2 Вълнуващото тайнство… из .. Красивото Цвете

HRRISSTOO ICO AUMENNA  –  из…Красивото Цвете

2 Вълнуващото тайнство.

                        Не знам защо но ме вълнуваше тайнството на светлината на съзнателността в невидимия свят вътре в душата ти… чрез нея осъзнавах и виждах светлината в моя …

            Вълнуваше ме още силно и тайнството на утрешния ми ден … все едно, като че ли се бе случил още сега … някак си можех да успявам да навлизам в това тайнство и да го режисирам … 

            Тогава по това време от живота си бях твърде уморен, малко заблуден, стресиран ..не знам дали имах сили и да бъда уплашен …. Бях вече свикнал със самотата … дори нямах вече нужда от някой с които да я споделям и чувствата, прозренията в мисълта  … Дори нямах нужда от някой с които да споделям и за нещата които ме вълнуваха истински … Нещо в мене се беше пречупило .. беше изгаснало някак си … беше изгаснал и огъня на осъзнатостта  ..Бях като дете изгубило се в пустинята .. изтерзано и измъчено изоставено и откъснато от нещата който се случваха в живота …все едно не живеех в този свят ..  Сърцето ми беше на прага на силите .. болеше го    бе жадно и гладно за живот в любов.. с крастата.. Усещайки вече предела си на безхаберната ми  .. С най – искрен гняв, обляно в сълзи, хрипкащо … давещо се от болка останало без топлината и светлината в любовта …която беше останала само, като бегло и мътно в осезание в спомените му .. загрижено за себе си и с цялата си любов, която му бе останала ме попита 

            -Какво правиш .. Какво правиш ти бе … Какво правиш ти с живота си … Още ли не си разбрал какво за теб е най важното … какво за теб е значимото …  Какво е вълнуващото тайнство за теб в живота …

         Вътрешно по скочих .. но външно бях като от гръм поразен .. Пребледнях изумен и втрещен .. Трябваше ми време да се опомня и да се съвзема .. да си събера мислите и да по разсъждавам за живота си истински ..

         Лицето ме взе да просветва … Вълнението ме беше събудило .. беше събудило с ентусиазма и любопитството .. за мен беше странно, че все още въпреки всичко беше вълнуващо и интересно да мога да опитам да разбера..

-Каква беше моята мисия .. Къде се криеше моето щастие …  КАКВО БЕШЕ МОЕТО ВЪЛНУВАЩО ТАЙНСТВТО В ЖИВОТА ..

 Отговори на тези въпроси исках май отчаяно да намеря ..  Нуждаех се от малко .. но май твърде голямо усилие и трябваше да го положа ако исках да ги намеря …да осъзналия и разбера …

 Май имаше нещо твърде неизвестно за мен .. нещо твърде обременително за разбиране .. Не исках нещо което беше, а и изглеждаше същото толкова трудно да бъде започвано .. Но тъй като нямаше кой друг вместо мен да изживее живота ми да го осъзнае и разбере .. Трябваше да го направя сам … Просто не може никой вместо мен да го направи в живота ми вместо мен …да легне да се наспи, да излезе да се разходи, да седне да се нахрани, да се зарадва на нещо, нещо да обича, песен да запее, да поскача, да потича, да по танцува, картина да нарисува …Всеки ден беше картина миг откъс от скъпоценния ни живот ..и кой други го ако не аз или ти който и да си ти друг ти да я нарисува и според желанията си да я режисира .. Кой ..кой ..кой 

Трябваше сам да тръгна на вълнуващо пътешествие към мечти си ….да се изправя срещу рутината леност на комфортния мързел изстискваща силите ми ..Да въз стоя и с трудностите, като с игра като някакво забавление да се опитам леко по леко да ги преодолея и да ги преборя .. Изглеждаше ми като въпрос на живот и смърт ..От мен неотложно се изискваше поне за малко да се по спра да се събера  … да спра лудостта на безсъзнателността си   … Глупостта …Непокорния бяг страстта ..и ..  Да се опомня Кой съм.. Къде съм .. Какво правя и .. и какъв е пътя  .. и докато все още можех и имах сили да се завърна към живота на нормалните .. на успелите хората да го направя …

След такова прозрение взех важно и тежко решение да се спра .. да се събера .. да се съвзема и да се съсредоточа … Не знам от умората ли беше или от изтощителното вълнение леко ми се приспиваше… но пак в просъница чух тихия и глас …

            -Никога не се обезсърчавай ..  Никога не се обезкуражавай не предавай мечтите си…Когато искаш нещо толкова силно, че желанието изпълва всичките ти мечти и вдъхновението и ентусиазмът ти идват от вътре ГО направи .. НАПРАВИ ГО въпреки всичко .. Въпреки обстоятелствата .. въпреки тези които не те разбират и тези които искат да те спрат.  НАПРАВИ ГО … направи го така, както си знаеш . така както го чувстваш отвътре за правилно … И никога недей да допускаш някой и нещо да обезсърчава полета в мечтите ти …

Тихия глас на сърцето се обади отново в просъница когато критичността на разумът ми заспиваше в залеза на будността с изгревът на душата в сънят се проявяваше отново тихия глас на сърцето ми .. И отново се разнесе в съзнанието покъртителния отзвук на гласът които ечеше ..

-КОГАТО РАЗУМЪТ НА ОБЕКТИВНИЯ УМА ти ЗАСИПИВА ..СЕ САБУЖДА ТИХИЯ ГЛАС на СЪРЦЕТО .. на съвестта ..  на чувствата .. на образната представа В СЪНЯ …. когато СЪРЦЕТО ти за живот в любов се пробуди чуваш гласа …чуваш гласът на  СВОЛЕСНОСТТА…. който говори ..

В този момент във просъница чух от някакъв филм който вървеше по телевизора за Страстта за силата й за това как някой хора чуват много ясно словесността вътрешните си гласове.. поети писатели..  художници музиканти … и как те живеят според това, което чуват и чувстват като правдиво и вярно вътре в себе си без да се съобразяват с никого и нищо вървят към мечтите си и постигат целта  …. Живеейки по този начин те или полудяват ако са  слаби да издържат на напрежението … или ако са Силни надрастват статуквото и се превръщат в легенди, в откриватели1 в пионери съзидателни на всичко което идва с новото време .. Те не чакат никой и нищо в живота си да ги напъти или овласти .. те сами тръгват свободно, безстрашно и своенравно по пътя си … сами изтръгват от сърцето страха … сами тръгват да дирят целите и разбиранията си в странността необичайността, новостта за другите лудостта  …  но те търсят новото в неизвестното себе си в другото и следват интуицията си и страстта …

Май това беше едно от вълнуващите тайнства за мен в живота ми .. които трябваше да проумения осъзная и разбера …И да се науча влизам съзнателно в общение с него да прозирам посланията в знаците, който срещах по пътя си в реалността  … но май не беше само това, беше част от нещо по голямо което се криеше и разцъфваше в всеки от нас като съзнателна светлина любовта в мисълта в ума с която се прозираше и разбираше всичко чрез която идвах в живота ни всички нови неща …  но все се още не бях опознал силата й ..а тя нарастваше в страстта …
 ако желаете да получавате информация за книгата Красивото Цвете при написване и на други глави и за заявка при отпечатването й емайл на bookforyou@abv.bg

..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.