7 Тайната на живота … из…Красивото Цвете

7 Тайната на живота…   HRRISSTOO ICO AUMENNA  –  из…Красивото Цвете

Има много тайни в живота … но голямата тайна винаги е била само една .. Любовта … Любовта това е живота в есенцията на същността …  А да .. има и още една друга тайна … като вече знаеш за най – голямата .. тайната на живота е да се влюбиш в любовта .. в самия живот … в себе си в другите във всичко в света … по на теория .. а каква се оказва понякога за нас реалността ..

…Сълзите в очите ни са, като неизказани чувства с думи те са наши съкровени мечти .. те са думи с които ни говори сърцето и ни казва, кога и къде се радва и кога и какво го боли …

Ако някой ден когато си твърде зает с нещо .. чуеш из никъде как гласът на сърцето ти да отеква с зов в умът .. Спри се и остави всичко за миг да се случва от себе си  .. Чуй какво точно ти казва и говори гласът … Усети болката с която шепти и съвсем старателно го успокои .. увери, че няма никаква опасност за него и това, което обича .. за да продължи да се радва и да обича .. да цъфти, а не тъжи …

 

Всеки има трудни, напрегнати моменти в живота си в който чрез преживяване осъзнава нещо в същество … та така де и аз .. да не правя някакво изключение да съм с цялото … В някакъв период от моя живот бях навлязъл  в един от тях  ..  Бях твърде зает за да забелязвам страничната красотата във всичко наоколо .. в природата, в обстоятелствата, в хората във всичките малки и дребни, ежедневни неща  .. Нямах време да размишлявам върху странични, второстепенни неща от ,,,, малко бяха останали на втори план .. За нищо странично не мислех … просто си правех неща и толкова … вършех работата .. като всеки един … Нали бях твърде зает и угрижен с уж по важни за мен неща … Но постепенно всичко започна да се влошава от това с нещо си, някак си …, което ме караше да виждам във всичко от най лошото … май прекалено критичност .. взискателност … без да мога да виждам и друга възможна за нещата съдба .. Бях взел предубежденията си твърде сериозно … Бях спрял да се радвам и да обичам, да живея в мига докато преследвам целта …  Хванал се бях да работя …важни ми бяха целите … но нещо май не се забавлявах много, много с това … не намирах време за себе се .. не намирах време за малко да спря, да се насладя на мига …  Не търсех с доволство насладата .. Защо от това вечно бягане .. тичане .. гонене ..  всичко рутинно повтарящо се полека, лека ставаше малко скучно, досадно малко сиво .. дори леко гадно … Май не бе много удачно да продължавам така … Бях взел твърде много сериозно нещата и себе си .. Таз малка глупост ако бях малко умен трябваше да я спря .. Бях твърде смешен ако бях твърде угрижен, сериозен и правех само планове, … сметки разни си правех все по големи .. а не се радвах на малки неща … Не се забавлявах особено, нямах време да усетя мига … а живота повярвайте ми минава си без да си изпитал и изживял обикновени неща  … Не бях помирисвал дори едно цвете с обожание .. не бях спирал с възхита до него така … и просто да дишам екстазно, ароматно дихание .. Просто да спра и да му се по възхитя .. Нищо малко не бях правил с възхищението голямо … просто така … но все едно .. Не поглеждах с чудно благоговеене към звездите … не ги бях гледал и не бях под звездите мечтал … Не бях вдигал без причина поглед към слънцето … не бях вдигал към небето глава просто така .. а от там слизаше Светлината и топлината … първопричина за всички неща … Защо не допусках в тези периоди достъпа до Светлина .. Красота …  Защо ли си несъзнателно си причинявах всичко това … Защо погасявах блясъка на живеца в себе си … за да се чувствам с нещо, някак си по важен с всичко това … или за да спечеля от Вселената малко съчувствие … и това беше някакъв тип важност ..  просто не знам … Но със сигурност от това бях твърде уморен, твърде самотен дори и с хората ..и с близките същества … Отчаяно се нуждаех от нежност .. от малко обич и доброта  … Проява на малко грижа, внимание .. за да нахраня с нежност зажаднялата си за обич душата … малко живец, вътрешна топлина, светлина …Случва се човек да изпадне нещо така …

Бях твърде слаб … донякъде и наивен студено горд за да проявя в сърцето си любовта … нямаше кого да обичам истински .. дори близките  .. освен целите, книгите, науките, спорта, изкуствата, забавленията,   работата почивките такива съвсем рутинни неща …Твърде жалък и сам дори и сред хората … Прекалена Мъдрост без Радост … Запомнете го … носи Печал  .. Придавах си важност, надменност .. не ми липсваше самочувствие …  Показвах си само бодлите … всички способности … Хубаво нали няма лошо всеки за това си мечтае, но никой на края не се сеща точно за тях … Нямаше нищо от онова нещо по голямо … от това, което с невидима нишка свързва всички сърца … Твърде горд, сериозно  суетен .. Тъжно жалка картина …  … ако си помисля от позиция на сега ..  говорим още за онези моменти нали помните .. в който няма време за дребните големи неща  … С които и аз убивах бавно светлината на живота в себе си … а си мислех, че се занимавам с много важни за мене дела …

И някъде там сред такива размишления .. сърцето без встъпления попита внезапно ума ..

– Кажи ми как да върна светлината на живота в сърцето си … Как да се върна към светлината на живота без любовта … като без любовта няма радост … в живота ми има само скрита вътрешно не осъзната мъка, тъга, тъмнина и печал … Дори лицето и външния вид да не го показваше в явното … под повърхността беше реалността ..

– За какво ти е любовта .. когато обичаш нещо и някого душата разцъфва, като градина  ..  с омайни чувства, като цветя … аромат на любов и екстазно благоухаене се разнася на всякъде .. но ако виталния ум на егото стъпка без да иска … без да съзнава тези разцъфнали чувства, като цветята … и светлината на живеца погасне в сърцето .. в лицето ни … Кажи ми … кажи ми ти какво правим, когато егото стъпка и сгази тези крехки чувства цъфнали, като цветя в психичната кал с мисловни крака … Какво правим тогава за да запазим живото в нас крехкото нежното красното … от което разцъфват всички мечти и грейват всички слънца ..  твърде крехки са …. Ако са рози ще се убодем на бодлите им … знаеш в любовта често случва се да боли, когато нещо ни бодне в сантименталното, слабото просто за спорта така .. и хоп изведнъж можем да останем разочаровани от живот в любовта … Да се спука балона на нашите съкровени илюзии и всичко изведнъж да се срути .. да изгасне и да изчезне светлината на магията в живота ни .. просто от нищо така …

– Но само ако обикнем някой или нещо в живата ни … , живота ни изцяло светва в красота .. , в светлина .. и всичко, като чели, чрез любящото ни отношение някак си се променя … Какво от това, като по съдим с любовта в душата си роза и тя има някакви си бодли… нали разцъфваме в светлината си с любовта … Ще запалим с любовта в себе си огън … ще бъдем щастливи като деца … за нас ще светят звездите когато ги гледаме все по ярко … ще се сбъдват мечтите ни … за нас ще изгряват ежечасно милиони слънца  … И какво от това ако има възможност и без да искаме несъзнателно сгазим цветето .. да потъпкахме и убием чувствата с ексцентричността представа за нещата в ума .. Дори и при всичкото това без любовта за нас ще угасне слънцето и в миг ще помръкне всичко света .. ще угасне съзнателната светлина в ума ни … Няма да бъдем сияещо радостни .. нито щастливи просто така … Красотата няма да се излъчва от погледа в очите ни .. Блясъкът ще изгасне в несъзнателно тъжни сълзи .. Няма да виждаме колко красив и вълшебен може да бъде живота .. нито светлината в света …

– Но все пак въпреки болката и при загуба заслужава си .. струва си да търсим и да горим в страстта .. Истинската любов, любовта на живата ни … може да е във всичко навсякъде … обекта няма значение … важна е Любовта … Заслужва си да изживеем с любов щастливи мига … Да се сгушим в обятията й … въпреки всичко, въпреки болката, въпреки всичките и бодли и бедите, – някакви си там трудности .. то като е лесно красиво всеки може го .. да обича себе си другия, живота, света .. Въпреки всичко което ни се случва пак заслужава си поне за миг да изживеем щастливи с любов радостта … въпреки, че може много да не ние тогава и до това .. Мига ..  мига в любовта … това е тайната .. .това е магията да си позволим да бъдем истински влюбени в живота си, без причина да сияем като слънца, греещи като най – ярка галактика от звезди през тъмните, тъжно, скръбни, трудни, мрачни дни от живота ни .. Любовта е слънцето, което свети в погледа на очите ни тога те светя като звезди и нещо невидимо но осезателно кара душата ни в радостта с любовта да цъфти  ..  Защото ако я погази ме, погазваме своето щастие и убиваме своите съкровени мечти  … Но ако има нещо или някого когато да си намерим и да обичаме .. някой и нещо когото да обичаме истински … казахме вече обекта няма значение …просто това е достатъчно за да се изпълним с нови, светли надежди, мечти и да сияем красиво в живота си … да цъфтим в радостна светлина … Само трябва обикнем с любов, любовта, която носим в сърцето си и усмивката на слънцето отново живота ще озари …

Просто е на ли … а защо има толкова не много щастливи лица и влюбени сърца в света … може би някъде в някой моменти трудни моменти в живота ни губим връзка с магията .. губим връзка с любовта … която ни дава връзка с цялото ..  дава ни връзка със същността … и за това да си го повторим отново за да запомни ме… за да си го си го спомни, когато дойдат онези моментите .. при трудности и беда .. колко е важно да бъдем дори същества в любовта … Така да повторим тайната …

Тайната на живота е да обикнеш нещо или някого истински … Да се влюбиш безумно в него и да живееш щастлив в любовта … да пазиш жив светъл спомен от образа на своето щастие в сърцето си дори и когато спиш през нощта в съня … да се усмихваш красиво просто така …  Тайната на живота е да се влюбиш в него самия силно и истински … да живееш с любов в любовта .. да дишаш екстазната радост дори и при малки неща .. Да обикнеш малките радости .. и с малките обични радости да станеш голям в любовта … Любовта ти да стане силна .. да не гасне и да не чезне при беди и при трудности да ти дава живителна светлина … да ти бъде и посока и пътя и живота .. Светлина в ума …

ако желаете да получавате информация за книгата Красивото Цвете при написване и на други глави и за заявка при отпечатването й емайл на bookforyou@abv.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.