27 Разбулването на тайната …

Hrrisstoo Ico Aumennna Из Красивото Цвете на Светлината

27                                                                                                                           27 Разбулването на тайната …

Внезапното прозрение .. Какво става … Какво става а … Цъфти ли цветето …

Сега винаги е в повече от както е писано, че е било преди … много, много повече … въпреки, че пак е същото и се повтаря …  докато книгата не се появи ..

Ето го и краят … а краят се появи в началото.. Първото нещо, което написах в първата ми книга беше Началото на края .. но това е друг филм .. Като на шега изминаха две години откакто започнах да пиша тази странно красива история .. а сега вече станаха осем .. а не се знае може да станат и повече .. но  при писането на тази глава тогава вече бяха две .. Пишех я таз книга на етапи с прекъсване от зад напред .. разбъркано, както ми дойдеше …както го чувствах в момента… правила нямаше .. Писането не състезание  .. писането е път … Просто я пишех ..Мира не ми даваше…не ме оставяше…но никога не знаех защо .. знаех само, че нещо отвътре ме караше ..все едно трябваше и нещо спешно се налагашe …а нямаше какво .. Какво да ви кажа беше ми забавно и без това нямах друга по спешна и неотложна работа ..забавлявах се ..израствах, чрез писане …пишех трещях…Беше ми най – смисленото забавление от всичките … Не знаех какво точно ще напиша когато започвах ..Просто започвах да пиша за живота си, чрез живота на цветето …няма как да опишеш нещо което не си .. Описвах, кога вехне в мене и кога то цъфти … Описвайки го от различни страни в разни страни историйки от живота си  ..  Без да знам какъв ще е краят на всяка.. дори и на книгата.., а и не  мислех за него …бях го оставил за най – накрая, като някакво гениално си обобщение .. Просто си пишех…забавлявах се …Продължавах да пиша .. а то милото цвете с писането изресваше, като осезателно присъствие на съзнание за красивото с всяка написана нова глава …

И хоп … изведнъж края .. неочаквано дойде някъде в началото … А аз .. Аз още не я бях написал изцяло нито една глава .. нито въобще цялата книга … само заглавия на главите някак си скицирах, като инженер скелета …

И хоп .. айде …изведнъж .. сега пък ето и краят .. изведнъж историята ми свършваше .. преди още да беше започнала …Забавно а .. Но това сега май няма голямо значение … Сега винаги преживяното, осъзнатото беше в повече от преди …

Та ви разправях .. Докато пишех тази история не знам дали беше естествено … но бях вече мъничко побелял… по мъдрял нещо или поне така си мислех .. забавлявах се с фактите доколкото можеше .. Но се бях отчуждил нещо с това писане .. то е малко щастливо самотен процес ..бях се по отделил от света на другите …от своите приятели .. на всеки се случва да си направи малко рецензия … Търсех истината .. търсех истината за себе си .. търсех истината за своята крехка романтична душа  .. Да ви кажа и аз не знам какво въобще търсех … но знам със сигурност какво безценно съкровище намерих…  Намерих съзнателното присъствие в себе си как цъфти, като красивото цвете в душа ми … В търсенето си бях започнал да прозирам малко по малко точно, каква му е тайната .. но като, че ли нещо малко изпусках .. нещо както, че ли постоянно малко ми отбягваше .. Знаех какво го кара да вехне и какво да цъфти .. Бях го разкрил, като проявление в своя свят и светът на другите .. светът в които исках винаги да живея .. беше свят в който цветето да цъфти  .. Но все още, като чели нещо винаги ми отбягваше .. все едно съжалявах за нещо.. Изпитвах странна неосъзната тъга .. Утешавах се, че може би това не е тъга това е от пътя ..И всичко, което чувствах дълбоко в себе си е някак си, като наслагване от умората на дългото изморително писане … заблуждавах се .. но както и да е  …

Много обичах вечер, когато заспивах да съзерцавам мечтите си ..все едно започвах да ги пиша въображаемо, като главите от книгата …И когато вече заспивах и се унасях …да си ги домотавам в съня .. Беше странно вълнуващо …да видиш осъществени всичките си желания, стремежи, мечти ..И всичките да ти се усмихват, като вече осъществени от бъдещето, като сияйни вълшебни звезди .. Осветяващи с надежда в тъмното пътя ми .. А сънищата … сънищата ми магично се преобразяха…Ставаха от само себе си някак пророчески ..приказни .. .съзнателно живи . красиво приказни .. по хубави от празнични дни .. Цветето в душата ми постоянно цъфтеше …А аз се усмихвах заедно със своите осъществени желания и мечти …

Но когато се разсеях…когато се разсеях с нещо странично …и то само за малко…само за малко да не следях внимателно, какво прави умът ми по диктовка на егото .. Приличащо на малко безнадзорно оставено на произвола на съдбата дете ….Като понякога това не се случваше доста често …но беше достатъчно да не осъзнавам в момента как реагирах остро .. строго критично и отрицателно и то за съвсем дребни неща .. Не осъзнавах как зациклях в едно негативно си повторение, като пропадане в кален дълбок коловоз ..  Потъвах бавно полека в тресавището на психиката в блатото, изцапвайки сиянието на душата си с кал … и така постепенно се изгубвах за себе си в ежедневието на грижите и проблемите .. А сиянето на блясъкът на искрените усмивки в очите ми се превръщаха в тъжни солени сълзи ….

И така всеки ден всичко постоянно се повтаряше отново и отново все едно и също .. нищо различно .. Докато една сутрин не се случи нещо изключително ..Изведнъж се разбули тайната на загадката, която криеше цветето да вехне и да цъфти … Внезапно прозрях краят…В едно обикновено въпросче сумтях да уловя изключителното прозрение, което някак си преобърна каруцата … и повече нищо не беше същото … Една сутрин се събудих се с една завладяваща ме мисъл която постоянно се въртеше в главата ми .. Е не беше гениално велика, като мисълта с която се събудих една друга сутрин ..С която направо ми се разбиха представите за красивия ергенски живот …”Човек и добре да живее се жени” .. направо беше покъртителна за едни Дон Жуан ..но както и да е …това беше отдавна … По интересното беше в случая, че след тази мисъл останах сам ..а дотогава имах дългогодишна постоянна приятелка .. Странно а ..какъв обрат това между другото..

Та тази сутрин мисълта която се въртеше постоянно в главата ми звучеше така …”ТИ си отговорен за своето щастие .” …”ТИ си отговорен за своето щастие .” …”ТИ си отговорен за своето щастие .” е имаше и ехо разбира се .. където има огън в чувствата и мислите има и дим …”ТИ си отговорен за своето щастие .”ти си отговорен за съдбата си “ “Ти си отговорен за своите желания и мечти “ ..Ти си отговорен за това в което винаги си вярвал .. за това в което винаги си мечтаел ..за това в което постоянно си се надявал и си очаквал ..а си предал .”  НЕ оставяй огъня на страстта да изгасне  ..Не оставя отъня в сърцето ти от само себе си или от нещо да се погаси .. Направи нещо …Направи нужното  .. Не допускай живеца в душата ти да повехне и да се изпари . .Направи нещо ..не се оставяй на течението .. Не оставяй статуквото да те съкруши … Направи нещо ново различно, нещо разтърсващо и вълнуващо направи …Запали огъня …Запали огъня на страстта в кръвта си .. в себе си  .. Накарай цветето в душата ти и въображението с настроението ти да разцъфти ..да разцъфти .. да разцъфти …Ехото бе оглушително и си кънтеше по цял ден от ранни зори .. Та някъде там между тези галещи ухото ми насърчителни мисли … Съзрях голата истина,  прозрях какъв беше ключът към тайната за цъфтенето ..в постоянното цъфтене на цветето в красивата ми душа да строи светлина  .. Най сетне разбрах каква беше загадката .. Разбрах как и кога всичко се променяше …И от този момент на татът нищо повече за мен не беше същото ..

Въпреки, че пак е същото и се повтаря …  но сега е винаги в повече от както е писано, че е било преди … много, много повече … докато не започнеш да правиш нещо отново някое ново желание сега да се появи .. докато не направиш нещо отново цветето пак да ти разцъфти …

И Всичко това, което внезапно прозрях там в мига … отекващо вътре дълбоко в мен …нещо в мен се тотално обърна … нещо изведнъж изцяло нещата променяше ….

Та за какво ставаше въпрос ..Понеже сме в края на книгата и не бързам да свършвам ..и затова го отвъртам още… мотая се . споко … малко търпение … Искам да по обтегна малко кордата… да по възбудя докрай любопитството … малко дразнещ съм зная накрая, но все пак по интересно е .. крайно забавно е .. но трябва да си има предел  ..и така продължаваме … е не друго  поддържаме възбудено живо и него.., ТО … въображението Ви ..цъфтежа му, ..да ви е цъфвало цветето  … жива да си ви остане магията .. а бе просто ви дразня …Голям чаровен сладур съм да знаете .. малко гад съм си … но от милите и симпатичните …скромно красивите,  диво необузданите, страстните.. дори и в словото  .. Добре де .. продължава ме ..

Та  … Имах едни приятел, не всеки е имал приятел и то истински .. ценно е ..

е … не .. това малко е грубо ..  и Все още мисля го имам … надявам се и за в бъдеще .. винаги… Скъп ми е .. приятел е .. а за някой хора приятелите са нещо голямо .. повече от семейството .. малко стана кръстника ..

Та така …след една наша чудна екскурзия до езерата знаете в Рила има ги .. на която бяхме и с други хора не само двамата .. та не бе за нас много свободно дивашко както сме свикнали в група с другите  .. Та там на това пътешествие малко доста за спорта се джавкахме .. хранехме се словесно и искрено .. изпаднахме в откровеност болезнена  .. приятелите са огладела предполагам го знаете … Виждаш някой дребни неща, който те дразнят от другия в себе си, и чрез него ги виждаш и осъзнаваш, приемаш ги .. в общението с другия всеки изгражда се .. теории и практики в живота .. какво да ви кажа забавно е .. Всякакви щуроти и глупости …та даже бяхме попрекали малко, пресолили манджата, случва се … бяхме Стигнахме до там ..та чак се бяхме пообидили, като малки деца .. случва се .. Даже се бяхме по отчуждили заради разни си там честно казано глупости .. както казах ..Случва се между близки приятели .. нали се обича ме …Приятелска ревност, загриженост..  споделяхме своето щастие, деляхме го приятелски и с другите в групата .. банално малко стана тука, но за въвеждане … повярвайте само така тайната ще се помни … с увъртане .. не за друго защото през това цялото време през, което разказвам личните си истории .. Цветето ви .. Въображението ви няма да вехне, а някак си живо ще е .., възбудено с образи и с истории някак си с тях ще цъфти .. със образи цветни и спомнени ще остане в съзнанието ви жива следа … а както вече знаете за цъфтенето .. цъфтенето много е важно .. нали …

Та … След това…, като се върнахме и прибрахме ..и като върнах лентата леко назад в паметта  ..докато гледах снимките от това чудно наше си приключение, с хубави преживявания и много красиви гледки и хора, места …там някъде между спомените в мислите ме ..ме  осени мисълта …Просто от никъде… докато разглеждах снимките от салоните на които се виждаше колко голяма беше помежду ни магията .. незримата връзката в добротата на радостта … Една сутрин с посрещането на изгрева… имаше някаква мистика … имаше малко облаци и мъгла .. но там в мъглата душите ни бяха някак си заедно слети, сияещи, светещи… Вълнуващо е през мрачните облаци да просветне в душата ти лъч светлина с радостта .. и с изгрева слънцето да изгрее извътре с нещо в душата ти … така е със вътрешен изгрев се ражда светлината във вяска душа… Късмет .. така говореха другите .. Такъв ни бил късмета …  да дойде там на върха на високото в облаци  … да в ОБЛАЦИ и да си когато си на върха … Да ама не … не и за нас.. Ние да спрем радостта заради някакви облаци .. веднага си сложихме розови очила .. Розови очила, който повярвайте всеки от нас с усмивка на лицето си носи и в себе си допуска визия само с розова светлина …,чрез и през които виждаме Светлината на красиво в живота навсякъде ..в другите в себе си в природата .. щастливата светлина … В щастливите сърца ..цъфтят розите… рози от доброта, като красиви цветя светлина ….. а в душите ни вътре със тях със светлината на любовта в радостта с доброта слънцето свети и топли телата в ежедневността. .. В извора на всяко братско приятелството извираше светлината от любовта в радостта с доброта ..от това, че в този съкровен миг бяхме останали верни на щастието и радостта .. светехме заедно … Седяхме в мълчание на ръба на една високо отвесна стръмна скала … А пред нас се откриваше бездната … В мъгливата тишина на съзерцаващо .. проявленията на съзнателната светлината в сърцата и в ума ..красноречиво ни шептеше неизлечимото без слова … Там в мълчанието на тишината всичко магично е … приказно ..  Осъзнаваш Вселената вътре в себе си едно си с цялото великолепие на света  … а с приятели споделено .. Всичко вълшебно е … толкова рядко и ценно нещо са те, че направо безценни са … скъпоценните камъни в живота ни .. И за това с тях трябва да споделяме най ценното ..съкровеното  .. Доволството на блаженство .. насладата на мига …

Май се по отплеснах доста . .но все пак това са приятели а …..Та какво исках да ви кажа с всичко това .. А да …разбира се .. разбира се…Исках да ви кажа това, че и вие сте ми станали вече приятели ..приятели а. .Приятели завинаги щом сте си направили труда да ми купите и прочете книгата …. За което най искрено Ви Благодаря .. заслужава си .. повярвайте .. А аз продължавам да съм все още същия чаровен сладур и все още не искам да ви кажа какво е разковничето на тайната на това кравичко цвете …Е все пак е края на книга а това си е оправдание  .. и не искам толкова бързо да свършва .. просто така .. и тя ми е скъпа, като приятел .. в последните две годи най много съм си общувал с нея ..разберете ме с това …..А и сигурно си има друга причина за това мотане .. но накрая сигурно и вие сами ще я схванете .. .Ако се запитате защо се размотава тоя и ни размотава така …Продължава ме …

Та този мой приятел .. вече разбрахте за мене какъв … Винаги като се видехме с него.. ама винаги казвам … И това ми направи впечатление в периода докато пишех книга …..Винаги .. винаги ме питаше ..

-Какво става а.. какво става ..и ме гледаше някак си … за да не го обидим ще кажем, че на мен ми звучеше и ми изглеждаше някак си доста дразнещо… с това .. Какво става а .. какво става … ама много .. много ме дразнеше … Сигурно беше защото не всичко в живота ми беше както трябва и не всичко ставаше както го исках да става … Освен книгата ми … друго нямаше …но и тя все още беше донякъде ..не беше завършена …А той.. като се виждахме постоянно все ме питаше .. Какво става а.. какво става ..

А аз какво да му кажа .. Казвах му …

-Нищо … Какво да става ..какво можеше да става .. Нямах постоянна работа .. какво изпаднеше .. Бях сам  донякъде .. нямах постоянна приятелка .. Нашите ме гледаха, аз пък се грижех нещо за тях така се налагаше .. живеех, чрез хората … е ходех си на горе на дуло понякога .. някой ме водеше ..живеех някак безделно .. безцелно  .. по цял ден с нещо си упражнявах сърцето, тялото, гласа и ума … Нямах си друга работа  … пишех си книгата … рисувах си .. образовах се … тренирах .. и доста други неща … Не знам май всички мислители и писатели остават в живота си в такова някакво положение  .. в нищото … за да могат да съзрат какво е и от другата не толкова розово свела страна .. да видят  ..  разни други неща и страни от живота .. много не радостно понякога може да е това  .. но само ако си бил в такова някакво положение разбираш какво е и другото .. ценното .. важното .. когато загубиш сигурността ..

А той ..

-Какво става а … какво става ..

-Е ми нищо ..какво да става …нищо не става .. нищо …леко намръщено ..тъжно му отговарях някак си троснато .. Какво да става …започвайки ей така от само себе си да му разказвам с вълнение историята на  поредна измислена от мене глава .. която бях написал по написал от книгата … Нали и той беше едно от красивите цветя в живота ми …С удоволствие му разказвах за обсебващия къртов труд, който полагах при писането ..Като непосилен труд за десет черно работника  .. постоянна десет дванайсет часова концентрация, като при хирургическа операция … и то просто за здраве .. просто така .. Не ядеш .. не спиш .. изгубваш представа за времето .. забравяш за себе си за грижите ..за проблемите ….изгубваш се  .. Изтощително до краен предел непосилно и трудно повярвайте ….Но беше магично.. вълнуващо ..иначе не би ме изпълнило цялостно …с нещо такова да се само изцедиш до краен предел .. Никога не знаех защо го правя и какво ще стане накрая … Ще се получили  .. Защо ли с такова нещо си губи човек времето .. с писане и да не знае дали ще е имало за какво .. Ако не друго ..то поне се занимавах се ..забавлявах се … осъзнавах се ..разбирах, чрез писането някак си себе си .. другите ..живота .. света .. разкривах какво сме в същността си  .. изследвах процесите цялостно .. друго тогава за правене по важно нямаше .. какво ми оставаше .. малко или много бях по образование инженер ..

Но дори и да цъфтях от удоволствие докато му разказвах за книгата .. за живота на цветето …

Това негово питане …

–  Какво става а … какво става .. все още ехтеше в мен и ме дразнеше .. И болезнената картина от нежеланото в настоящето пак се повтаряше .. И всичко това предизвикваше в мен някаква неосъзната болезнена неосъзната тъга  .. Някаква неясна за мен дълбока тъга премесена отчаяние ….А аз какво мислите правех в този така приятен момент .. как какво ..Гаснех… Вехнех ..Спирах да цъфтя .. Намръщвах се .. Още повече зациклях в повторението на нежеланите картини в ума .. а това разпалваше неосъзнато гнева ми и ме влудяваше .. Търсех смирение .. за всяко несъзнавано отрицание .. Покаяние .. трябваше ми отново покой и летеж ..та пак да се върна към писане … А писането не става с отчаяние.. трябваше пак да цъфтя .. да светя и в писането си да горя .. че то писането на книга нищо ли е … писателя е малко инвеститор във времето .. дори и тогава да не се виждаше, какво е голямото .. имаше път да вървя .. и още вървя .. за да стигна до нещо в нищото …

В последствие запънах да прозирам къде ми беше грешката .. В това .. Е ми нищо ..нищо не става ..Нищо .. Болезнено и глупаво се съсредоточавах… отново и отново пак върху Нищото .. върху Черната точка на белия лист .. без да виждам голямото бялото в перспектива на времето в туй що се правеше .. Съсредоточен само на черното, когато ме питаше когато ме питаше ..какво става .. какво става .. Вие как мислите . .. какво привличах към себе си …още и още и още от същото ..нищо .. Такъв беше закона .. а той ми даваше още и още от същото …Нищо …

Трябваше да забия в нервно лингвистичното си само програмиране .. да само анализирам реакциите, емоциите си, чрез словото .. чрез видимото и осезаемото да съзра невидимото .. фокуса в мисленето си .. тук не става въпрос за сантименталност повярвайте .. винаги съм бил психично подкован реалист ..  говорим за голямото ..за невидимото проявление на съзнателността и несъзнателността във видимото .. и как се проява в нас .. как действа … закони и принципи .. ситуации .. на основа на лични истории .. да се огледат от някоя друго страна .. да видим как нещо цъфти и свети .. гасне и вехне в нас  …. продължаваме ..  продължаваме с нищото … а нещо в нищото си е вече майсторство … а процеса на израстване в цъфтежа си е цял живот ..

Това нищо.. като се замисля беше по подходящо, като отговор за някои други ситуации за други неща …Трябваше да го използвам само при загуба… и при болка … при болести ..Та Нищото да е полезно за нещо ..

Нищо … Нищо ти няма ..така беше правилно да се казва при болест.., при загуба да не скърбиш, …при болка ..да не и обръщаш никакво драгоценно внимание …да бъде изоставена от теб болестта …а тя обидена си заминаваше щом чуеше .. Нищо …Не и се обръщаше никакво си внимание ..Грубо а  .. Но при тази обща за мен ситуация …Една дума .. едно Нищо ..  един отговор и спираше цъфтежа на вътрешната ми светлина ..

-Какво става а … какво става.. питаше …

– Е ми нищо  .. нищо не става …нищо ..и нищото ми даваше още и още от същото .. .нищо …това е .. няма какво да се лъжем … Спирах някак си да светя . да сияя и да цъфтя ..

Нещо трябваше да се променя .. Нещо трябваше да направя … Но първо трябваше да започна от отговора си .. От отговора на това дразнещо ме  Какво става а … какво става…трябваше да отговаря с нещо подобаващо му така.. С някое мое блестящо, проникновено прозрение за живота … като за правилен отговор с която да продължа да цъфтя .. Цъфтежа е важен .. Вдъхновението .. няма как без мечти в отчаяние да летя .. Когато си радостен и щастлив изцяло успешен .. лесно е  .. Голямото е да го правиш, когато го няма всичко това .. когато си паднал .. когато си смачкан … Отново да се върнеш в играта .. да си вдигнеш главата .. да продължиш все едно нищо ви няма  … Отново да светиш и да сияеш отново, наново живота си, когато е трудно и  мрачно да претвориш … да цъфтиш ..  Не говорим, че просто трябва да приемеш нещата и да действаш по целите да ги постигаш една по една .. важно е да цъфтиш в трудността …

Има нещо друго освен това главното .. постигането на целите .. И винаги започва всичко малко много преди това .. важно е .. малко сантиментално е .. но е много съществено .. фино е .. цвете е .. деликатно е .. а и когато повехне .. малко трудно се връща отново към цъфтеж .. забавление, настроение и игра ..

За цветето трябва си трябва и градинарство .. малко внимание .. грижа .. и леко ментално, словесна, емоционална игра … Да режисирам кадъра в ума .. да го проиграя отново диалога и ситуацията си мислено  .. Представях си нежеланото по начин желан  .. но винаги подхождах някак си по усмихнато .. дори и да не ми беше много до смях ..  Представих си как той отново ме пита и пита пак същото …

-Какво става … какво става .. сега .. а…

И Аз как .. какво трябваше да му отговоря … за да не спра да цъфтя .. дори и ситуацията да си имаше основание та вътрешно да се съкруша .. Имаше нещо по голямо от това, което се случваше, като нищо о..

-Е ми какво да става .. какво да става ..нищо .. нищо .. но книгата ми ставаше все по хубава .. Какво да става ..какво да става .. Ставаше все по хубаво … Става все по хубаво .. и ще става все по хубаво .. Това май беше за мен правилния и точен отговор .. а Отговора сам си дойде …Това е .. Всичко бе скрито в миналото всичко бе в живота ми от преди това …

Чувството за красота беше много силно възпитано в мен още от детството .. Каквото и да правех го правех така, че да изглежда поне малко по красиво и по добро от колкото е било преди  .. Дори и като говорех и пишех се стремях изказаното и написаното да звучи някак красиво в мъдростта .. Не зависимо от темата в мисълта .. Във всяко нещо, което правех влагах душата си .. Правех го така, че да ме прави някак си с нещо по щастлив .. да ми доставя малко повече удоволствие нещото което правех търсех творчеството ..моментите на игра ..а като се замисля и душата ми си цъфтеше ..от такова едно отношение  ..Красотата е извор на радост .. а радостта малко и ли много те прави малко щастлив ..но това се беше формирало някъде в детството ..

Когато някога правехме нещо заедно с баща ми докато работехме …той все разправяше ..

-Като правим нещо.. дай да го направим, както го правят хората ..както се прави ..като трябва да се направи ….с малко желание и мерак .. Не да се излагаме с туй що правим .. Не го правим на друг .. не го правим на комшията .. За нас си го правим ..трябва да стане хубаво .. за да остане хубаво и във времето …за да му се радваме след това, като го гледаме …Така и го правехме след това .. влагахме сърцата ..  душите си ..

А той по време на работа все спираше да изпуши една цигара … тогава си беше Пушач ..разбирате …Но като спираше да изпуши една цигара .. се дърпаше малко по настрани и гледаше .. Просто да види … Да види Какво Става .. какво сме направили ..и като беше хубаво ..казваше ..

-Е ми Става много хубаво … Става все по хубаво .. и беше много доволен от работа ни .. Направо си сияеше от щастие .. колко му трябваше на човека да е щастлив .. Да е доволен от работа си и да вижда как става все по хубаво …

Това, качество за хубавото естетичното и красиво изглежда го беше наследил от дядо ми … неговия баща .. Дядо ми Христо, Бог да го прости беше голям човек …Човек с голямо Ч единствено на него си позволим да спомена името в книгата ..заслужава го… И не го казвам само защото ми е дядо или защо ме беше научил на много неща в живота  …Казвам го защото в някаква степен беше един вид вълшебник по отношение на живота ..Вълшебник във всяко едно отношение .. Можеше да направи нещо от нищо ..и винаги го правеше… Беше направил няколко къщи от непотребни на пръв поглед неща .. от отпадъчни материали на други съборени къщи на пръв поглед непотребни неща  .. но когато човек има огромно желание, въображение и мерак ..начин винаги имаше .. Любима реплика му беше .. Номера е да го направиш без нищо …От нищо нещо да стане .. Да го направиш, без да го имаш, като възможност ..само със силно непреодолимо желание .. Като има … Като има всеки знае и може … А за това другото от нищо да стане някак си нещо и желаното .. се изискваше много вродено усещане.. майсторлък …

По професия беше майстор дърводелец ..споменавам го, не за да си помислите, че беше голям майстор, а защото от там сигурно се беше научил да бъде майстор по всичко ..Майстор по отношение на всяко нещо в живота си ..Откъдето сигурно донякъде и чрез баща ми го беше предал и на мен .. Най – ценното качество на големите, на светлите Българи героите на нашата мила страна .. намиращо израз в дребните хорица .. в непреклонността им пред никой и нищо светла душа .., в непримиримостта им пред тежкото,  трудното ..  на ситуацията установеното с времето на матрицата на статуквото на епохата и бита .. установеното от преди в сегашното случващото се, когато се изправят пред трудността .. Непреклонността на тяхната непокорна, волна природа стремяща се към растеж и развитие към вътрешна съзнателна съзерцателна светлина ….Не просто шопски инат .. това си бе израз на тяхната чиста и добродетелна светла душа, жадна за творческо проявление в живота .. жадна за светлина …Една вродено горда, духово светла и извисена, независима и неприкосновена в чувствата и в дела, в словата и мисълта светла душа … Не търпяща условности от никой н нищо над себе си .. свободно и творчески да проявява идеите си в реалността … Една душевно красива в проявлението си, духовна вътрешна чистота .. Израз на вековната природната си мъдрост и доброта…Една неподражаема изтънченост във всяко едно естество в което се проявява живота .. с изявено чувство за естетичност и красота…

А между другото и баща ми си имаше професия ..беше си печатар.. ама беше съвсем от друго тесто  Биваше го повече в това да съдейства и да помага с работа и присъствие …да раздава изцяло своята благородно красива душа … Имаше повече желание отколкото способността да владее изкусно на магията в живота от нищо нещо да прави някак си чудеса  … Но и в чистата страст на едно желание да помагаш с каквото някак си можеш има голяма естетка и вродено чувство за красота .. Но да не се отплесваме повече с близките ми и да минем по същество към по съществените в книгата ми неща ..

Та какво ми остана за спомен от дядо ми Христо преди да си отиде от този свят завинаги .. Той ми завеща най важното нещо, което може да се завещае на един внук ..Мъдростта .. Отношението си което имаше към живота ..Нещо, което изцяло ме изгради в живота .. Изпълни го със смислена естетическа красота, светлина която да търся в деня … И така .. ето тука някъде бе скрита за живота поуката …

Когато дядо ми лежеше на смъртното си легло …и се беше вече предал …Изнемощял от годините в битките от всичките житейски войни, които водеше като всеки дребно голям човечец в живота си…Най накрая се беше вече смирил, възвисил, беше приел неизбежното…края си ..Беше се предал на покоя …Смирил се бе в себе си ..успокояваше дивия и непокорен дух … връщаш го отново към живеца на младостта … Беше приел небесното в края на живота си .. Чакаше  в гордо спокойно блаженство смъртта … май беше готов за едно ново начало .. но това беше някак си между другото … Взимайки с радостен дъх на наслада последно сбогом с живота си … той се наслаждаваше на красивото на онова, което не се виждаше от непросветените в мига …

Защо ли .. Защо ли някак си, се беше предал … и не се бореше … Не за друго, а защото жена му… неговата светла и неизменна муза … Неговото красиво цветенце ….Негово слънчице в живота .. Баба ми… Вече я нямаше .. и нищо в светът му за него без нея нямаше вече с нищо значение … Каква любов .. каква прямота в отношенията си .. каква чистота … Понякога живота има някакви страни примери за сърдечната чистота на общочовешката доброта … Какво по своему между двамата имаха някакво свое си .. тяхно си .. наше си ..шопско си ..самобитно си .. неописуемо по характера си тяхно си ..семейно си някакво щастие .. Не истина … просто да ги гледаш от страни и ..  ..  … .. както и да е .. хубаво е да  знае човек, че имало и такива някакви хорица .. та да продължим ..

Какво стана тогава там да се върнем отново към разказа … Както си лежеше дядо ми някак си на леглото си .. чакайки в спокойно блаженство смъртта .. Наслаждавайки се на последните си мигове от живота просто така .. Аз имах привилегията някак си тогава да съумея да видя .. тази някак страна картина от идилията на живота в реалността … и някак си да съумея в унеса да съзра как недогасващия блясък в очите му все още жадно блещука, като на новородено .. но при него беше за всяка скъпоценна капка дихание оставаш живот .. И ей така …не знам защо .. от само себе си ..при странната гледка на тази странна картина от живота .. В очакването на края му… Изведнъж ми дойде от вътре някакъв странен пронизващ импулс да извлека най-ценното и най-скривеното от този безвъзвратно заминаващ си от нас живот .. Въпреки тази страна гледка на очарователна безизходица ..не се оставих да ме погълне чувството за неизбежност в примиримостта … Жаждата ми за живот беше убийствена .. Виждах някак си в тази грозна картина невидимата крастата на живота в присъствието на съзнателността .. Не можех да я оставя да умре в мен заедно с тъгата и скръбта …Знаех за безсмъртието на живота .. Вкарвах в невероятни за другите страни неща …Просто не им се оставях да ме потиснат .. вътрешно за всичко преживяно с дядо ми до този момент Благодарях …и тези си вътрешни ми терзания си промълвих .. казах си  ..

– Христо  …  Ако не го направиш сега ….то кога .. каква ще е вероятността да го направиш и после .. Нещо мира ми надаваше и отвътре постоянно ми пискаше . .Направи го.. Направи го .. Не изпускай възможността…после няма да я има .. после е само сега .. Направи го .. направи вечен мига .. И веднага легнах с трепетно болезнена нежност до дядо ми .. Усещайки, че той вече го знае и чувства, че не може да се спре с нищо непредотвратимия край на смъртта .. И го попитах ей така, както го чувствах…Гледайки го право в просълзените му от неизказано щастие за близостта ни очи ..

– А бе Дядо … Може ли да те питам нещо ..

– Може … и ми се усмихваше в себе си някак топло и насърчително … с доволното си любопитство  на любящо просълзени очи …

– Така, като се замислиш малко … Какво за тебе е най-важно по отношение на живота .. и го попитах с такъв интерес в своето любопитство все едно съм най-големия журналист на света ..

А той без никакъв размисъл най-естествено реагира така  ..

-Ха .. Най-важното нещо по отношение на живота .. Оставяйки учудено доволен от странността на въпроса в такъв сакрален за двама ни момент.. Гледайки ме с грейналите си от страст просълзени от неизказно щастие красиви очи .. съвсем спокойно ми отговори ..

– Най важното нещо по отношение на живота е .. Всеки ден да правиш по нещо … Всеки ден да правиш по нещо ново за придаваш нова стойност в измерението на своя живот … Всеки ден да правиш нещо за да вървиш напред и нагоре …Всеки ден да правиш нещо за да правиш живота, които живееш с нещо по добър и по красив … И го запомни добре .. И ден да не оставяш да минава без да направиш нещото … нещото ново по отношение на смисъла на своя живот .. Това е формулата .. това е формулата на живота ни да стане с нещо по красив и по – щастлив .. по светъл и по – красив ..

След такива думи  …Блясък в очите му от огъня горящ в страстта на думите му …с щастливите сълзи се усилваше все повече ..А аз не знам как съм го гледал.. дяволито .. доволно .. нахакано ..Бях си зевзек ..бях си зевзек и си оставах и в такива моменти докрай …И след такива изчерпателни думи пак продължих с въпросите си в усмихнато дяволито си остроумие .. Трябваше да стигна докрай да се извлече най-важното.. Нали винаги търсех в хората с които се срещам каква беше тяхната истината по отношение на живота .. търсех винаги как им цъфти цветето .. с какво … Не се свених и тогава пред нищо и продължих си по своему… Не можех да го оставя да си отиде ей така от живота ми без да съм извлякъл имането си .. най-важното от него натрупания опит на мъдростта .. Светлината, която го е водила през живота му, когато е бил в тъмнина …

– И сега, както си вече накрая ….Как е ..как е ..Как се усеща живота   .. гледайки го усмихнато дяволито щастливи .. благодарно .. доволни .. жадни за живот просълзени очи ..

-Като яденето на зряла любеница е ..( любеницата е диня ) … колкото по ядеш толкова по сладко ти става ..и ти се яде все повече и ти се услажда ..услажда  .. Става ти все по хубаво  с яденето .. Така е и със живота моето момче .. колкото повече живееш ..толкова повече ти се живее и ти става все по хубаво ..

Бях потресен след такива силни думи .. Невероятно описание .. какво разбиране .. какво усещане за живота .. И то от човек, който се беше вече предал на покоя .. който се беше примирил със съдбата си .. беше приел края си … И спокойно в блажена наслада изживяваше последните мигове от живота си в компанията на внука си .. Покъртително .. накрая го разбираш колко е бил голям и отвътре .. как и с какво е горял ..

Същото направих и с баба си преди да си отиде от живота .. Но тя ми каза за онази женска сакрална страна .. За това, колко е важно за глупости ..за дребнавости да не се караме ..а да се разбираме един друг и да се обичаме .. за това, колко е важно да имаш сродна споделяща те душа за другар по пътя в живота .. това може би беше най-важното .. но тук говорим за съвсем различни неща .. е да пак е свързано с цъфтенето но в градината с другите цъфтящи, като нас същества …

Но все пак да кажа и две думи за майка ми .. Майка ми .. майка ми, ми беше дала радостта и любовта на добротата и чистота на любящо и живо, туптящо и светло, красиво и топло сърце .. а това май беше достатъчно за да го има всичко останало ..

Та сигурно може би и оттам …от този съкровен прощален разговор с дядо ми .. някак си ми дойде мисълта в ума, като за отговор на това адски дразнещо ме … Какво става а .. повярвайте ми, когато си в нищото на несигурността.. леко, като бодил на роза боде .. и не виждаш красотата на розата .. когато те питат тогава …Какво става ..Какво става а .. думата те боде и не вдишваш красотата на розата в своето сърце .. но ..

Но всичко е път .. всичко е процес на израстване .. на процес и на израстване на нещо вътре в нас .. дори и бодли да има розата в сърцето ни .. ако сме благодарни за дара на красотата и аромата й .. тя ще си остане за нас роза ..и няма в и с недоволството си да я мислим за бодлив трън …

Най накрая знаех със сигурност как да продължа .. знаех как да продължа диалога в ума си ..След, като вече знаех от къде идва силата на тези простички думи …Какво става .. какво става а ..които някак си ме бодяха, като трън на бодил … но се дръпнах от тази реакция и съумях да съзра в тях мъдростта на красота й .. аромата на розата ., която разцъфна в словесността .. и тогава цъфтейки в словесността си .. с доволна усмивка му отговарях ..

– Става все по хубаво .. Става все по хубаво …и просто цъфтях … и се опитвах да му отговоря с блясъка в очите, които имаше дядо ми .. когато ми каза тези думи запечатили се в ума ми, като от въглен в плътта .. безценни за мене слова …и с тях му отговарях в цъфтежа си ..

-Е ми какво да става …какво да става ..Става все по хубаво ..И това ме караше леко да се усмихна и да продължа да се усмихвам след това, заради това, което ми казваше дядо ми  .. И когато му ги казвах …винаги като се видим … започвах да се усмихвах така, че да ми става все по хубаво .. и усмивката ми постепенно придобиваше сила .. Усмихвах му се някак си дяволито… замислено… замечтано .. Представяйки си много ясно пред себе си как в усмихнатия поглед на взора ми всичко в живота ми ставаше по хубаво и все по хубаво.. като на филм …Представяйки си ясно и осезателно как всичко за което мечтаех беше вече станало .. Представях си го, като вече осъществен факт…И вярвах в него така силно, както вярвах в себе си .. Знаейки, че всичко което мога да си представя сега и да го почувствам осезателно като усещане, вече ще се е случило за мен, като един възможен варят от бъдещето.. Малко или много всички откриватели правят това .. въпреки мнението на другите … И това ме изпълваше с такава дързост …такава страст и сила ..,че ме караше отново да се върна да пиша .и с мисълта да летя  ..Да полетя в мислете свободно …да продължа да мечтая .. Да имам дързостта да сбъдвам желанията си ..да преследвам мечтите си … Да ги изживявам една по една .. И тази дързост .. тази сила и смелост ми идваше от това, че цъфтях вътре в взора и в сърцето си ..че виждах ясно всичко, което желаех в усмихнатия взор пред себе си.. имах усещането за него ..Виждах ясно мечтите и желанията си, като вече осъществени там някъде в бъдещето сега …Просто си представях ясно и живо как всичко което поисках вече се случваше в момента сега .. все едно се беше вече случило в бъдещето… и всичко ставаше все по хубаво и по хубаво от това .. .А с Хубавото излъчване се привличаше още и още и още от същото хубавото в живота към себе си … Та даже и книга която пишех в момента със всяка нова глава ставаше все по хубава и по хубава .. А с тях все по хубави ставаха и предишните, когато ги преработвах и подобрявах отново наново уж все окончателно ..  бях стигнал някъде до средата на писането когато от само себе някак си започнах да съзнавам в себе си, че това беше едно от най хубавите и вълнуващи приключения в моя живот .. Което като го правех никога не ме оставяше и мира не ми даваше….Дори и да спирах за момент то ме караше да продължа да творя, да мисля за него и да мечтая.. .Осъзнавайки все по ясно и по ясно, че цялата ми май не беше да завърша книгата най накрая .. а да мога да имам още едно радостно вълнуващо прозрение и преживяване с писането на някоя нова глава … Та даже започнах да пиша книгата от зад напред за по интересно, както го чувствам как то ми дойдеше .. Дори сега когато пиша последната глава аз още не съм завършил написването на цялата книга .. още не съм написал най-хубавата глава от нея … Нея я пазя за най на края .. тя ще е гвоздея .. най-хубавата …най-мъдрата … черешката в тортата ..

Забавлявах се …разкривах скритите страни на живота по един увлекателно обсебваш ме начин… та аз владеех донякъде силата да цъфтя .. И колкото повече пишех …толкова повече осъзнавах силата на магията в себе си  .Осъзнавах как чрез писането в мен започва по лека, лека да израства едни нов живот ..Нещо красиво се възраждаше в мен за живот с любов…Ставаше все по хубаво …Все по и все по осезателно пред взора на погледа ми . някъде дълбоко в сърцето ми вече растеше красиво цвете на моята нежна душа ..толкова крехко .. толкава мъничко…съзнателното присъствие на съзнанието търсещо красота .. Аз все повече и повече започвах да осъзнавах невидимото му присъствие в живота си ..А когато се случеше да се самоосъзная, че нещо не цъфтя и не грея в момента, като трябва  .. се питах .. ей така .. на шега …

-Какво става …какво става .. сега ..а … Цъфти ли … цъфти ли цветето .. цъфти ли сърцето ти .. светили с радост лицето ти … Съсредоточавайки се върху това, което мислех и чувствах в момента .. върху невидимото присъствие на живота, които допусках да преминава през себе си и да тече през съзнанието ми … А правиш ли нещо …правиш ли нещо по въпроса то да цъфти …или не …ще го оставиш да вехне .. а ти ще помръкнеш и изгаснеш … а то ще по вехне в скръб в тъга все нещо винаги ще липсва в живота, важно е да не е това радостта .. И колкото повече се питах .. Какво става .. какво става .. толкова повече осъзнавах какво става … Ставах все по съзнателен за живота .. за цветето .. за това дали ли вехнех или цъфтях .. Осъзнавах, че когато съм съсредоточил несъзнателно фокуса на вниманието си върху нещо, което не желаех и мислех само за това, което нямам, не искам, не можех или не знаех …Аз се чувствах някак си зле .. не се чувствах много добре и това ме леко гневеше .. разпалвайки неудовлетвореното в огъня на страстта…А тези силни чувства, емоции привличаха още и още сходни, подобни мисли, хора, неща, които утвърждаваха все повече немислимостта ..не допускайки съзнателен слънчев лъч на усмивка в живота ..в мисълта на ума .. само болезнено усещане за дълбока неясна тъга ..И то милото мое цветенце в мен постепенно повяхване .. изгасваше за живота без радостта .. Съзнавах вече как действа цветето, како перфектен психо физично емоционално ментален механизъм … като една бленда на фотоапарат за светлина .. При радостта се разтваря, а при тъга се затваря и свива .. във всяка клетка и спира потока на съзнателна живина .. в чувствата .. в мисълта .. в делата и словесността … При сблъска на нежеланото с желаното в реалността … виждах нежеланото .. но не го ли приемах с разбиране осъзнаване .. а с дразнение и отхвърляне, .. с не съзнаване на синхронността в причинно следствената верига за всичко това, че не точно така, както го искам сега .. леко по угасвах във вътрешността … Само защото фокуса на вниманието ми беше фиксиран в черната точка на не желателното веднага зациклях в мисълта .. спирах живеца .. чувствах някак си зле от това …а то милото мое цветенце в душата ми вехнеше, страдаше в илюзиите на привидността  .. Само защото си бях позволи лукса …да си изгубя скъпоценното време от живота с глупости…и да се отдавам на слабостта, като мисля за това което нямах.. не исках… не знаех и не можех .. вместо да благодаря за всички други неща … Това беше при вехненето .. и трябваше да се изтръгне като реакция да се овладее и изкорени .. Не допустимо е да се обиждаш и сърдиш за нещо и на някой в живота ..на вместо да се усмихнеш на себе си и да се стегнеш и да си кажеш … О да … нещо вехна .. я да се поизправя .. да се изпъна ..да се усмихна ..да светна .. да цъфна във вътрешността .. А същото се получава и при напрежението, стреса умората, когато прекалено гоним целите и не оставяме малко пространство за почивката, насладата, красивото радостта .. но и за тях си има лек с разни други прагматични неща  ..

А когато правех обратното .. когато се радвах, обичах с нещо красиво цъфтях имах силата на вдъхновението и екстаза в себе си способен бях да мечтая с мечтите си да летя.. да положа усилие да планирам живота си..  да изясня за какво точно искам за себе си …Мислейки само за това, което желая не обръщайки внимание на странични неща .. Аз летях в мечтите с мечите си .. Чувствах се добре и цъфтях  .. Имах сила да следвам мечтите си .. греех и светех свободно деятелен бях .. Въображението цъфтеше, твореше планове образи желания … не беше повехнало и отчаяно в мрак ..  А щом гонех и следвах мечтите в очите светех в сърцето отвътре цъфтях … Подобно на цвете, което през деня на светлина и топлина се разтваря … а през нощта се свива от студено и мрак …

Подобно както когато изведнъж се втренчиш в личицето на някое малко красиво дете …И то изведнъж се сепва и чуди се как да ти реагира ..Да за плаче ли ..Да се сме ли ..Гледайки ви с широко отворените си невинно ококорени очи .. Все едно се чуди милото …Какво става сега ..какво става .. И ако в този момент ти не засмееш и му се усмихнеш с най слънчевото топло, щастливо, светло лице .. радвайки му се най-искрено .. от изведнъж се усмихва и засиява милото цялото грейва ..како слънчице с усмивка … .Превръщайки се в извор на радостна светлина ..от които строи искрено щастие … Същото е и с цветето в душата ни .. ако нещо се случи и ние му се усмихнем .. не му се намръщиш и не заплачем ..то сърцето ни като бебчето започва да свети ..да се радва и да цъфти ..

В това ..

-Какво става .. какво става .. сега .. а .. В това простичко въпросче можеше да се намери къде се крие отговора … Разковничето на тайната в загадката на цветето .. както и на всичко … Да се спреш за момент и да навлезеш в мълчанието .. да осъзнаеш какво става .. какво става сега с теб .. в теб .. около теб в живота ти .. да спреш и да осъзнаеш какво точно става и накъде и как вървиш и върви ставането ти… към желаното или нежеланото .. и ако ти харесва да продължиш .. ако не ти харесва да го промениш .. да започнеш от вътре .. филма в главата си да смениш .. Съсредоточавайки се върху съзнаването на невидимото съзнателно присвие на живота в сърцето ти .. в тишината на мълчанието ти .. когато притихне диалога на мисълта .. се осъзнава ясно какво става в реалността .. Съсредоточавайки се върху това, как се чувстваш в момента .. Върху настроението в което се номерираш сега … За да разбереш точно какво мислиш в момента … и разбираш ли го така … проникваш ли отвъд видимото .. във случващото се под повърхността … И защо най-същественото в мислите е не видимо за очите с който гледаш в ума .. и то може да се види само, чрез чувствата които са ни в сърцето .. дотолкова, доколкото сме способни в момента да обичаме нещо или някой в сърцето си .. а това е нещо твърде относително .. според сърдечната доброта, чистота .. и според мен е важно да се осмисли енергетиката на случващото се в привидността .. и как тях ни влияе .. как може да трансформира и да се използва целенасочено прагматично в живота ни да стене с нещо по красив и по щастлив всичко това …

НО .. пак ще повторим механизъма на вътрешната ни същност за тези където много ама много разбират нещата.. а те не са малко като не изключвам, че и аз съм един от тях .. ха .. ха .. Многознайковците .. вироглавите магарета наторени с много познание от книгите, които много дълго са чели .. но не се са по осмисли и приложили в живота познанието си, като факт .. казвам го защото познавам неща .. не се ли повтори, потрети, приложи, ще изтече  … Та да могат и те да разберат нещо ако се по спрат за момент да философстват и се опитат да го запомнят веднъж за винаги .. че ако се спрат за момент поне и се попитат ей така ..

-Какво става .. какво става сега … С това какво става винаги могат да осъзнаят и разберат по това как се чувстват сега за какво мислят в момента и дали то е в хармония с техните желания, разбирания и мечти или не .. По това как се чувстват в момента .. добре или зле .. могат да разберат всичко ..Чрез чувствата в сърцето си могат да съзнаят фокуса на мислите които им преминават в момента в ума ..и да разберат дали са сходни с мечти и желания, целта  ..  И ако не са толкова мързеливи и глупави да го променят и променят ..Ако не искат да се изправят заради една малка трудност сега в бъдеше пред високата стената на непреодолимото .. и да не могат да си върнат задири много основателни неща цъфтежа на радостта …Трябва да положат малко усилие и да се опитат сменят фокуса на мислете в съзнанието си с лека усмивка ..леко да обърнат вътрешно излъчването привличането състоянието си да променят, да подобрят … От не искани и не желая, не мога, не знам към искам, желая .. желаното, исканото да привлекат още сега по отношение на желаното отношението ди променят .. Със светла визия и топло чувство цъфтящо към бъдещето си да вървят …

Толкова е просто на теория .. но на практика то си е някак живо същество .. със собствено битие и съзнание за нещата .. Ако се чувстваш добре и щастливо, красиво цъфтиш ..то е като нещото за което мислиш в момента за теб .. нещо, което е смилено, добро и красиво.. и поради това и ти се чувстваш добре и щастливо, красиво цъфтиш заедно с него .. А и с теб цъфти и красиво, красивото цвете в душата ти .. това е ..

-А бе още по простичко не може ли ..

-Може ..Любовта, Радостта, Красота, която виждаш в живата си ще те кара да цъфтиш… И обратното .. Ако не я виждаш и ако не се чувстваш нещо добре ..леко малко нещо зле .. Най-вероятно да си съсредоточил вниманието си върху нежеланото .. и то да е обсебило мислители в ума ти…И поради това ти да виждаш  света нещо сив, скучен и грозен  .. Ей такива ми ти глупости ..това май сега стана прекалено теоретично и научно…Но все пак тава е за умниците, които са се взели прекалено много на сериозно с техните разбирания за живота и си мислят че са открили топлата вода .. А всъщност не знаят, че все още имат живи сърца, които са все още, като малки деца, които си искат своето …Своята радост и щастие своето слънце в живота …Забравили са, че и те са били някога малки деца, сърцата на които са си искали своето … въпреки всичко ….И възрастните си имат души и сърца които за да разръфат като красиви цветя си искат своето ..

Добре де… спирам вече .. а знаели как ви спира диалога в ума .. закотви ли знае си своето и отново повтаря ли повтаря …

– Какво става сега …а…Цъфти ли цветето … то е въпроса, който за цъфтежа ви проверява …това не просто, че си нямам работа и го повтарям .. утвърждавам го правя го сила .. иначе лошото настроение ще сгази в калта ..

Връщаме се на моя приятел и пак преговаряме набързо историята, като някоя хубава песен за да разберете замисъла й от първия път и да се запечата трайно в ума ви отведнъж ..да не я четете отново наново.. Въпреки, че си заслужва периодичното четене … А и нали е края на книгата не ми се свършва толкова бързо, като в секса …Става ми все по хубаво и по хубаво …Не искаш толкова бързо да свърши блаженото удоволствие .. Трещим си и се забавлявам с писане .. това е  .. Продължава ме .

Та моя ценен приятел понеже сигурно много ме обичаше и беше леко загрижен за мене ..Като ме видеше нещо малко повяхнал, тъжен и съкрушен .. Сигурно леко се обезпокояваше от мрачното изражение на видът ми….за това постоянно сигурно како ме видеше ме питаше ..

-Какво става .. какво става а ..Сигурно искаше да ме попита.. Какво наистина става в твоя свят с твоя живот на твоята планета ..Защото напоследък ми изглеждаш нещо тъжен…умислен…загрижен… А аз не съм свикнал да те виждам да изглеждаш така .. Каква грижа си допуснал да изяде настроението ти за живота и да разяжда сърцето ти с тъга ..Нали не си оставил красиво цвете в душата си ..За което постоянно така вдъхновяващо ми говориш .. Леко и незабелязано май ти повяхва в момента а .. На вместо радостна в щастие с любов радостта да свети и да цъфти ..

В този обикновен въпрос които така ме дразнеше се криеше наистина възможността да осъзная какво става под повърхността … какво се случва в момента в сега ..Възможността да се спра за малко …за да мога се само усетя как се чувствам сега … за да разбера за какво мисля в монета…. Както и възможността да мога да предположа от картините на мислете ми какви сходни картини привлича в живота си …какво сходно бъдеше можех да очаквам от тях …И ако нещо не ми харесваше осъзнавах, че само от мене си зависеше да се напрегна малко и фокуса вниманието да сменя към пожеланото да съсредоточа …Да направя нещо за да го променя .. Нали само аз можех да изживея моето щастие .. Никой друг не можеше да мисли и да чувства да изживее радостта вместо мен ..Бях длъжен когато се почувствам зле да не се оставям на отрицанието да ме погълне .. А да направя нещо по въпроса за да го променя .. Трябваше просто да се напрегна малко и фокуса на мисълта да смея …Да обърна вниманието си от нежелано настояще и минало върху по желаното настояще и бъдеше за да се по чувам малко по малко по добре … Нали само аз бях отговорен за моето щастие .. и никой друг на вместо мен не можеше да бъде щастлив ..

И  когато някоя ме попиташе нещо…или когато се усещах, че не се чувствах така добре, като го исках ..Аз си се питах ..Какво става .. какво става ..сега  ..а ..Съзнавайки, че нещо не бях напълно щастлив …осъзнавах, че нещо болезнено липсваше  ..В тези случай постоянно ехтеше в главата ми мисълта ..

-Само ти си отговорен за своето щастие … Само ти си отговорен за своето щастие …    истерично нещо ми врякаше постоянно, като изплашен папагал .. Трябваше да го спра ..  да се спра …Да се спра да се дразня, че не беше така както го исках .. Можеше и да е по лошо нали ..а и всичко може да е за по добро знае ли човек е точно какво … Не беше ли по добре да съм благодарен и доволен от съдбата си отколкото обратното ..Благодарността и доволството привличаха към мен още и още мисли и чувства на благодарност които ме караха да се чувствам някак по добре ..а недоволството и неблагодарността те на своя страна привличаха още и още от тяхното .. същото и живота ми се превръщаше в ад  …Когато осъзнавах това Спирах … направо плаших се .. .Само осъзнаването на вредното въздействие и опасността е способно да те разтърси и да те сплаши уви…Да те накара да се опомниш когато разбереш какво става и да се вземеш навреме в ръце …Да опиташ веднага да спреш обесването докато негативността на заразата не поразила с отровата си дейния ум и нежното ти сърце  …

Вече, като се чувствах нещо намусен и угрижен .. знаех със сигурност, че това е от натрупването на негативизъм и отрицание …а не вследствие от проблемите и умората .. Когато го усетех не трябваше да се предавам и да се само утешавам отдавайки се на умората…а с усмивка и вяра да продължа …Най лесно беше да си намеря някоя оневинило оправдателна причина да се откажа и да повехна .. По трудно беше за мен, но по еволюционно облагородите но ..Да се по стегна и да се опитам да продължа …Да се поостаря и да потърся… за да намеря …Така нужната топлина и светлина за огъня в сърцето ми  та цветето в него да не спре да цъфти ..Търсейки ги в силата на мислете някое мотивиращо вдъхновение … За да мога да израсна в усилието си и да се превъзмогна ….Да превъзмогна умората наслоена от негативизма и да разцъфтя. Та да мога с щастлива усмивка …и с бодър и ведър ентусиазъм ..Все едно нищо няма .. нищо което да те раздори не се е случило и.. само напред и нагоре… към мечтите си да мога да продължа .. Да продължа да летя .. да мечтая ..

Но ..Винаги има едно но …и винаги се случва да се по отпуснеш за момент .. да се предадеш на умората и да се откажеш … Да случва се .. да ама за мен вече не ..  нещо отвътре се случваше  …Тръгвах да се откажа и веднага един глас не знам от къде ми нашепваше ..

-Какво става .. какво става сега а  .. отказва ме ли се .. Най лесно е да се предадеш .. да се откажеш …Опитай се да се напрегнеш малко…да направиш нещо .. да продължиш .. да по мечтаеш, да се раздвижиш, да по танцуваш, да посвириш, да по пееш  .. или просто да се хванеш да чистиш нещо ..да свършиш нещо за да се сбъднат твоите мечти ..  за да по светнеш и грейнеш леко отвътре ..не да повехнеш и да оклюмаш .. а с нещо някак си да Цъфтиш .. Да продължиш да летиш с някоя мечта да си свиркаш и пееш .. да се усмихнеш ..да задържиш …да си мечтаеш за нещо .. фокуса да смениш .. че без мечти ..леко по леко въоръжението, како цвете повяхва .. и после даже и при хубав под трудно цъфти … Да не мислиш, че ..мечтателя, откривателя които е открил електрическата крушка го е направил от първия път .. Не .. колко ли пъти се провалял ..чак след стотици неуспешни опити се е получило .. Но той е продължил .. вътрешно с жар да цъфти .. не се е отказал .. Продължил защото е вярвал в мечта си .. тя е като цвете, което с образ за желаното ти цъфти ..вътрешно е знаел със сигурност в себе си … , че това, което иска може да стане .. Продължил е защо то си е представял в ума си как тя вече е станал факт .. и с тази своя представа цъфтял .. С нея продължил защо ясно в ума си представял, че може, че вече всичко, което желаел и за което мечтаел във въображението на ума си вече факт, .. че се е било вече случило…Но преди да стане всичко възможно в реалността е възможно всичко това в ума .. Преди да запали светлината на крушката от вън .. е трябвало да светне с образ отвътре ..със  светлината на съзнанието извътре в себе си ..Затова не се отказал при поредната трудност по пътя към мечтите си, защото с образ цъфтял .. и най спокойно трудността по пътя прегазил и продължил ..Пазейки огъня на съзнателната светлината на страстта да не изгасне в сърцето му.. За да може да осветява в тъмното пътя си в неизвестното и с образа на желаното си вървял и цъфтял към целта ..като с факел с нея горял за да не се случайно обърка, откаже или пък предаде. ..Вярвайки непреодолимо силно в успеха … Съзнавайки, че само той е отговорен за сбъдването на своите желания и мечти ..Не допускал никаква отрицателна мисъл да нахлуе в съзнанието да го възпре с нещо и да се възпротиви… Така, че продължавай ..продължавай с мечти да цъфтиш .. да цъфтиш и с дела да дерзаеш ..Не се отказвай ..не се предавай …а намирай сила и причина да продължиш…. .

И аз продължавах .. Опитвах се да мисля само за това, което желаех .. имах силно желание и се опитвах да не допускам мисъл за не желаното в ума … И сега с течение на времето, когато вече съзнавах, какво става, когато някой ме попиташе…

-Какво става ..

Знаех много добре какво става .. или не става при такъв въпрос …Започнех  ли да се дразня и да не се чувствам много добере  .. малко по зле ..и да започвам да усещам как тялото ми по натежава ..а гърлото се пристяга .. Това за мен беше сигнал от който разбирах, че всичко се случва в представите на ума… от натрупването на негативизма и отрицание в мислете съсредоточили се върху нежеланото, като възможността …а не от умората натрупала се в тялото …И веднага се опитвах да си престава обратното ..нещо по хубаво.. по добро  .. по радостно …нещо което ми казваше, всичко ще е Ок ..  Не допусках да ме съкруши дразнението и  гнева при образ на нежеланото …Опитвах се, да се усмихна и да го надхитря да цъфтя … да мисля само за това, което желая ..  Опитвах се да задържа образа на желаното в ума  ..да усиля усмивката си .. цъфтежа ..и ако успея да по мечтая с надежда така …  тези тренировки са едни от най-важните за осъзнаване и  овладяване на случващото се в ума .. накрая започваш да виждаш, че всичко, което ти си се случва е за да стане това, което желаеш и да стане някак си по добро ..

В последствие установих нещо странно ..което за мен беше от изключително важно значение да го установя ….Колкото и да се опитвах да затворя с нещо устата на този хранещ ме с критика негативно приятелски прагматичен глас в мисълта  …Никога няма да мога да сложа намордника на отрицателната устата на егото в ума .. без съзнателно разбираща доброта съзнаваща илюзията на привидността, отделеността .. защото добротата на любовта свързва всички сърце … И винаги трябваше да следя внимателно как реагирам до като свикна всичко да е без отрицание а с разбираща топлота .. защото отрицанието спираше жизнеността ми .. И ако случайно се разсеях за малко и не съзнавах какво правя и как реагирам имаше вероятност да спра да цъфтя ..поради някоя отрицателна мисъл която не съзнавах в мига набързо ме ухапе с отрицание … А това беше достатъчно та негативизмът й да се впие, като кърлеж в ума .. Да ме обсеби .. и да пропие заразата си в дъха .. с негативните си чувствата и мисли отрицанието да отрови кръвта …  сковавайки с несъзнателен ужас представите ..и стягащ спазъм в плътта .. А негативизма …да изпие на позитивизма на жизнеността… да отнеме силата и да убие ентусиазмът на деятелността … Да изцеди живеца от погледа, душата и тялото … Да повехне красиво цвете в сърцето и да дойде и да пролази онази неосъзната тъгата в скръбта … Малко преувеличено, но да се осъзнае и види трябва да освети, увеличи да се знае и познава та да се радва и да свети .. не да вехне, а да цъфти .. Цветето е метафора на всяка клетка от плътта как се свива и разтваря при топлината и при студа …

И защо се случваше всичко това …. за да съзная принципа по който работи сантименталността .. Само защото съм се разсеял нещо за малко … взел съм се несериозно нещо за малко съм се съсредоточил върху целта и с невниманието си за него неволно съм допуснал някоя негативна мисъл да погази цвета .. да ме обсеби и с отрицанието си да помрачи вдъхновението на светлостта ..на слънчево ми настроение, радостта .. Да помрачи хубавото време на слънчева планета в ума в деня  …И то само защото съм допуснал лукса на образ за нежеланото в мисълта .. допускам отрицанието, чрез чувства в плътта …и от тъгата за усещането на липсата ..там си за нещо си .. да се напрегна, натъжа, уморя, изцедя .. за това, че не беше тъй като сърцето ми искаше ..а то си искаше радостта … а това беше достатъчно лицето ми да посърне и тага да пропие плътта ..

И накрая мили вече приятели ..накрая на книгата ми …Ако поне за едно нещо само ме послушате и започнете всяка вечер преди да си легнете и всяка сутрин преди да станете да спирате за момент хода на времето и диалога в мисълта и да полагате грижи за цветето в ума и сърцето .. карайки го с нещо важно и  желано от вас то да цъфти .. като съсредоточете цялото си внимание върху нещо1 което много силно в душата си искате и желаете .. представяйки си иго в радостна светлина .. много нагледно и ясно .. имайки усещането за радостта …как вече то е при вас и вие го ушите с радостта .. И така поне за миг да го задържите във вечността .. де се пренесете в света на мечтите и да визирате цъфтежа ви в удовлетворението, признателността …да навлезете леко в филма…да режисирате кадъра и да се върнете с това озарение ако е сутрин в реалността ..ако е вечер да го пренесете в съня .а това е достатъчно .. то да не вехне при трудността ..и при тези ваши си грижи да го накарате леко да ви се по усмихне и да ви озари …. да се разцъфти  …

И ако нещо не се получава началото  … а то се случва вече знаете .. Ей така .за всеки случай .главно заради себе си … се попитайте, когато ви дойде трудното .. тъжното .. неприятното .. гадното …

-Какво става … .какво става сега .. а … Май в този момент не цъфти в мен нещо красиво цветето в душата ми в радостна светлина .. .Защо ли .. сигурно си има причина … но по важно е и при трудност да цъфтиш с усмивка в благодарността .. дори и да нямаш основателна причина при това …

И проверете най-обстойно и внимателно дали някоя негативна, неблагодарна и нежална мисъл не е изяла на бързо вашето скъпоценно слънчево настроение .. И ако това е така … знайте със сигурност, че това е причината ентусиазма на вдъхновението Ви за живота да е спряло за миг да цъфти .. Затова събудете се .. Представете си точно обратното.. мечтаното и желаното ..и го накарайте с любов да се разцъфти ..

Дори не е лошо ако свикнете да правите това градинарско упражнение по няколко пъти на ден ..всеки ден ..Няма да сбъркате .. Да започнете да го правите редовно и да гледате на всичко което ви се случва, като положително и градивно за вас .. малко през розови очила . .Отваряйки сърцето си за щастието и радостта … любовта бавно ще започне да навлиза в живота ви  …И вие ще почувствате как магията постепенно навлиза в ежедневието със синхроничната и всичко как постепенно малко по малко ще се променя .. А леко мрачния и сив свят в които живеете сега ще стане по светъл и по красив от преди и никога повече няма да бъде същия …Защото с радостта и любовта, която сте започнали да допускате и приемате…. се случило нещо изключително …Във вас се родило за съзнателен живот цветето във вяска една клетка в плътта ..А вие като едни отговорни родители сте длъжни всеки ден да полагате поне малки грижи за неговото изресване и укрепване в сила и светлина .. А като отплата за това което правите във вас ще цъфти красивото щастие на всички нива  …

И накрая да по повторим всички тези неща за тези които са по забравили, че имат души и сърца които като малки деца си винаги искат своето .. радостта .. любовта …за да ги по запомните те трябва да станат ваше дихание в плътта ..

Много са тънки и фини съществените неща за разбиране и наистина бързо се забравят и пренебрегват от важността на грижите и проблемите .. но и те се нуждаят от грижи за да цъфтят ..

И така винаги когато някой ви попита …

-Как си ..какво става или ви зададе някакъв друг подобен дразнещ ви с нещо въпрос …И вие веднага се по раздразнете от това, че са ви подпитали и се почувствате някак си странно зле усещайки болезнено липсата на желаното радостта …Чувствайки осезателно как мрачната маска на недоволството сковава усмивката по лицето ви и то повяхва в тъга ..на вместо да цъфти и грее усмихнато с радостта … Знайте със сигурност едно ..Че точно в този момент вие сте тези които съсредоточавате вниманието си върху нещо нежелано от вас в ума …върху някоя нежелана картина, която някак си не искате да виждате повече в живота си и зациклила с повторение в ума … И затова сърцето ви сега не цъфти ..не се смее, а плаче, тъжи .. . Защото  усеща липсата на желаното радостта .. любовта ..

В такива случаи, когато изпаднете и се усетите .. спомнете си поне едно … Във вас е силата ….И не забравяте да дръзнете да направите точно обратното .. Веднага да си представите точно това, което искате да бъде в живота ви ..Представете си точно и ясно образа на това което желаете .. Все едно вече е факт

И се опитайте да задържате достатъчно дълго представата на желаното пред взора на погледа си докато не започне взора на визията ви да цъфти .. да ви стане някак си по приятно, щастливо при всичко това така с времето ще овладеете трансформацията на вибрацията и щастието във вас отново започне с радостта да цъфти …

И все пак периодично всекидневно профилактично се питайте ..

-Какво става …какво става сега а. .. Цъфти ли цветето ..

А ако нещо не цъфти …прочете пак по съзнателно книгата… и помнете ..

Само вие сте отговорни за вашето щастие …никой друг..

А и най важното по отношение на живота е … Всеки ден да правете с нещо света в които живеете по добър и по красив .. За да ви става все по хубаво да живеете в него .. Всеки ден да правите нещо за да го карате в душата ви да цъфти..

 

А сега и вие се опитайте …

 

Затворете за миг очи …започнете усмихнато да мечтаете …

Представете си нагледно как се радвате на нещо, което желаете ..

Не спирайте, не спирайте  .. продължавайте докато не усетите и не почувствате невидимото му присъствие наоколо в живата си  ..

Продължавайте … правете го докато ви стане по приятно от колкото ви е било преди ..

И по възможност се забавлявайте през цялото време докато го правите …

Продължавайте .. продължавайте ..

Правете го така, че да ви става с правенето още по забавно и по приятно, по хубаво от преди  ….

Усещането за чувството осезателно ли е  …

Това е великата тайната на живота .. Да караш цветето в себе си да цъфти … Да можеш да си представиш нагледно как се радваш искрено на желаното си сега, като вече осъществено усетено в сърцето и видяно в ума …за да можеш да почувстваш невидимото му присъствие дълбоко в сърцето си, като неспарен поток от емоционално чувствени усещания вълни … И то ще започне от само себе си да пее, да се радва, да свети и да цъфти …

Забавно е да усещаш осезателно силата в себе си . Забавно е да знаеш, че е по силите ти да го накараш да цъфти ..

 

Какво става сега ..а

 

Цъфти ли цветето ..

 

Знам ..  а вече го знаете и вие ..

 

Цъфти ..

 

Цъфти и става все по хубаво ..

 

Става все по хубаво …

 

ако желаете да получавате информация за отпечатването на други книги на автора или книгата Красивото Цвете при написване и за заявка при отпечатването й емайл на bookforyou@abv.bg

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.