4 Вълшебната приказка HRRISSTOO ICO AUMENNA – из…Красивото Цвете
… или как живота ни става красив филм …
Бях на 34 …. и повече не исках да живея така … Не исках да живея така, както живеех досега… Да кажем доста повърхностно .. А исках … исках някак много по дълбоко … дълбоко във вълшебното тайнство на любовта … Исках да започна да обичам силно и страстно отново наново както никого досега от преди … и … и не исках живота ми нито миг, нито ден, нито час повече да минава без капка вълшебство … капка блажена наслада, вълнение и любов … Исках с усещане за красота да живея всеки миг с усмивка отново … и радостно да вдишвам екстаза омайно с любов … Не исках никога повече да изгубвам вълшебната тръпката в сърцето си, която ме караше да усещам и чувствам, че отново летя …, че живея отново …., че наново цъфтя …
Осъзнавах болезнено как всеки миг неусетно излиташе … Осъзнавах ясно и силно как ако не го уловиш … не го усетиш … не го почувстваш и изживееш извътре с наслада … някак си вълшебно паметно и ясно запомнящо … ще отлети … И просто никога … ама наистина никога повече … няма при теб да се върне отново и живот с любов да може да ти дари …
Което някак си странно ме караше … ама наистина някак странно ме караше да обичам и да се радвам просто така … Да обичам и да се радвам … Да разбирам живота си все повече … и да го живея по истински в любовта с радостта …
Усмихвах се с разбиране, когато грешах … Знаейки, че все още нещо ми липсваше … Все още нямах така желаното от мен да кажем пълно щастие … Имаше още явно какво да се изисква от мен … Живота ми не беше така желано идеален … беше реално допустимо щастлив …
Но … винаги има едно но … Но с обичта .. с обичта и ентусиазма на любовта която носех в сърцето си … Буквално всичко … ама наистина всичко … изведнъж в мен и за мен се променяше … С Вдъхновеното … възбудено от някаква музата въображение всичко изведнъж се променяше …Всичко ставаше филм … В приказка Вълшебна се превръщаше ежедневния скучен сив живот … Светът беше обагрен с магия … Светът беше изпълнен с любов … С Любовта … с обичта сърцето ми някак се трансформираше … ставаше от малка скромна грозна колиба … голямо, обширно красиво, като палат … Палат в който щастливо безгрижно живеех … Светът в които живеех ставаше малко по приказен … Ставаше приказен, като в сън … Любовта беше вълшебна магия … а тялото, умът и сърцето ми се превръщаха в нейния светъл храм …
Но … но имаше и обратно … Само малко омраза, тъга, дразнение, гняв … и всичко свършваше … Омразата, дразнението, тъга, гнева превръщаха всичко романтично, красиво отвратителен, страшен ад … Дори рая който носех в сърцето си … от вътрешни противоречия и конфликти … ставаше сиво грозна картина … тъжен кошмар …
Любовта .. Любовта беше всичко повярвайте … всичко което исках постоянно да бъде свързано някак си с мен .. Но .. но живота не само любов … има и други реалности не толкова захаросано розови, приятни и хубави … но би било хубаво и човек и при тях да съхранява и да излъчва … да реагира с благодарност смиреност с любов … или поне да опитва да си го направи сам някак си поне вътрешно … по хубаво … чистичко … да изпълни това място вътре в себе си с любов … някак си да намери начин и сила да подържа огъня … за да живее от вътре с любов … Когато е лесно и хубаво … всеки го знае … другото е голямото … Черното, мрачното, грозното, бедното, нещастното, болното … е голямо да си пълен с благодарно, признателно разбиране за нещата … пълен със снизхождение и любов …
Но човек … човек си реагира по старому .. Реагира бързо и рязко прогневява се и осъжда, отсъжда и реагира защитно неосъзнато с агресия без капка разбиране, снизхождение и любов … Без капка разбиране, и снизхождение милостиво с любов към всички останали, които не могат да гледат въпреки всичко което им се случва на живота с любов … Които не могат въпреки всичко, което им се случва да продължат да обичат, да се радват, да благодарят и да мечтаят … Да продължат да обичат, да се радват и да мечтаят … да живеят отново наново с любов … Защото без любов и разбиране всичко свършваше … Живота не беше вълшебна приказка без любов …Нямаше е магията … а с любовта … С любовта всичко отново започваше … връщаш се магията .. а с маг4ята вярата в мечтите .. силата … и ти отново продължаваш към целите и мечите изпълнен със сила, с вяра, с надежда, с радост, с благодарност, с признателност, с любов …
Върни си любовта … Върни си радостта … Върни си магията … Живей отново и при трудности и беда при несгоди, нещастия, болести отново наново с радост, с усмивка, с песен, с танц, с движение, със солово, с мисъл, с чувство изпълнени с любов … И ще си върнеш магията ще заживееш в приказка .. ще си върнеш вълшебството … ще си върнеш отново цъфтежа в сърцето и светлината в лицето … ако заживееш отново наново с любов … въпреки всичко което ти се случило или ти се случва … Върни си магията живей в сърцето с любов … Любовта е Вълшебната приказка … и тя започва винаги с любов …
ако желаете да получавате информация за книгата Красивото Цвете при написване и на други глави и за заявка при отпечатването й емайл на bookforyou@abv.bg