те боде и не вдишваш красотата на розата в своето сърце .. но ..

Но всичко е път .. всичко е процес на израстване .. на процес и на израстване на нещо вътре в нас .. дори и бодли да има розата в сърцето ни .. ако сме благодарни за дара на красотата и аромата й .. тя ще си остане за нас роза ..и няма в и с недоволството си да я мислим за бодлив трън …

Най накрая знаех със сигурност как да продължа .. знаех как да продължа диалога в ума си ..След, като вече знаех от къде идва силата на тези простички думи …Какво става .. какво става а ..които някак си ме бодяха, като трън на бодил … но се дръпнах от тази реакция и съумях да съзра в тях мъдростта на красота й .. аромата на розата ., която разцъфна в словесността .. и тогава цъфтейки в словесността си .. с доволна усмивка му отговарях ..

– Става все по хубаво .. Става все по хубаво …и просто цъфтях … и се опитвах да му отговоря с блясъка в очите, които имаше дядо ми .. когато ми каза тези думи запечатили се в ума ми, като от въглен в плътта .. безценни за мене слова …и с тях му отговарях в цъфтежа си ..

Христо Божков – Ауменна – Надскачай Себе Си Всеки Път

Надскачай Себе Си Всеки Път

Христо Божков – Ауменна 

Един филм за Личностно Развитие, затова как да Надскачаш Себе си Всеки Път, Да Скочиш Напред към Своята Същност, Да Надскочиш в себе си Леността, Да Скочиш с трепет в Сърцето, Да Скочиш Напред към своята Мечта, към Своето Желание Силно, Да Скочиш, да протегнеш Рака, Да Скочиш просто Да Бъдеш, Да Надскочиш собствената си Нищета, да Надбягаш собствената си Леност, Да я Надбягаш, Да Скочиш в Екстазността, Да Скочиш на Ново Ниво на Вибрация на Нещата, със Скок на Любовта, със Страстта, с Радостта, Да Скочиш да Яхнеш Щастието Вълна, Да Видиш Света облян в Щастливата Светилна в Радостта … Всеки път когато Надскачаш Себе си, ти си в Личностно Развитие в Мига …

Ако искаш някоя книга пиши на лични в ФБ – Божков Христо – https://www.facebook.com/mgl.mrpr

fb Христо Божков – AUMENNA https://www.facebook.com/mgl.mrpr
https://www.facebook.com/Христо-Божков-Ауменна-2109072712743671/?modal=admin_todo_tour
https://www.facebook.com/aumenna/

 

Христо Божков – Ауменна – Празнувай Живота си Всеки Миг

Празнувай Живота си Всеки Миг

Христо Божков – Ауменна                                                       

Един филм за Личностно Развитие, Един филм за важните неща, за Вътрешния Изгрев, за Общението със Себе си, за Вечността, за Движението, за Красотата на Живота, за Любовта, за Динамичната Медитация в Ежедневието, за Напътствията на Вътрешната Мъдрост, за Надбягването със Себе си, за Надскачането на Собствените си Граници, за Изкуството на Живота, за това Как да се Живее за Мига, докато се Преследва Целта, за Празнуването на Мига, на Живота, на Себе си, на СВЕТА, за Празничното Споделяне с Другите, с Всеки Поглед, с Всеки Жест, с Всеки Радостен, Празничен Дъх, за да Плуваш в Живата си в Море от Любов, Вдишвайки с Празнично Дихание Страстта в Своя Живот, Посаждайки с Любов Живот в Сърцето си … Доброта … Всеки Миг Празнувай Живата си с Всеки Радостен, Празничен Дъх … Празнувай Живата си Всеки Миг … Личностно Развитие на себе си, на Живота си, всеки Миг .. Личностно Развитие за Всеки Миг, Всеки Ден, Всеки Час …

 

Ако искаш някоя книга пиши на лични в ФБ – Божков Христо – https://www.facebook.com/mgl.mrpr

https://www.facebook.com/mgl.mrpr

 

Всичко за Скорпион и Плутон, Марс

Всичко за Скорпион и Плутон, Марс

Скорпион

Плутон

Марс

Ако искаш книгата Зодии и Планети в Сонети

пиши на лични в ФБ Божков Христо – https://www.facebook.com/mgl.mrpr