21 Крадецът на сърца
HRRISSTOO ICO AUMENNA – из…Красивото Цвете
Добротата на Любовта окрадва сърцето от властта на ума .. и в този съкровен миг всичко изведнъж наведнъж се променя …
Събуждането на цветето
Любовта е като съкровена молитва на която живота ни сега отговаря ..Тя е като подарък … Скъп дар, като награда за чудесния свят в които живее твоето разцъфтяло в искрената си чистота и доброта сърчице …
И ако ти тръгнеш към нея изпълнен с Любов в този момент … минутите в който ти ще вървиш с Любовта в Любовта ще се превръщат неусетно в часове …часовете неусетно във дни и дните неусетно във вечност изпълнена с любов … Отвори сърцето си за Любовта поискай я … и просто тръгни … Тръгни на там на където те тегли сърцето ти … Тръгни натам на където те води страстта … тръни натам от където връщане към посредствения сив, скучен живот няма … Тръгни натам на където те тегли зовът …
В миг сепнах и отворих очи … събудих се … втренчен бях в нищото … пак чувах думите да ехтят … да шептят … Любовта ти е скъп съкровен дар … И ако ти тръгнеш към нея изпълнен с Любов в този момент … минутите в който ти ще вървиш с Любовта в Любовта ще се превръщат неусетно в часове …часовете неусетно във дни, а дните неусетно във вечност изпълнена с любов …
Сега когото съзнателно се осъзнавам донякъде .. И осезателно мога да съзная красотата на невидимото присъствие в живота си, когато бях изпълнен с обожание, което вече трайно носех в себе си … като едно неповторимо магично излъчване … разнасящо се с аромата на отразяващата красота на светлината на радостта в любовта с която цъфтеше цветето в сърцето ми … което винаги съм носил в душата си … но сега осъзнато, когато по исках и допусках съзнато в него цъфтях … Ясно започнах да осъзнавам, кога и с какво в мен то за първи път се бе събудило за съзнателен живот и цъфтеж в душата ми .. То … То се беше родило в мене с първата ми голяма осезателно разтърсваща …по детски искрена и чиста ученически незабравима любов…
Това се случи когато полово вече съзрявах и напъпвах от всякъде ..Съблазнително напращял от мен си строеше живот … Обсебен от силата на хормоните, които бушуваха в тялото … бях се заел и с изграждането и на характера си същото така … И то съвсем съзнателно … докато се изграждах в личност осъзнавах, че по трудно беше май човек да се стане и да се изгради в доброто и с доброто, което носи в себе си да бъде и да стане човек … А … а да та да не се отплесвам с философстване… Между другото и физически си цъфтях, цъфтях и разцъфвах от всякъде, като расово породист, красиво умен, привлекателен мъж … виждам от думите с които се по описвам скромен съм все още, като съм бил и преди ..
Усещайки … Съзнавайки силата на собствения си сексапил .. на собственото си въздействие, което оказвах с присъствието си над околните … Да кажем, че съвсем съзнателно си се забавлявах с това …
Унесен бях от омаята на собственото си …в само достатъчността си излъчване … Бях опиянен от горда си надменност и суета …. Самодоволен от изтънчеността на перфектността си … Живеех във вълнуващата красота на живота си в която цъфтях … И хоп … Просто така … ей така … Изведнъж …Съвсем неочаквано … Бях поразен изневиделица от веднъж .., Бях изведнъж просто сразен .. бях поразен, като от гръм от и в ясно небе … От какво беше този Гръм ли … От могъществото на великата силата на нейно величество Любовта … която метежно ме порази с един удар … право в сърцето ми, като мълния с потресаващо силен гръм … И повече … нищо в живота ми не бе същото … Защо ..Защо ли … Защо си мисля така ли … Защото сега ще ви разкажа, какъв бях преди … И какво се случи с мен след, като се появи Тя … Тя … Тя нейно величество Любовта
Добре де е … да започваме най накрая вече с разказа …
Аз … Аз бях … Аз бях крадец на сърца….в минало диво .. лудешко … Безскрупулен, но с нежна душа … Красив, остроумен, чаровен … Галантен с всяка жена … С поглед играех щастливо … цвете, подавах рака … усмивка загадъчно, мила …Тихо нашепвах страстта … галейки нежно косите … Щом трябваше свалях слънца … С думи чаровни, омайни … Аз просто крадях любовта … Любейки страстно жените … Доставяйки радост така … Изпълвайки с трепет душите …. Забавлявах се .. за мен това беше просто игра …
Аз бях … Аз бях крадец на сърца … Живеех свободен безгрижно … Щом видех красива жена … Аз влюбвах веднага се в нея … И правех вълшебен света … Щастливи аз правех жените … За мен те бяха цветя … Желание силно мечтано … Бленуван сън в нощта, изпълнил мечтите на яве … Обичах раздавах душа … За мен любовта им бе всичко … Аз просто крадях любовта … Любейки страстно жените … Доставяйки радост така … Изпълвах с трепет душите … за мене всичко беше красива игра … Романтична приключенска забава … Разпалвах в сърцата страстта … Огньове, емоции чувства … виждах щастливи лица … но моето оставаше тъжно … Защо ли … Защото е нямаше Тя …Защото нямаше Любовта ми … Защото е нямаше Тя … но като се по замисля малко май всеки надут пуяк минава през това, докато не се появи ТЯ …
Зад всеки облак има слънце … След всяка нощ започва нов ден … Не се муси а усмихни се … С любовта е слънчев всеки ден …си по запявах ..леко се усмихвах и продължавах …
Най лесно е да се откажеш .. по трудно е да продължиш .. Над собственото си нищожество да се издигнеш и негативното в себе си да победиш …И след това душата ти да подаде с любовта ръка, като дъга в сърцето на приятел …плачещо за малко топлина ..Нуждаещо се силно от любов с приятел ..дори и в съня си, както през деня …За да не бъде тъмен залез в живота ..а с изгрев да е слънчев всеки ден с любовта…
Лесно беше да откраднеш сърцето на някой .. когато миличкото е самичко и плаче в самота … Лесно беше да му сбъднеш мечтите на явен .. да го отвориш за красивото романтично в света .. С мили думи да го погалиш ..загадъчно да се усмихнеш с чар ..с внимание да го докоснеш да усетиш .. да го разбиеш с нежността .. Да го хипнотизираш с искреността .. с отделеността .. с топлина ..да му откраднеш сърцето с обичта .. с радостта .. със светлината на сърцатостта си .. Представяйки се в желаната, мечтана искана от него светлина .. като всяка красива девойка, когато види целта ..
Но .. но когато чувствата в сърцето ги няма .. когато я няма страстта … ..Грубо е да го излъжеш с чувства … Грубо е да излъжеш с любовта … Грубо е да се направиш и на влюбен и да му разпалиш буйно, брутално страстта .. Да му вдъхнеш вяра, надежда ..макар и с илюзиите на привидността .. Зависимо от любовта да го направиш и после да му отнемеш радостта … Като просто си тръгнеш ..като просто си тръгнеш така … Без нищо просто си тръгнеш .. без нищо кажеш … просто така …
Защо ли … Защото …защото нея я няма …защото отново разбираш, че не е била Тя..
.Но .. но отново продължах с лека усмивка .. Аз бях крадец на сърца .. Докато едни ден… Съвсем изневиделица .. Случайно .. В живота ми се появи Тя …тя…
Тя беше жена чиято обаятелна красота беше толкова силна и осезателна, че когато вървеше по улицата предизвикваше една всеобща еуфория и сред мъжете и сред жените която трудно може да се обясни .. Присъствието на естествената й красотата беше толкова силно и обаятелно, че предизвикваше поразително въодушевление в душите на хората ..
НО .. винаги има едно но….
Но по – важното за мен не беше тогава красотата й то нали и аз си бях доста надуто красив … Беше е … беше отношението й .. Отношението й което имаше към мен … Просто приятелското и искрено отношение открадна мило сърцето ми .. и промени отношението ми към всяка друга жена … А да … Беше и това…, че чрез него за мен се появи Тя … Тя … Любовта…. и невидимото й присъствие от този момент навлезе съзнателно в живота ми … Стана завинаги осезателно присъствие в мен и за мен .. .И …и …
И ето как стана всичко това …
Един ден … когато се бях отнесъл с мисли на някъде … просто ей така от само себе си …без да има никаква видима причина за това .. чувам в мълчанието на своето вътрешно безмълвие един по ясен тих глас да ми говори чрез мисълта ,… Eдин тих глас който в мислете, чрез мислите да ми говори … Всеки го е чувал понякога в себе си … но навярно не му е обръщал внимание зает с други по важни неща … Един тих отекващ глас в мисълта … Eдин тих глас … който просто без повод … просто без повод така .. без повод за нещо да има … тихо прошепва ти, чрез мисълта ..
-Здравей … Аз съм тук…. Аз съм тук вътре в теб.. ..погледни по дълбоко .. навътре в сърцето си … и там вътре в теб може нещо по съкровено от обикновеното за тебе да видиш и да съзреш …
А аз … или онази рационална част от мен .. без много, много да осъзнавам, какво точно става в сърцето ми …. най учтиво му отвръщам ..
-Здравей ..-и след като съм се сепнал така изведнъж .. неочаквано …се опомням малко и с най голямо учудване, продължавам…
-А кой си ….или… поточно коя си, какво си ти … Много си хубава … Откъде се взе …Откъде дойде …Откъде се взе точно тук и сега в мен … Та така без да има защо, така приятелски с топли чувства в сърцето и светлина съзнателна в мисълта ми говориш …
-Аз съм Любовта .. Винаги съм била тук … вътре в тебе …около теб .. навсякъде около теб .. винаги съм била наоколо …. Но … Но ти не си ме забелязвал до сега … бил си зает с нещо по важно със себе си … Не си ми обръщал внимание .. Бил си твърде зает с Егото … то е било център на твоя си свят … а сега обърна поглед към другите .. и съзря тяхната красота .. светлина … осети тяхната топлина истински …
-И какво … Какво сега търсиш тук ти при мен вътре в мен … – веднага нещо взе отбранителна позиция Егото … ей така за по сигурно …
-Търся човеци …Търся човеци сред хората …Търся хора с Чисти, Красиви и Светли Души … Търся хора с големи…. С големи, топли, светли и живи любящи сърца …Които все още мечтаят за мене … Които биха по искали да се сприятелят с мен . Които имат желанието голямо … горящото любопитство … дълго търпението,…. търпението и вниманието да опознаят нещо ново, чрез мен .. Които все още имат достатъчно място в сърцето си живо за мен … Ааа .. и въпреки всичко ме биха обикнали и приели завинаги, като свои скъп приятел в своите сърца и ..
-Ха ..Търсиш човеци хората …Търсиш хора с чисти, големи, живи сърца …Изумително…Та хората имат само своите интереси и цели.. свои страстни желания на вместо живи сърца … Ааа .. и това е май единственото нещо, което ги интересува и вълнува донякъде, някак си … Изсмя й се съжалително Егото моята практична страна .. и продължи в същия нарицателен тон ..
-И ако нещо не те харесат от началото с нещо … И с нищо някак си не можеш да им бъдеш полезен или интересен с нещо си там, какво каквото за тях си .. аз го не знам ..Ама въобще … Ама въобще не ги интересуваш и вълнуваш с нищо и някак си .. Ама въобще не ги интересуваш с нищо … такава е природата на практичността в забързаното им ежедневие .. сега и ти го познай .. И ако само ти ги харесваш не знам си защо някак си .. Това си е твоя работа аз сега го все още не знам … Харесването си ти е, като еднопосочна улица … А това е доста смущаващо ….. Силно потискащо … разочароващо за теб знай ..
…Какво точно търсиш ти тук …Тук в моя свят на тоталитарно егоистично надмощие .. Кажи .. Сподели ми искам да знам …
– Търся приятеля …Търся човка сред хората … Усмивката сред строги и тъжни лица .. Сърце от което извира живота … Очи в които с блясък живее страстта .. Смеха на Радостта ечи от гърлата им .. а те са като ходещи малки живи Слънца ..
-Ааа …. така кажи .. – и след, като се поразмисли малко егото ми, гордо добави ….
-Е като се поразмисля малко .. си мисля, че и Аз притежавам такива положителни добродетелни качества .. Тези странни необичайни неща за които сега ми говориш .. И си разцъфнала с чаровна дяволита, доволна усмивка самодостатъчно в сърдечността .. Но … но все пак … Все пак прагматичната ми страна още не разбираше нищо .. Не знаеше какво точно беше всичко това и какво й се случваше .. Все още не се беше влюбвала в друг просто така … Все още не беше обичала никой друг освен себе си .. Е поне обичаше безумно живота си,.. живота, който живееше така някак си искрено, истински … но не знаеше какво точно и какво е това любовта и колко силена и мощна може да бъде … Не познаваше на силата чувството, което гореше в душата й .. и какво нещо хубаво можеше да й причини тя .. А и не знаеше най – важното … Не знаеше какво значи да имаш приятел или приятели в любовта ..
-Да .. така е .. ти имаш това неопетнено от отрицание … искрено в чувствата си естествено …. неподправено, непринудено, искрено отношение към живота …
-Ааа … Започвам да разбирам ….има взаимност ….. И аз имах ….е все още я имам една приятелка истинска …а и много красива …красотата и беше … а и все още е… от пръв поглед разбиваща .. .заслепяваща .. приказна .. прелестна … омайващо всеки красива …но мисля, че не точно външната и красота бе нещото важно за мен .. а вътрешната й красота … красивата красотата на душа й .. беше тази която плени и грабна моето добричко и чисто сърце сърцето …
-Как беше възможно .. как беше възможно да се случи всичко това в моя прагматично самодоволен, прагматично, използвачки свят …Все едно аз не бях аз .. все едно бях на друга планета … странно си мислеше прагматичната ми страна … странно но беше приятно някак си ..
Бях озадачен ..да не кажа учуден .. странно ми беше това необяснимо с нищо привличане … към нещо различно от мен …
-Странно ли ти е … странно ли ти се струва всичко това ..
-Странно е да искаш да бъдеш с някой без да има някакво преследване на нещо друго с това … на цели … на интереси .. Странно на чувства а … .и той да ти е интересен с това, че е към теб някак си добронамерено .. искрено .. С начина си на мислене .. .с отношението си към теб … С отношението си към живота … с чувствата с които храни душата си .. с чувствата, които носи в себе си .. с чувствата, които има и изпитва към теб … Доста е странно .. а … направо е изумително .. Възможно ли бе всичко това … Възможно ли беше за мен такова сторно и необяснимо привличане така да ме омае .. при положение, че живеех в прагматичния свят на света …
-Възможно е … възможно е, ако си бил влюбил … ако сте станали с човека, който си обичал приятели …
-Не знам … не знам … не знам дали все още не знам какво точно е любовта … какво е точно приятелство в любовта … какво значи да имаш приятел в любовта .. или пък може ли пък самата любов да ми бъде приятел така … любовта която е носила в красивата си душа да ми е била станала, чрез нея приятел … не знам …не знам …
-Спокойно ..спокойно …освен Аз любовта … никой друг не го знае ..
-Разкажи ми .. разкажи ми за себе си … Разкажи ми за любовта …разкажи ми как точно открадна сърцето ми … Разкажи ми за това … разкажи ми как така живота ми с теб до неузнаваемост завинаги се промени.. ..Разкажи ми .. разкажи ми искам да знам как точно стана всичко това …
– Ха .. ха … ти …..точно ти … ти прагматичния, интересчията … надменния, чаровен, сваляч … Мечтателя .. безумно влюбен в живота си, опиянен на щастието в страстта … Точно ти ..точно ти искаш да знаеш всичко това … Искаш да знаеш как любовта накрая открадна сърцето ти … а се мислиш за големия крадец на сърца … Да … точно ти ..Точно ти … от тебе със сигурност го очаквах … Очаквах да ме привлечеш с силното си желание … с непреодолимото си очакването в реализирането на целта … с гигантската си мощ на страстта .. Очаквах го… повярвай ми .. исках го ….Сърцето без любов е като осиротяло сираче че .. което плаче за майка си .. плаче за малко от тази душевна храна … любовта е храната с която се храни душата ни …
-Добре де .. може … Да приемем всичко, че е така … Без любовта сърцето ми е останало сираче .. Но кажи ми как се случило всичко това … кажи ми как е станало …Как се е появила в живота ми Тя .. как се е родила за живот с любов в сърцето ми .. кажи ми искам да знам как … как е станало всичко това … Та така силно и необяснимо да я усещам някак си сладко болезнено в сърцето си, когато я няма, както празнина … Една нуждата от топлина в студа … като светлина в тъмното … една жажда за живот облян в красота … Не описуемо е изгарящото усещане вътре в душата ми жаждата … Все едно пушач да преодолява никотиновия глад в кръвта … Така и аз …така и аз дори по силно .. по силно и по отчаяно се нуждая за поне малка глътка от любовта .. Поне за една малка капка … една малка капка любов топлинка, светлика … една малка капка любов в сърцето ми … разливаща по кръвта топлината си … с много обич и щастие … обич с която да утоля жаждата на прималялата си .. примряла за любовта душа … Отчаяно силна жадна .. жажда за любов, светлина .. за живот изпълнен с мир и хармония в сърцето ми … с много обич и топлина … Жажда …. Жаждата от която сърцето ми се пречиства в смирение, доброта .. изпълва с обич просто така … Едно голямо. .. безмерно голямо желание … желание за в живот неопетнен от негативизъм и отрицание .. един живот изпълнен навсякъде с взаимност и доброта .. Една топла и чиста, искрена обич и добрина … а досега го нямаше …
-Е … разбираш ли … След като е толкова силно .. толкова безмерно голямо твоето желание …Вселената най – накрая те чу ..чу те и отговори на излъчването на твоето непреодолимо силно желание … и за това аз съм тук … за да ти помогна … да осъществиш своето съкровено желание … за живот в любовта …
-БЛАГОДАРЯ … Благодаря ти за всичко това най – искрено … за всичко това ти Благодаря …
-Ти знаеш .. от опит знаеш как с любовта живота ти става красиво интересен… вълнуваш .. вълшебен …Това много добре го знаеш .. Но не знаеш друго .. не знаеш колко вълнуваш .. колко вълшебен става светът, когато срещнеш някой на когото сърцето му е даже може би по добро и по чисто от твоето … Някой на когото любовната, която носи в сърцето си е толкова силна и чиста … неопетнена от нищо …нито негативизъм на егото или от някакво глупаво отрицание .. Дори много по силна и откровено по чиста в чувствата си от колкото твоята .. ти просто не знаеш .. не познаваш силата на любовта в това измерение .. не знаеш как безкористната чистотата и добрината на сърцето му е покорила твоето .. как го е завладява с топлината на своите чувства …
– Е ..не знам .. не знам … стига де е .. е не съм го забелязал ….. Разкажи ми тогава…
-Без взаимно споделена .. голяма и силена .. искрена и числата ..безкористна и неопетнена от никаква отрицание любов … живота е толкова неосъзнато сив и еднообразен ..че просто няма ..ама няма повече накъде … Но това само ти …ти… художнико….ти любовнико … красавецо .. поете …ти който най – много си отпивал от страстта .. ти които си си опитвал от ароматния цвят на сладостта .. опияняващата сладост на собствената си самотата потопен в екстаза на собственото си вдъхновение и великолепие, когато твориш своите прекрасни произведения .. ти .. ти най добре знае … ама наистина най – добре знаеш …колко болезнено и колко самотно сиво е да си сам сред другите, когато я няма любовта там … Колко еднообразно и едноцветно в контраста на живота в любовта е да си сам сред другите без нея …..Сам с любовната си и в общение с нея … сам с любовта си в своя измислен и егоистичен творчески свят ти дишаш екстазно дихание … останал сам…само лишил се от сивотата … Само лишил се от възможността да тъжиш … си придобил възможността да се радваш и да твориш ..и която само ти можеш винаги когато си тъжен и самотен .. ако допуснеш в живота си да и се порадваш и да се ободриш .. Да се опиташ да се по радваш и по наслаждаваш на богатото разнообразие от цветове …на богатото разнообразие от цветове и възможности в живота си …И чрез това да придобиеш други съкровени и светли мисли и топли чувства в себе си…На палитрата от цветовете на любовта в сърцето можеш да оцветяваш живота си как то поискаш … но …
Но .. но с онази топлина усетена в сърцата и на другите ти можеш да го направиш същото дори и повече да се учиш от тях .. Да се вдъхновиш от красотата им .. Да се зарадваш на радостта им … Да обикнеш любовта им .. да умножиш своите ..
Но ако седиш само в периметъра на вниманието на собствения си свят … с несъзнателна другия предубедено ограничено субективна представа на мнението си за тях … ти несъзнателно не ги допускаш в живота .. в сърцето си …не допускаш топлината в чувствата и светлината в мислите си, които могат да дойдат от тях … а от там не допускаш и красотата на цъфтежа в живота си когато си с тях … а това е вълшебно повярвай ми …
-Ти …ти просто си правиш и вършиш там това, каквото имаш да правиш и да си вършиш центриран в себе си … гонейки прагматично, егоистично своите интереси, задачи, постижения и мечти … Опиянен в любовта на своята екстазна само достатъчна съвършеност .. не забелязваш красотата в чувствата стаени в сърцата им … мъдростта на светлината в техния ум …И това е нормално в това забързано ежедневие .. всеки бърза на някъде .. но има и едни друг съкровен момент .. може да бъде и друго ..
Може всеки да спре за момент и да обърне вниманието си от себе си в другия ..и да се опита да види себе, чрез неговите очи .. чрез него да види себе си и … и … и всеки за малко да може бъде заедно с другия … да си го позволи .. Чисто сърдечно да се възползва от компанията на другия .. и заедно да са си самодостатъчно доволни, щастливи и творчески, егоистични щастливи същества … Задоволяващи потребностите и нуждите от общение, любов и творение с неистово живителна светлина …. Градейки заедно сват в красота .. цялостни в своите творчески и материални потребности .. допълнени от взаимността .. но как … как е въпроса да се стигне до там ..
-Как .. Как .. С общение .. Неангажиращо .. ненатрапчиво .. не плашещо …Просто приятели .. Без да ви е много, много грижа какво точно прави и казва другия .. забравете малко за себе си .. за своите или за неговите мисли, мнения, постъпки, думи, чувства и действия за момент … Без да ви е много много грижа кой, какво, кога е сгрешил с нещо при общението му с другия … просто си се радвате на общия ви момент ..Да не ви пука много, много въобще … да не се прави и на въпрос кой, какво, защо и въобще .. Наранени чувства да няма … Да няма наранен интерес .. Просто приятели .. Без много много да си задължен с това … И то полка лека, лека се засилва и близостта … докато дойде момента в който прозираш човека в личността ..
И ето … Идва един ден … а този ден е винаги е много специален .. когато си малко … малко по сантиментално отнесен на някъде … Изведнъж спираш фокуса и прозираш себе си в другия .. виждаш се в отсрещната си страна .. дори и леко престорен в загрижеността си .. там в паузите .. оставащи някъде там между ролите ..когато се открива из някъде в истинското лице и същността .. Тогава когато си отпуснат за малко от унеса в себе си … когато си способен си да поддадеш за малко на сантименталността ..за малко само за малко … само малко тогава да се отдадеш приятно на емоцията от мига … ставаш за малко способен и ти да прозреш и да провиждаш, чрез сърцето си същността … Там някъде дори в леко престорената си загриженост малко за другите … леко съзираш красиво цвете на красивата му душа .. Способен си и да съзреш същността му … Да по чувстваш съзнателно и да усетиш неописуемата му с нищо вътрешна топлинна .. светлина … добрина ….Топлина на любовта … светлината на живота, който пребивава в сърцето му … Да я по чувстваш в своето .. да я почувстваш разтърсващо силно .. съвсем осезателно да я усетиш, като проникновено проникване в себе си .. Да усетиш как нежно и мило разтапя студа на леда в сърцето ти .. И как от там теква по вените топлина … да усетиш силата на чувството, което пленява душата ти .. Способен си да усетиш съзнателно как се разлива по тялото вълна топлина … като едно топло омайващо чувство .. което те обгръща с прилив на ободряваща живинка в плътта Да усетиш как те налазва живота .. да .. да …..
И тогава, когато нещо толкова силно в емоционално отношение за тебе ти се случи .. ТИ .. ти какво .. ти се размекваш … ти се размекнеш и стопяваш дистанцията на леда между двамата в сърцето си … с топлина, която го събудила за живот … Сърцето ти отново е живо пробудено с чувство … отново е събудено за любов ….
Тогава ..тогава и само тогава .. ти точно ти си способен да усетиш и болката която е в другия .. способен си да почувстваш, чрез вниманието на загрижеността …топлината която идва към тебе в сърцето му … И точно там … в този съкровен за тебе момент .. в теб ще потече с наслада потока от чувства .. в тоз съкровен момент … Подобно на вълна пропиваща пясък … вълна която той е способен да по чувства и да изпита .. да излъчи към теб или към някой друг от сърцето си в този момент …
– Да точно така стана и с моята красива, като цвете приятелка … красотата на красивата и душа заплени постепенно сърцето ми …. Но това не стана от пръв поглед .. не се случи веднага .. Постепенно започнах да бъда способен да мога да чувствам топлината на чувствата й към мен,…. топлото и красивото отношение, което хранеше към мен към живота изобщо … към другите … То постепенно стопи леда в сърцето ми ..и аз започнах да чувствам отново наново .. .постепенно започвах да чувствам как топлината на потока от чувства, които извираше от сърцето й .. как се просмуква жадно в мен …как ме изцяло пропива … как ме омайва блажено с топилната си .. стопявайки студенината на всяко тесногръдо не допускаш близостта към другия отрицание .. едно по едно всичко несъзнателно съпротивляващо се в мен постепенно се стопи и изчезна . …Постепенно започнах да чувствам все по силно и по осезателно топлината, която излъчваше с отношението си което имаше и хранеше тайно към мен .. към живота …към другите …И не след дълго тази завладяващата сила … тази красива топлина стопи изцяло леда на егоцентричното ограничение в мен .. И аз .. и аз най накрая нямаше какво друго да правя … отдадох се … нямаше го егоцентричното … Как можех сега срещу това да се боря .. как да съхраня отделното в себе си … трябваше най – смирено да й се отдам ..да се подчиня на топлината на любовта й в сърцето си ..Но тогава нищо не разбирах … не осъзнавах какво е това … не познавах истинската си същност .. не познавах светлината на красота на цъфтящата си душа .. Просто смятах заблуден в илюзиите си, че аз съм бил просто някакво отделно човече в тялото .. а то всичко било свързано, чрез любовта в едно …
От всичко това, което беше се случило и станало с мен пери, чак сега можех най – накрая да осъзная и да прозра какво се бе случило тогава и как то по някакъв странен начин бе довело до всичко, което се случваше сега … Чак сега след толкова много години от дистанцията на опита и годините беше станало възможно да прозра каква е била тайната й .. каква е била магията й … и защо с мен се бе случило всичко това .. Чак сега когато вече пишех книга .. когато съзнавах сияещото присъствие в себе си и в другите видимо … Сега бях способен да различа истинската светлина в сърцата на хората от привидността на илюзиите с който живееха в ума … Сега можах да прозра какво е било толкова красивото .. светлото …Сега когато можех да прозра какво красиво обично цвете е цъфтяло с добротата от любовта в живота й … Каква светлина е имало в красивата й цъфтяща душа … и как тя ме е омаяла, чрез любовта .. чрез топлината на добротата си .. с любовта и загрижеността й в отношението към мен … С отношението и което имаше към света .. към живота ..към другите .. С това чувство силно и чисто чувство, което таеше в себе си .. с което правеше някак различен другите, живота, светът .. С тази омайна топлина на чувствата в сърцето й всичко това беше станало възможно сега като се замисля от дистанция на времето и за мен … Тя любовта е като огън и всеки пали от сърцето на другия …Така е живяла .. живее и ще живее през времето .. предавана от сърце на сърце .. разгаряйки огъня .. Топлината на добротата в чувствата … в отношението й към мен .. беше стоплила леда на егоцентричната в сърцето ми .. Беше събудила .. беше докоснала с топлината на любовта и загрижеността си .. най – съкровеното … най – дълбоко скрито нещо заспало в мен .. Беше събудила за живот цветето … Красивото Цвете, което цъфтеше със светлината на любовта и на радостта в душата ми .. Беше се пробудило с един екстазно щастлив порив за живот ..
-Точно това е .. така е .. както си го усетил в сърцето си … промълви Любовта ..
В началото когато си се срещнал с нея за първи път пред вас е стояла непреодолимата ледена .. надменна.. студена стена на егото … и ти не си могъл да усетиш топлината на светлината в сърцето й … В началото когато се те се срещнали .. когато сте се видели за първи път .. Тя за тебе е била просто една красива парцалена кукла … а ти за нея си бил едни надут, красив пуяк .. някакъв тарикат …. И двамата сте били един за друг, като едно красиво цвете, което всеки от вас е можел да откъсне .. да го помирише … да му се порадва на аромата .. на красотата му .. и след това, като еуфорията от възбудата позатихне естествено .. и цветето в сърцето останало без водата на взаимните чувства…по завехне малко от само себе си .. всеки от вас ще го захвърли някъде с лека ръка, като ненужно за себе си … когато я няма вече страстта .. и всеки ще продължи сам по пътя си … Ще продължи да търси други красиви цветя .. на които да се радва в живота си … това е точно така
– Но защо .. защо е така ..
-Защото не сте имали времето и търпението да се опознаете .. да се харесате .. да се допуснете един друг в близостта .. за това не сте имали потребността от взаимната светлина .. топлина когато сте заедно .. не сте изпитвали още един от друг нуждата … потребността ..
-Каква е тази нужда .. каква е тази потребност за която говориш …
-Тази нужда .. тази потребност .. тази магнетична зависимост на привличане един от друг възниква малко след известно време .. малко по след това … Когато се по опознаете малко повече и навлезете едни към друг в близостта с нежността .. Когато всеки едни от двамата опознае достатъчно добре, като човек, като същество другия .. и успее поне малко да види и почувства с сърцето си … съвсем осезателно и съзнателно топлината на чувствата му вътрешната му светлина.. които другия храни чисто за него в сърцето си .. И след това, като го почувства достатъчно силно вътре в себе си … След, като успее да види и да самоосъзнае това .. как някъде там измежду ролите ежедневни на егото красивото цвете цъфти с топлина в душата му и с блясък в очите му .. когато са заедно .. когато са заедно как изведнъж става всеки някак си по красив .. по радостен по обичен и добричък .. някак миличък .. различен и друг .. Тогава То .. то цветето започва да се усеща съзнателно как цъфти … Усеща се …чувства се в сърцата на двамата.. усеща се, че е някак взаимно и искрено… добричко и чисто .. това е …Това е чувство на цъфтежа когато сте заедно .. Това е чувство, което всеки от двамата иска и успява да събуди с топлината на чувствата си в другия и да усети в себе си светлина на взаимно осъзнатостта … на цялото с вселената … Това … това е съкровено .. взаимно е някак си, като топло светло, красиво, усещане .. Шесто чувство интуитивно за другия …топлината на това съкровеното извираща от вътрешността .., Това, което стопява стената на егоистичния лед по между двамата … изведнъж теква флуидна река .. А това повярвай ми се превръща в необходима ежедневна потребност .. потребност с която се хранят душите на влюбените сърцата й на двамата… За да могат някак си красивите цветя в душите им постоянно в светлина да цъфтят.. да цъфтят в сивото и брутално забързано ежедневие .. което в бяга си някак си не допуска да се случи всичко това … Това топло и светло чувство събуждащо за живот красивите цветя в душите й … стапя с магията на топлината си .. егоцентрично прагматичният хлад на лед който лъха в не близостта по между двамата .. И стопени лед се превръща капка по капка в море .. а после морето в океан на любовта .. в което се къпят и двамата всеки ден, когато са заедно …
-И така те добиват тази светла, сладка така необходима потребност едни от друг..
-Да .. да добиват тази сладка, светла необходима потребност от топлото чувство, което изпитват едни към друг .. което всеки от тях усеща, като взаимно подобно в другия …и това, взаимното е голямото .. Едно неподправено взаимно привличане … Една неопетнена от отрицание .. природно красива, чиста, взаимна и съкровена любов… едно обожаващо съзерцание .. което се превръща в магичната светлина на взаимния ви живот …
-Да … може би това е най-голямото приключение … най-голямото предизвикателство в нашия живот .. знаеш ли … Да имаш силата .. смелостта .. да имаш дързостта да отстоиш на трудностите .. бариерите и промените .. и да ос тикаш на своето .. да останеш до края .. да можете да израствате .. да помъдрявате и да остарявате красиво с някой с които взаимно много и силно .. и искрено .. и чисто и неопетнено от отрицание да го искате .. непреодолимо силно да го желаете .. да се обичате … превръщайки любовта си в светлина и топлина на взаимния си щастлив и благодатен живот ..
-Да .. да с любовта живота ви става, като огрят от слънце рано сутрин … С топлината и светлината взаимната ви любов сгрява сърцата ви …огрява лицата ни .. и вие едни за друг си ставате някак специални .. необходими сте си един друг . .потребни си … Защото се научавате да виждате …да чувате и да усещате, чрез любовта в сърцата си … чрез очите и ушите на другия … чрез несъзнаваната от вас досега смислена красота .. Научавате се да правите разликата … между красиви и грозни .. смислени и безсмислени един за друг неща .. Защото взаимно едни на друг си показвате кое, какво е за вас е ценно и смислено .. умно, приятно, практично, красиво .. всичко каквото досега сте разбрали, почувствали и усетили .. Защото взаимно искате да споделяте с другия красотата и любовта, радостта от вашия свят която носите в себе си с красота, любовта и радостта от света на другия … и то защо …. Защото сте го допуснали да навлезе в сърцето ти .. защото сте го допуснали да стенене част от живота ви …
-Ааа .. това е както, когато си с някой с които ти е приятно да си заедно .. и да кажем, че си слушате някаква хубава музика .. и тази хубава музика съвсем случайно се оказва много любима за единия от вас .. и той изведнъж изтръпва от красива страст която се носи от тази мелодия .. и хоп това топло чувство, което събужда музиката в единия се събужда изведнъж и в другия с едни щастливо, жив порив в сърцето му ..споделящо усетената от него красота и топлота на чувството с другия … предава му светлината на огъня .. И той изведнъж, както си говорят нещо …Съвсем случайно .. докато се радват един на друг на приятната си взаимна компания му казва…
-Чуй …чуй .чуй ..чуй това …чуй .. колко … колко красиво .. колко страстно .. колко дълбоко и силно е почувствано и изсвирено или изпято това …
И ти … улисан от опиянените на приятната му копания изведнъж се заслушваш .. заслушваш се.. заслушваш се и чуваш ..чуваш мелодията на любовта ..чуваш музиката на чувства, която извира някъде из дълбоко .. като ромоленето на планински извор в сърцето му … Чуваш мелодията музиката на любовта .. мелодията на топлите чувства, която извира, като извор в сърцето му .. Мелодия на сърцето му .. която те изважда от дупката .. от черупка на егото .. и те пренася с вълната на тръпката .. на магията в красива сват на другия …
-Да ..да.. точно така .. както когато примерно се разхождате или вървите на някъде заедно .. и единия от вас случайно види поразяваща с нещо сетивата му красота .. и изведнъж в него се поражда импулс породен от ентусиазмът на вдъхновението .. който изведнъж го обгръща с необясним порив, които иска веднага да сподели видяната от него красота с другия … и той просто ти казва без нищо ей така .. просто защото му е приятно да бъде с вас .. защото сте заедно в мига … в любовта ..
-Виж ..виж ..виж ..виж това ..колко красиво е … колко е красиво е .. обляно в красива озаряващо светлина … той просто гледа с очите в сърцето си .. и ти предава всичко това .. от сърце на сърце се предава светлината на огъня …
И ти ..ти от уважение към него .. дори и да не схващаш много, много това, което ти се показва в момента сега .. се понапрягаш малко повече за да го разбереш .. и хоп изведнъж и ти виждаш видяната от него красота .. предава ти светлината в съзнанието си ..от сърце на сърце от ум на ум .. така се винаги предавала светлината на съзнанието ни винаги .. Така се предава и така и ще се предава и за напред .. .И за теб нещо, което досега е било невзрачно, незабелязано и безинтересно .. сега изведнъж става нещо, което, когато го погледнеш ти се усмихва с красотата си някак вежливо … или ако е пък музика или песен която чуваш … която сте слушали, когато сте били заедно .. сега ти напомня с приятното си усещане отново за него .. отново се връща топлото, светлото, и красиво със спомена в тебе .. За онзи приятен миг .. за онзи вълшебен съкровен момент когато сте били заедно … И когато това се случи .. когато това започне да се случва и ти отново чушнеш мелодията в сърцето си .. и видиш онази невидима, незрима за очите красота в светлината на мисълта в ума си … Тя любовта която е била тогава при вас .. ти напомня за красивото и цъфтящото в другия .. Егото ти за малко замлъква и ти прозираш в спомените си ..чрез усещанията си в момента.. красивото цвете отново в сърцето си как леко и нежно, красиво цъфти .. чрез красивото цвете, което цъфтяло тогава в другия, когато сте били заедно … и благодарение на него сега осъзнаваш цъфтежа му в сегашния си момент …
-Да, но в началото когато видиш за първи път същността на другия как цъфти …ти нямаш много време да го опознаеш .. и да видиш изцяло цъфтежа на красивата му душа ..Това става в последствие … когато започнеш да виждаш .. да чуваш и да усещаш със сърцето си нещата които той те е научил или ти е показал ..как можеш да ги видиш или да ги чуеш сега … да ги усетиш… да ги почувстваш .. със сърцето си .. понеже сега то вече е зрящо за незримата красота на живота ..
-Най – същественото е не видимо за очите на прагматичния ум .. то може да се види … като се почувства и се усети в сърцето ти …но само, ако то е научено да чувства, да вижда и разбира, чрез любовта .. да прави разлика между възприятията в чувствата и мисълта …Човек е способен да опознае и осъзнае с обичта на сърцето си ..
-Как така .. я ми обясни … искам да го усетя да го почувствам в сърцето си ..
-Човек може да опознае истински само тези неща на който посвети своето съкровено внимание .. на неща които е способен да ги хареса .. да обикне .. малко да прояви търпение да ги усети .. да проникне в тях с вниманието си .. да си позволили да ги обгърне и опознае … или просто има някакъв интерес към тях … Само така може да ги разбере .. когато вниманието му се погълне от обекта на внимание … когато го усети и почувства осезателно в сърцето си .. то добива представа за него .. когато чувството което възниква от него с вибрациите си го обладае … Просто малко внимание .. да изчакаш вниманието ти да го прехване .. и .. И понеже нямаме време и интерес в забързаното си ежедневие .. време, което да си позволим, да отделим, да опознаем, каквото и да било .. и така не можем да обикнем и да опознаем каквото или който и да било .. не можем да оставим трайно приятно усещане в сърцето си от него ..а без приятно усещане как познаем и любовта …А с времето … в последствие отвикваме да опознаваме и обикнехме какво и да било .. топлината и светлината на това съкровено усещане с времето погасва … и ако нещо любящо от вън не го докосне, пробуди .. цветето в сърцето ни вехне .. на вместо да познае чрез нещо и някого любовта … Важна е любовта .. обекта няма значение ..
– .. Искаш да кажеш, че понеже съм твърде егоцентричен прагматик и нямам много, много време за другите освен за себе си и за целите си .. поради някакви важни причини … а то важни причини винаги има .. аз не познавам любовта която идва от другите .. познавам и обичам любовта само в себе си и затова не познавам и не обичам другите .. някак си отделен съм от любовта на цялото .. и затова не познавам все още любовта, като проявление в цялото … не знам колко красива и колко разнообразна може да бъде тя защото не допускам светлината от красивото в света на другите да навлезе и мен и да озари света на моята само достатъчност в живота ми … красотата е в различното проявление на единното в разнообразието й ..
-Как да ти го кажа сега …ти си сам .. ти си сам дори и да си самодостатъчно радостен, когато си сам със себе си в единение със с любовта, която идва като живот от вселената .. ти си сам без добротата, която идва от любовта, която можеш да обменяш с другите .. Ние сме създадени да живеем и да се само изграждаме заедно … да си помагаме и да израстваме заедно .. да бъдем приятели .. Всеки разбира и вижда себе си, чрез другия .. А ти само защото си толкова с нещо зает само със себе си .. със собствената си личност… с твоите работи ..толкова си обсебен от тях …че не виждаш нищо друго освен това върху което съсредоточен и това което те засяха някак си само от себе си … просто нямаш време или не си оставяш време да опознаеш никой друг в същността му .. Освен ако той не е свързан пряко с твоя свят и не те засяга с нещо в последствие … Толкова е просто …нямаш време да опознаеш които и каквото и да било… нямаш време опознаеш и да обикнеш любовта, която е в сърцата на другите .. а без отношения, любов и взаимност няма приятели в любовта
… а и не си позволяваш време за размисъл над това …как ще я осъзнаеш .. как .. без да се замислиш какво е …
– Без да усетя потока от добротата на любовта, която идва от сърцата на другите как да усетя какво е .. като съм нещо, като само отвергнат от добротата на любовта на света …така сам нея допускам в себе си и нямам как да усетя в сърцето си това топло и светло, съкровено чувството, което идва директно от сърцето на другите и ме облива с озарение ..
– Сам не допускаш да имаш такива безценни приятели … Не разбираш ли … Щом нямаш време и търпение да опознаеш никой в светлината на същината му …нямаш възможност да усетиш такава любов … трябва търпение .. малко внимание ..
-И какво да направя ..какво ….егоцентрично прагматично си мисля, че имам паважни неща и нямам време се бързам зя накъде .. а и така са повечето от нас .. но това не оправдание .. защото май няма нещо по важно и красиво от цъфтежа във взаимната, градивна Любов .. Не само в егоцентричната и самодостатъчната ..
-Но за да не си сам в любовта е важно да допуснеш и добротата на любовта, която идва към тебе и от другите … Защото добротата на любовта, която изпитваш ти е същата която изпитват и дутите ..Добротата на Любовта е една …и ти не се влюбваш в другите просто така във външността …ти се влюбваш в любовта, която той носи в добротата на сърцето си … когато усетиш как те пропива топлината на добротата му и те озарява светлината му ти познаваш светлината и топлината която носиш в себе си … Но за да стане това трябва да отделяш време и да намериш начин да опознаеш някой друг в същността му в добротата на любовта, която носи в сърцето си .. Да го допуснеш в живота си …да допуснеш топлината от любовта в сърцето му да те докосне .. да те обгърне .. да навлезе и да стопи леда и хлада в твоето …Да му отелиш специално време от времето си и то да стане вечност .. да си позволиш да го опознаеш в същността на добротата му .. да му позволиш и той да опознае и теб … да се харесате .. да опознаете и да обикнете светлината, която носи другия … да желаете да ви обгръща топлината на добротата му .. да се наслаждавате на щастието в живота си заедно .. просто нали .. стига да го поискате и двамата в един и същ момент .. да е взаимно и естествено ..
-Права си… Толкова съм зает със себе си и с моите работи … толкова привидно важни някак си станали за мен, че съм обсебен някак си от тях …, дори и не си отделям време да се замисля за това .. какво точно става на къде вървя .. не само да мисля за целите за мечтите за пътя си …а да си отделя време и да направя нещо по въпроса да опозная някой друг в любовта му .. в същността му …да опозная цъфтежа на красивата му душа .. да опозная доброто му сърце и да допусна светлината и топлината, която ида от него в живота си … а също така да допусна и той да опознае моите .. да ме обикне в добротата на любовта, която нося в сърцето си .. да станем по близки, като приятели .. дори да започна от тези с който вече съм .. на следващо ниво .. то е безкрайно пътешествие ..
– Ти май искаш нещата които искаш да станат с хоп .. Без дори да направиш нищо .. ей така от само себе си … без дори да ги допуснеш в мислите и в чувствата си, а с тях в живота си … несъзнателно се занимаваш с друго само и само да не мислиш за тях .. бягаш от тях … а искаш да се повят в живота ти ..искаш ги .. но нежеланието ти е по силно от желанието ти и не ги допуска в живата ти … имаш несъзнателно силно чувство на нежелание, което храниш .. несъзнателно чувство на отрицание идващо от егото .. страхуващо се някой с нещо да не го обезпокои .. да не наруши комфорта на вътрешния му мир . да не го притесни с нещо идиличната му хармония .. а това силно чувство на несъзнателно отрицание е по силно от твоето желание .. и затова нищо не става ..нищо не се случва от към това …не можеш да си купиш любов без да платиш с любовта .. на готово любов ..не можеш да си купиш приятели без приятелство …
Щастието в любовта с пари не се купува …Е хайде купи си от някъде сърце …сърце което истински да те обича и искрено да вярва в теб …Сърце което винаги с радостта на твоето лице да се усмихва с блясък на онази светлина извираща с любовта му от гърдите … НЕ…. не можеш ..Казвам ти не можеш да си купиш любовта .. не можеш на готово да я имаш .. колкото и силно да я искаш ….Както не можеш да си купиш и истински приятели така … Приятелите както любовта не се купуват …приятелите се печелят само с приятелство .. и ако искаш да имаш приятели спечели ги …спечели ги с твоето искрено безцеремонно откровено приятелство ….спечели ги …
-Май съм забравил как правих това … имах толкова много приятели .. и всичките искаха да ми бъдат приятели … после живота всеки на някъде го отвя .. всеки по своему сам с целите, с интересите и проблемите .. и нямам място за онази безгрижна любов ..онзи скъпи от детинство ни приятели .. а с времето чувството в сърцето повяхва .. забравя колко е важно сред приятели да цъфти ..
-И защо ..защо стана така .. я да видим .. В началото преди да стане така …преди това …ти беше крадец на сърца …Крадеше сърца с добротата на светлината си .. с поразяващото си вдъхновение ..с гигантския си ентусиазма ,.с положителното си неопетнено от отрицание отношение към живота …с гигантската страст с чиста си любов, която хранеше към всичко в живота си ..която носеше в сърцето си .. то беше по добро и по чисто от сърцата на другите … То гореше със страстна любов към живота, която като факел на олимпийски огън палеше огъня в сърцата на другите … разкривайки романтично невидимата красота на живота …правеше с думи .. с поглед и с присъствие някак по вълшебен света .. само с помощта на голямото си добро и чисто сърце и силата на твоето неограничено от нищо необятно въображение …
Когато за първи път срещнеше някой ..ти не се затваряше в подробности ..Излизаше извън ограниченията на погледа си, върху ситуацията ..винаги беше положителен и креативен с плам .. Поглеждаше отвъд това, което беше видимо за очите … търсеше навсякъде невидимата сияеща красота в другите със сърцето си …Съсредоточаваше се върху невидимата за очите красота и не оставяше нищо да те отклони от силата на устрема, които имаше цел да намира красиво и да създава магията … Виждаше всичко в цялото му великолепие и сияние …Виждаше всичко в цялото му великолепие ..такова каквото е нито голямо, нито малко, нито хубаво, нито грозно …просто красиво лъчезарно светло, поразително пленително етнично …не се ограничаваше погледа си само с видимата за очите някаква красота …Не се спираше на недостатъците и преминаваше отвъд привидността в ума … Жадно търсеше невидимата красотата в другите със сърцето си … не се отказваше ..не се спираше пред нищо докато не я откриеше ..докато не я намереше цялата като светлина на доброта в тях …Тази невидима красота на душата скрита дълбоко с любовта в сърцето им …чакаща някой да им я разкрие в тях за света .. .Да я докосне с топло и нежно чувство .. да я събуди за живот…да събуди заспалите топли чувства ..да събуди красивото цвете на същността в душата им за живот изпълнен с красота и любов .. за да цъфти в сияние с любовта си ..с радостта на съкровения миг… Докосваше заспалото им студено сърце с топлината на твоето … с топлината на едно нежно искрено чувство .. Събуждащо заспалите чувства в сърцето им … отключвайки порива на страстта на жаждата за живот ..разлъчвайки .. разгаряйки с приятни емоции . . тлеещите въглени в душата им …
Как да ти кажа ..
-Когато погледнеше някой в очите му .. ти търсеше да видиш какво стои зад красивата светлина на очите му …Търсеше да видиш красивата светлина на любовта озаряваща добротата в сърцето му …Винаги търсеше блясъка на ярката светлина ..Търсеше светлината скрита по тъжните маски на отрицание и се опитваше с постваната светлина и топлина от сърцето си да ги свалиш една по една ..докато не остане съвсем гола красива душата им … И когато те усетеха, че търсиш невидимата им красота …Те изведнъж светваха … В тях се събуждаше едни странно жив порив на пре възбудена еуфория … събуден от усещането за красивото, което нараства във всеки от тях и постепенно все по и все по осезателно разцъфва в сияеща по лицето му светлина …като едно цвете пробудено от пролетта за живот от топлия лъч на слънцето .. с твоето галантно нежно докосване ..Едно топло и нежно чувства разнасящо насладата на усещането събудено в тях … с разливането на една топла вълна от блажена наслада по тялото .. Един изтръгнат стон на удоволствие от разцъфващата им щастливо душа с който неволно открадваш с това чудно докосване нежно сърцето им с любовта която носиш в своето .. Събуждаща с любовта и любов в тяхното .. едно толкова силно непреодолимо желание … едно силно усещане изпълващо сетивата им .. с усещането си за красота, която носеше в душата си .. а то тя се прелива в техните … изпълва ги ..Отприщвайки в тях едно непреодолимо желание да те прегърнат, да те обгърнат да я освободят .. защото някак си ги напъпва съвсем осезателно и омайно със светлина разцъфваща красота на душата им …така, че да могат да ви дарят и да ви обгърнат с блаженство на обожанието си в същността .. Цялостно .. искрено … Спирайки времето в обятията на взаимната си любов .. сърцата намират своя дом в любовта си …и вие чувствате как живота ви започва да разцъфва отново, наново … Живеейки с блажена наслада в обожанието съзерцаваща невидима за очите на ума светлина ..в страстта на сърцето .. любовта и вечния огън .. нежно обръщаш ви в светлина .. топлина …И няма ден ..няма нощ .. Само сияние и любов …това е …
Ти беше като орел, които лети високо с мечтите си в полето на безграничните потенциали на възможността .. високо извисен с мечтите си .. не спираше да летиш … не спираше да мечтаеш за своето .. Летеше високо извисен над ежедневието .. над грижите и проблемите .. не се задълбаваше в подробностите и недостатъците с отрицанието си в ума …Недопускащ светлината и топлината на огъня горящ в сърцето ти да изгасне ..При всяка възможност живееше в обятията на любовта в сърцето на вечния огън … Живееше за да изживееш щастливо радостта на мига.. Живееше за да изживееш красиво, красивото в любовта ….отворил сърцето си широко за нея ..Не оставяйки огъня на страстта ..на любовта.. на радостта в сърцето ти да погасне .. И когато видеше някоя тъжно красива самотна душа ..с добро и чисто нежно сърце…ти се спускаше, като сокол от висините на твоето вдъхновение разпалваше отново страстта в сърцата им .. караше ги да разцъфват красиво в радостта …Още тогава владееше силата …още тогава владееше силата на магията .. със силата на чувството си да обръщаш негативността в ума …С положителното си отношение към тях и към живота си, като цяло караше душите им да разцъфват красиво, като цветя ..Заради любовта ..заради радостта ..за да може уханието им да се разнесе с аромата на красиво разцъфналата им душа като огряваща светлинка към всичко наоколо … Всеки .. всеки още от най – рано девство има една тайна мисия, която не осъзнава в началото …че той е пазител на огъня на вътрешната си светлина ..и чрез сърцето си да се разпространява в всичко, което прави страстта .. да я раздава да я споделя с другите .. като олимпийски огън от сърце на сърце .. Така е било винаги .. така е се разпространявала и запазила светлината на добротата и чистота на любовта през годините .. от всяко зрящо пламтящо сърце на сърце … Всеки го правил по някога .. все някога .. но с времето като по отраснем и ни налегнат проблемите се забравя за огъня ..
-И какво стана .. какво стана, когато се появи Тя .. чрез която се появи осезателно любовта, като усещане в живота ми … да не забравяме, че това беше много отдавана, а аз все още бях младеж в това беше първото силно влюбване .. а всяко влюбване засажда любов във сърцето ни ..
-В началото, когато срещнеше някой човек в живота си.. всичко започваше, като игра …после ..играта прерастваше в приятелство ..и накрая приятелство .. прерастваше в любов … И това е толкова естествено .. но за тебе тогава това се случи за първи път ..Просто в поредица от прояви на доброта, любов и приятелство с някого сърцето ти се пълни, като изворче с кладенчова вода капка по капка с чувства симпатия от постъпки приятелство от някого към нас … и идва мига, когато назрява момента в които една капка е достатъчна то да прелее с чувства в сърцето .. и то да бликне от него извор на любовта .. извор от които жадните за любов пият вечно … Просто една преливаща капка …една поредна проява на подкрепа, грижа, приятелство ..и един сакрален жест ..едно добро отношение от негова другарска страна ..отнася сърцето ти с доброта в любовта … която той е започнал да храни към теб и душата си …и те обгръща с топлота, светлина ..
-И какво стана накрая .. намери се някоя, която да открадне сърцето и на крадеца на сърца за първи път … с добротата на любовта, която носи в сърцето си ….с отношението си към него просто така .. със своето чисто и искрено приятелско отношение … надхитриха с сирене лисицата ..хитреца .. излагаха го съвсем честно и искрено с доброта на любовта откраднаха сърцето от властта на ума .. откраднаха с приятелството си сърцето и на крадеца .. и то само с доброта, чистота ..
-Случва се докато си играеш се появяват и чувства .. отдаваш се и се влюбваш ..
-Случва се .. какво да правиш … любовта е, като игра …. В началото дебнене разузнаване .. е интерес, с любопитство присламчваш се ..приближаваш се скришом малко към другия малко по от далеч .. наблюдаваш с крайчеца на окото си .. наблюдавате се с другия лекичко по отстрани ..по отдалеч леко с дистанция ..опознавате се взаимно нормално е …Взимате какво говорите ..гледа те да го впечатлите с нещо или да не го засегнете някак си с другото .. за да няма недоразумения по между другото ..Забавлявате си се заедно играете … и с всеки изминал ден се опознавате все по добре .. скъсявате постепенно дистанцията с едно грижливо и внимателно отношение по между си скрепвате връзката .. градите доверие .. Една забавна приятна игра на приятелски жестове с която с всеки изминал ден наръсва и близостта и между сърцата ви ..а с нея нараства и необходимостта ….потребността от усещането на другия ..на това топло чувство, което сгряваш в сърцето си и то се озарява от светлина от доброта и приятелско отношение ..а с него наръсва и сладко зависимостта …да живее в любовта ..
-Как така нараства и зависимостта …
-С всеки изминал ден сърцето ти все повече и повече ще става щастливо зависимо от блажената наслада и топлина, която ще се разлива с пораждане на чувството топлото от приятелско отношение помежду двете сърца .. И все по силно и по сладко ще изгаря в страстта .. и ще нараства вълнението само при мисълта .. ще тръпне ..ще очаква насладата.. ще очаква мига в любовта…ще очаква с вълнение още и още магия … която превръща визията за другите, живота, света ..
-Какво ще очаква ..
-Ще очаква проявление на своите съкровени мечти .. мигът, когато ще дойде причината за която сладко сега се вълнува така ..и с наближаване на мигът ще навлиза във вечност ..все по силно и по щастливо ще нараства вълнението и ще разгаря страстта .. Която ще го обгръща силно приятни емоции .. постоянно ще го облива с блажени топло горещи вълни .. ще сияе в озарено сияние .. ще е вдъхновено със светли мечти .. И когато мигът на срещата с любимия дойде ще загубиш представа за времето ..за грижите ..за проблемите и за себе си ..реалността … която ще се превръща в приказка ..времето бавно ще спре, ще замре .. и мигат, в който ще се потопя бавно в любовта, ще се превърне във миг вечност … и сърцето ще бъде откраднато от властта на ума ..
-Да добротата на любовта открадва сърцето за себе си от властта на ума .. и всичко изведнъж се обръща, променя, като визия и разбиране при срещата с любовта …
-Говориш за срещата на сърцето с добротата на любовта, като за среща с любимия .. Спомни си онзи трепетен миг, когато мигът на срещата с любимия наближава и сърцето ти се изпълва с чувства .. започва да се вълнува ..да излъчва вълнение, което се пропива с излъчване в плътта .. Подобно на слънце, което огрява плътта .. не видимо е но се усеща осезателно в плътта..
-Точно така срещата с добротата на любовта, която носи любимия се превръща за теб в един малък празник в очакване да те обгърне и озари …при което сърцето ти приятно се изпълва с любов за да цъфти .. да се настройва да се отваря за срещата с топлината … празника в душата си в който щастливо с вълнение приятно цъфти ..Едно коледно магично усещане ..с което всеки ден, всеки миг, всеки час е винаги приказен светъл и нов .. прекаран заедно с любимия се превръща в незабравим и различен от другите .. тези който, когато си под властта на ума … И постепенно сърцето ти започва да предпочита и да очаква трепетно тези празнични дни .. дните в които щастливо сте с любовта заедно озарени в радостта .. И само с представата си за тях започва шеметно в очакването си в сияние да мечтае .. щастливо да се вълнува и да живее във вечността …С представата за това колко би било хубаво, когато сте заедно …С представата за настъпването на този приказен миг сърцето ти да цъфти .. нещо по обсебващо от представата за очакването по коледа и настъпването на ново годишния миг взети заедно … Сърцето ви с добротата на любовта започва да пее от щастие и радостно да танцува ..в радост и щастие да цъфти ..Денят ви става все по светъл и по красив, по жив .. и за вас всичко извън света на любовта спира да съществува … Все едно сте безгрижно щастливи деца в постоянна ваканция … Но когато ваканцията накрая привършва и чудото на магията се по изпари ..и сърцето ти спира щастливо и радостно да бие, да се вълнува … Спира да пее ..да се усмихва .. да танцува. .живително да трепти .. И всички дни за теб започват досадно и отчитало да си заприличат .. да стават еднакво скучни и сиви .. всичко някак си по малко да ни тежи ..
-Което е много тъжно и жалко .. ако не направим усилие да го запазим и продължим ..
-Така с топлото чувство от добротата на любовта, сърцето ти се приучава да чувства .. да усеща и да разбира .. да разпознава красивото в грозното .. Да вижда и да усеща невидимото цъфтящо присъствие на светлината радостта и любовта в себе си и около себе си в другите ..в живота .. и в света .. С усещането си за онази омайна топлина на добротата, която в плътта се разлива и стопля вътрешността …разнася се с топла вълна блаженство по тялото, чрез кръвта .. когато цъфтим в същността ..
-Невероятно приятно е .. и човек почва да търси това усещане .. да се стреми към повече внимание, доброта на всички нива .. първо към себе си .. после към другите живота света ..
-Доброта в любовта е най – приятното, невероятно нещо което може да ти се случи … Истинско щастие е човек да се влюби .. в светлината и топлината на отсрещната доброта ..
-А истинско щастие е ..ако е взаимно ..
-Дори и да не е толкоз взаимно само, чрез добротата в любовта човек се може да израсте и да узрее за живота без да се напряга просто така …Само, чрез добротата в любовта човек може да се научи и да обича … да разбира и да прима, променя живота доколкото силата на доброто му сърце позволи …
-Само, чрез доброта в любовта е възможно да се научим да обичаме истински с разбиране и да израстваме съзнателно, чрез това ..така ли ..
-Точно така.. ако не я почувстваш и усетиш в сърцето си няма как да стане… ако не усетиш сам сладката болка на чувството, което разтапя пропуква леда .. приятното вълнение във вътрешността ..как може да научиш, какво е това да усещаш, чрез другите …никой не може да чувства .. да обича и да се влюби вместо теб … никой не може да придобие тази опитност във всяко усещане .. то е способността на силата … Както никой не може да се нахрани ..и да изживее твоя живот вместо теб ..Така и добротата в любовта трябва сам да си я усетиш, като топло и светло чувство в сърцето си .. за да знаеш какво е ..Сам трябва да усетиш силата на вълнението на тази изпепеляваща страст, която те разтърсва и изгаря, като въглен менталната нечистота.., въглен които жигосва със съзнателна чистота ..завинаги спомена от момента в съзнание.. в състояние на светлина и топлина ..излъчващото се в мислите в чувствата, в словото в делата, в тялото, в плътта … Сърцето ти се учи, чрез всичко това да обича и да познава своето и чуждото израстване в обичта ..но .. но .. но …
Но това може да стане само ако си позволиш да обикнеш нещо или някого в живота си и света ..Само ако имаш силата до обикнеш и търпението да приемеш и опознаеш единното в себе си и отсрещната страна ..да го опознаеш и да го обикнеш красивата страна на живота ..да го допуснеш в себе си, като радостна, съзнателна съзерцателна светлина .. Да го допуснеш до себе си и да го приемеш в живота си ..Така, че истински да те е грижа за него да ли то вехне или цъфти с нещо в мига .. Да усещаш болката му, когато то го боли .. да те боли и теб заедно с него .. да те прорязва ..да нети оставя на мира докато не направиш нещо специално за нещо то да цъфти ..Да ти е тъжно и мъчно когато ме е тъжно и мъчно на него .. за да правиш нещо то да се разведри …Да има съзнателно силата да се усмихваш, когато се усмихва и то .. да се смееш заедно с него .. да пееш, когато пее и то …Да можеш да го правиш и безусловно за други ..да се раздава .. да се разпространява …за да се множи всяко добро .. И по този начин някак си да намираш в чуждото своето щастие своето….Понеже с грижата ти за него и за цъфтежа . ..то някак си да бъде радостно, щастливо, добро … Правейки то да бъде все по – добре и по добре ..ти караш сърцето ти с доброта в любовта да цъфти, .. като красивото цвете в градината на душата в словата, с делата ти ..а когато то разцъфва, разцъфваш заедно с него ти … защо сте станали с взаимната си любов едно общо неразделно цяло .. Едно общо голямо единно сърце, което бие с общ чувствен ритъм, като едно ..
-Сърцата ви бият като едно .. нямам думи ..като едно… като едно .. като едно изчерпа изцяло описанието на случващото се в диалога ..
-С грижите за нещо и някого светлината на добротата в сърцето цъфти .. с грижите за някой и нещо красиво и светло .. така, че то да бъде добре да не страда .. и да не го боли ..да бъде щастливо и в доброта да цъфти със светлината на радост и в щастие да те озари .. в сиянието си да ти се отблагодари .. ти се научаваш да чувстваш и да усещаш в себе си другите .. и от болката и страданието в радист и щастие на другия да растеж … научаваш ва виждаш, да чувстваш и да усещаш, чрез топлината и светлината в добротата на любовта, която идва от другия, чрез благодарността му цъфтежа и в себе си ..
-Научаваш сърцето си да чувства и да усеща, чрез чувството, което идва от сърцето в другия … да усеща сърцето му дали вехне или цъфти .. да затаява дъх и затаения дъх да прави мигът вечност .. вечност в която сърцата ви започват да бият с добродетелна чистота в едно..
-С грижите който правиш да разцъфва красивото цвете красиво в душата на другия, разцъфва и твоето … и те стават в цъфтежа едно .. толкова е поресто .. .
-Добротата в любовта открадва сърцето ни от властта на ума .. другото си става само ..
–
ако желаете да получавате информация за книгата Красивото Цвете при написване и на други глави и за заявка при отпечатването й емайл на bookforyou@abv.bg